Исторически истини от български учени – История на Македония до 336 година преди Христа

ЦАР ФИЛИП II МАКЕДОНСКИ

д-р Гаврил Кацаров
(Продължава от миналия брой)


Освен това Филип с оглед към общественото мнение в Елада, което с право смятало Атина като най-важно културно средище, не могъл да не я щади. Сам висококултурен човек, той ценял силата на културата, толкова повече, че сама Македония нямала още своя писменост. Филипа наистина преднамерявал да сломи политически Елада, но не искал да унищожи нейната култура.
Още преди да падне Олинт евбейските пратеници, които дошли в Атина да преговарят за мир, съобщили на атинците по поръка на Филипа, че той желае да сключи мир с Атина. Не дълго след това атинският гражданин Фринон от Рамнус паднал в ръцете на македонски пирати; той се откупил от тях, но поискал от атинците да му дадат един пратеник, с когото да се яви при Филипа, за да си иска назад платения откуп. Атинците се съгласили да пратят с него Ктесифонта. Когато последният се върнал в Македония, той не можел да се нахвали с добрината на Филипа и съобщил на атинците, според собствените думи на Филипа, че той против желанието си води войната с Атина и че е готов да сключи мир. Това се харесало на уморените от войната атинци и по предложението на Филократа било решено да се допусне да дойдат в Атина Филипови пратеници, за да преговарят за мир. Ала с падането на Олинт изгледите за мир се отдалечили и атинците правели приготовления за по-нататъшна борба с Филипа. Но както видяхме по-горе, атинците скоро разбрали своето безизходно положение. Те се възползвали от първия удобен случай, за да влязат отново в сношения с Филипа. Роднините на пленените в Олинт атинци измолили да се изпратят пратеници при Филипа, които да искат освобождението на пленниците. Сам Демостен, който тогава (347 г.) бил заедно с приятелите си Филократ и Тимарх член в съвета на 500-те и се ползвал с голямо влияние, се застъпил горещо за молбата на съгражданите си.
Като пратеник бил изпратен при Филипа актьорът Аристодем, който бил познат в македонския дворец: както той, тъй и актьорът Неоптолим дори във време на войната могли да отиват свободно в Македония. Филип се показал много благосклонен и освободил пленниците без откуп. Аристодем докладвал на съвета за своята мисия и съобщил, че Филип е готов дори да влезе в съюз с Атина. Същия доклад той направил и в Народното събрание и по предложение на Демостена бил награден с венец. Сега Филократ направил предложение да се пратят при Филипа десет души посланици, които да преговарят с него върху мира и общите интереси на Атина и Филипа, и да го молят да прати в Атина пълномощници, за да сключат мир. Това предложение било прието (февр. 346 г.). В числото на пратениците влезли Филократ, ораторът Есхин, който бил доверено лице на Евбула, а също и Демостен. Последният бил най-млад между пратениците; едва ли можем да се съмняваме, че неговото избиране не е станало без съгласието на Евбуловата партия.
Било решено пратениците да заминат част по-скоро за Македония, защото Филип не бездействал, а се готвил за нов поход. Пълководецът му Пармений обсадил вече гр. Халос в Южна Тесалия. Без да чакат връщането на глашатая, които бил пратен да издейства свободен пропуск на посланиците, те тръгнали за Македония. По пътя пратениците се съгласили първо най-старите да вземат думата пред Филипа, а след това да говорят останалите по ред според възрастта си.
Филип приел пратениците с голяма любезност и благосклонност; неговата силна личност им направила дълбоко впечатление. Особен бил смутен Демостен, който в олинтийските си речи описвал Филипа като варварин и приятел на разбойници и паразити, които пиянствали с него и водили развратен живот; сега обаче той видял пред себе си една импозантна личност, един същински цар. Когато Демостен почнал речта си пред Филипа, той се смутил, загубил нишката на мисълта си и онемял. Въпреки приятелските думи на Филипа, който се опитал да окуражи Демостена, последният не можал да се съвземе.
При тия преговори атинските пратеници (особено Есхин) поискали от Филипа да възвърне града Амфипол и други важни побрежни места; съюзниците на двете договарящи страни да имат право да се присъединяват към мира. Филип им отговорил подробно: те се учудвали, че той добре запомнил речите им и отговорил красноречиво по всички спорни точки. За жал нито Есхин, нито Демостен не предават подробно неговата реч. Разбира се, че Филип по никакъв начин не могъл да се съгласи да върне Амфипол на Атина. Есхин се лъгал твърде много, като вярвал, че със своята реч ще принуди Филипа да върне тоя град. Наистина атинците били дълбоко убедени, че той им принадлжи по право; но те забравили, че в политиката правото само тогава може да се прокара, когато се подкрепя със сила. Обаче Атина сега била немощна; от нейна страна било абсурдно да иска от победоносния неприятел да й върне това място, което било първична причина на войната и което Филип владеел вече 12 години; сега то имало за него по-голямо значение, отколкото в момента, когато го превзел. По другите въпроси Филип се показал остъпчив; той се задължавал да не напада атинските владения в Херсонеса, предложил съюз на атинците и им обещал големи изгоди. Относно Тракия Филип си запазил пълна свобода; Керсоблепт не бил признат като атински съюзник. Също и фокидците трябвало да бъдат изключени от договора за мир. В същия смисъл Филип написал и писмо до атинския съвет и народ, което предал на пратениците; в него между другото Филип писал, че той щял да се отнася така с атинците, щото да затвори устата на тия, които говорили против него: „Сега още бих ви писал изрично какво мисля да направя за вас, ако бих бил сигурен, че вие ще влезете в съюз с мене”.

(Продължава в следващия брой)