Свидетелства за един достоен македонец – Стоян Герасимов Василев

„…НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“

Самуил Ратевски


ВЪПРОС: – Кога, къде и от кого е образувана нелегалната ви организация?
ОТГОВОР: – Когато през м. февруари 1970 год. се запознах с НИКОЛА, той ми каза, че идва по поръчение на един човек, който искал да говори с мен. Аз се съгласих и впоследствие бях запознат с бай КРУМ. В общуването си с тези хора разбрах, че групата им съществуваше още преди да се присъединя към тях. Това се потвърждава от факта, че на срещите, които имах с тях, до м. май т.г. се поставяха задачи за изпълнение като търсене на доверени хора, обсъждане въпроса за писане на лозунги, търсене на пропагандна литература, за да повишим общата си култура и да я ползваме при дейността си, и т.н. Понеже дейността ни беше стихийна, неорганизирана, всеки вършеше каквото искаше по свое усмотрение, на една от срещите ни аз предложих да отстраним тази слабост, като се съберем на събрание, на което да присъстват всички членове на организацията, и да изработим план за работата ни. Освен това до този момент не беше определен ръководител, който да ръководи дейността ни, въпреки че това се вършеше негласно от бай КРУМ. На това събрание трябваше да изберем и ръководство, име на организацията, да приемем устав и да набележим конкретни задачи за изпълнение. Това мое предложение бе одобрено и взехме решение събранието ни да се състои на 2.V. т.г. в землището на с. Първомай, което е на около 15 километра от с. Ключ, защото този ден всички си бяхме вкъщи. Аз предложих да намерим подходящо място предварително, с което присъстващите се съгласиха. НИКОЛА заяви, че двамата с него ще намерим такова място, след което ще съобщим на останалите къде ще се срещнем. Понеже на това събрание искахме да доведем и други хора, които да са наши съмишленици, за да не стане провал, аз предложих парола за срещата. Ако времето е хубаво, тя трябваше да бъде: „ВРЕМЕТО Е ХУБАВО!“. Отговорът трябваше да бъде: „ХУБАВО Е, НО ЩЕ СЕ РАЗВАЛИ!“. Ако времето е действително лошо, паролата трябваше да бъде „ВРЕМЕТО Е ЛОШО!“, а отговорът – „ЛОШО Е, НО ЩЕ СЕ ОПРАВИ!“. Тази предпазна мярка се възприе от всички. След като се съберем, щяхме да решим кой ще ръководи събранието и ще дава думата за изказвания.
Няколко дни преди 1.V. т.г. двамата с НИКОЛА с автобус отидохме в с. Първомай, за да определим подходящото място за събранието ни. Насочихме се по реката – р. Струмешница – източно от селото. На около 300 метра от него намерихме полянка, около която имаше явори. Двамата с НИКОЛА решихме, че полянката е подходяща за провеждане на нашето събрание. За да запомним точно мястото и за да обясним на другите как да стигнат до него, НИКОЛА направи на земята с клечка скица на мястото, след което си тръгнахме. Върнахме се с една случайна кола, която спряхме на шосето.
Преди да се разделим с НИКОЛА, определихме си кой на кого ще съобщи за мястото и времето на събранието. Трябваше да се съберем около 13.00 часа направо на мястото. Аз трябваше да съобщя на СЛАВЧО, а НИКОЛА – на АТАНАС и бай КРУМ. Освен това, както се бяхме уговорили на предишната среща, аз трябваше да уведомя моите познати от Гоцеделчевско и Санданско. За имената им не бях казал на никого от организацията. На СЛАВЧО предадох за мястото на срещата на 1.V. т. г.
На 2.V. т.г. сам се придвижих с автобус в с. Първомай. Известно време престоях на събора, след което се придвижих към мястото на срещата. Там пристигнах около 13.00 часа, но още нямаше никого. След около един час дойдоха заедно НИКОЛА и АТАНАС. Парола не сме си разменяли, понеже се познавахме добре. Малко по-късно дойде и СЛАВЧО. Тогава *** каза, че бай КРУМ няма да дойде, защото се страхувал да не го заловят от МВР, тъй като бил под наблюдение. Аз казах, че не съм успял да уведомя моите познати от Гоцеделчевско и Санданско, поради което събранието ще проведем четиримата. За СЛАВЧО двамата казаха, че го познават от училище, били са съученици някога.
Още преди 1.V. т.г., когато на едно наше събиране стана въпрос, че трябва да имаме клетва, без да ми е поставял някой такава задача, аз съставих клетва, като използвах тази на хайдути от една пиеса, която чух по радиото. Преди да започнем разискванията, предложих да се закълнем за вярност към македонския народ, че при никакви условия няма да се издаваме, че ще бъдем честни, дисциплинирани и предани революционери и че ще защитаваме до последна капка кръв република Македония. Това мое предложение се възприе единодушно, като аз прочетох на всеки един поотделно клетвата, съставена от мен, а те повтаряха след мен. На мен я прочете ***, а аз повтарях след него. По мое нареждане СЛАВЧО записа имената на присъстващите и заклелите се в един бележник и всеки се подписа. Клетвата бе необходима, за да знаят членовете на организацията, че ще има наказание при нарушаването й и издаване на организацията.
След този тържествен за нас акт аз взех инициативата да ръководя събранието. Обясних на присъстващите, че знаят за какво сме се събрали, което те потвърдиха. На СЛАВЧО предварително аз бях обяснил защо ще се събираме. Въпреки това аз им казах по кои въпроси ще разговаряме ,а именно:
1. Как да запазим в тайна организацията ни, за да не бъдем разкрити от органите на МВР.
2. Да изберем ръководство на организацията, което да осъществява ръководство и контрол за изпълнение на поставените задачи.
3. Да си изберем псевдоними, за да опазим в тайна имената на членовете.
4. Разделяне на Подгорието и Огражден на райони на действие, за да не си пречим, и на всеки да се посочи какво конкретно трябва да работи с оглед мястото му в ръководството.
5. Да се даде име на организацията.
6. Да се набележат целите на организацията и да се запознаят присъстващите с тях, както и средствата, с които ще бъдат постигнати тези цели.

(Продължава в следващия брой)