Исторически истини от български учени

КЪМ ВЪПРОСА ЗА НАРОДНОСТТА НА СТАРИТЕ МАКЕДОНЦИ

Проф. Веселин Бешевлиев
(Продължава от миналия брой)


Обикновено известията на древните писатели за народността на старите македонци се отхвърлят от някои съвременни учени под предлог, че те не почивали на строго научни изследвания. Обаче приведеният по-горе Херодотов текст от 144 глава на VIII книга показва много добре кое е било мерилото на древните, с което те са определяли кои са гърци и кои са варвари. A това мерило е същото, с което и днес бихме определили народностната принадлежност на дадено племе. Забележително е, че македонският цар Александър I, за да докаже гръцкия си произход, не навежда като доказателства нито езика, нито вярата, нито обичаите македонски, a си служи с едно родословие от съмнителна достоверност. Той е направил това, понеже в гръцкия произход на македонските царе гърците са могли лесно да повярват, тъй като той не е могъл да бъде подложен на проверка, докато езикът, обичаите и пр. на старите македонци са стояли винаги пред очите на тогавашните гърци и са издавали негръцкия характер на македонския народ. Тези известия на Херодот се потвърждават напълно от Тукидид. И този гръцки историк приема Хераклидския, resp. гръцкия произход на македонския царски род. Обаче самите македонци Тукидид отделя рязко от гърците и ги смята за варвари. Това се вижда ясно от следните места из неговата история на Пелопонеската война. Тукидид като разказва за похода на спартанския пълководец Брасид, който поход той предприел за втори път с македонския цар Пердика срещу Арабай, царя на линкестите, съобщава следното: „Пердика поведе своята македонска армия заедно с отряд от тежко въоражени гърци живущи в страната… Целия тежко въоражен гръцки отряд наброяваше около три хиляди, халкидската и македонската кавалерия бяха близо хиляда, а имаше и също многобройни други варвари.
”В приведения текст бие на очи отделянето на македонците от гърците. Забележителен е също така и изразът „други многобройни варвари.” Че тук под „варвари“ трябва да се разбира пак македонци, личи от 126 глава на същата книга, a именно от речта на полководеца Брасид, която той произнесъл пред войниците си, за да ги насърчи, когато останали сами срещу линкестите след бягството на македонската войска: „А що се отнася до тези варвари, които вие от незнание се страхувате, забалежете че както от водените от нас минали битки срещу тях в полза на македонцие, така и от мойте заключения и от това което съм слушал от други, те не са изобщо толкова опасни.
”Към варварите са причислени македонците и в II 80, 5 sqq.: В приведения текст македонците заедно с други, негръцки племена, се противопоставят явно като варвари на гръцката войска, образувана от ампракийци, левкадци, анакторийци и пелопонесци.Още по-ясно и определено се изказва прочутият ретор Исократ за негръцкия характер на македонците, който е бил, както е известно, един от най-големите привърженици на идеята Гърция да се обедини под опеката на македонския цар Филип II. Едва ли може да става дума за това, че той, създателят на тази идея, не е имал добра представа за етнографското положение на македонския народ. Исократ в прочутата си реч-брошура Φίλιππος, с която е подканял македонския цар да обедени Елада и да предприеме наказателен поход срещу Персия, ясно дели от една страна царския род от македонския народ, a от друга страна – гърците от македонците. В глава 107 и сл. той казва за родоначалника на македонския царски род следното: „Той от своя страна стоеше далеч от елинските земи, и си взе за цел да превземе трона на Македония. Защото знаеше много добре, че елините не са научени да се подчиняват на управлението на един единствен владетел, докато другите народи не бяха в състояние да си организират съжителството без надзор на един такъв владетел. Ето защо се получи така, че благодарение на това негово съзрение царствуването му се оказа различно от това на много други царе, а именно защото само той измежду елините не поиска власт над собствения си народ, той единствен избягна опасностите присъщи на едноличното управление.
”Значението на това място като доказателство за негръцкия характер на македонците е много голямо. Затова някои от застъпниците на гръцкото гледище се опитаха да го обезсилят с несъстоятелни доводи. Така според Abel тук не ставало дума за тънки етнографски различия „ на тънки етногеографски разлики никой не би и помислил” a според Meyer тук проглеждало съставеното вече y Херодот мнение за негръцкия характер на македонците. Geyer пък пише, че Исократ „Исократ със сигурност не е правил езикови проучвания. ”докато Хаджидакис съвсем го премълчава. Обаче тези доводи нямат никаква убедителна сила. Защото абсурдно би било да се допусне, че Исократ преповтаря едно погрешно мнение за народността на старите македонци, без да се досеща, че с това той сам подронва основите на създадената от него идея. Напротив, в интерес на Исократ е било да се представят македонците за едноплеменни с гърците. Разбира се, Исократ не е правил езикови изследвания, за да установи дали македонците принаддежат към гърците, или не. Защото това не е било нужно. Също тъй, както и сега, никой немец не прави езикови изследвания, за да види дали немци и французи са един и същи народ. Най-сетне съвсем погрешно би било да се мисли, че Македония е била отделена като с китайски стени от Гърция, та никой не е могьл да знае какъв народ са македонците. Че Исократ е държал строга сметка за това, което е пишел, се вижда от самото заключение на речта, което гласи така: „Аз предполагам че необходимо за теб да работиш за доброто на елините, да управляваш като цар над македонците и да разшириш властта си над колкото може повече варвари. Защото ако вършиш тези неща, всичи ще ти бъдат благодарни: елините за твоята доброта, македонците за управлението над тях, не като тиранин но като цар, а другите народи защото ти си ги освободил от варварски гнет и си ги сложил под защитата на Елада.
”В приведения текст се вижда колко близко е бил Исократ да обяви македонците за гърци, но същинското положение на нещата не му е позволило да стори това. Той не причислява македонците към варварите, но не ги смесва и с гърците. Той отделя македонците от варварите навярно с единствената цел да поласкае както самите македонци, така и техния цар Филип II. Гръцките писатели Херодот, Тукидид и Исократ, както се вижда от приведените по-горе текстове, са признавали за гърци само македонските царе, докато самите македонци те са смятали за народ, различен от гръцкия.

(Продължава в следващия брой)