За българския отговор на доклада на комисаря по правата на човека

С ТОДОРЖИВКОВСКИ ИНАТ СРЕЩУ ПРАВАТА НА ЧОВЕКА

СТОЙКО СТОЙКОВ


На 31 март 2020 г. излезе докладът на комисаря по правата на човека Дуня Миятович, която посети България от 25 до 29 ноември 2019 г. В него комисарят поставя въпроса за дискриминацията и говора на омраза срещу малцинствата в България, в това число и македонското. Говори специално за нерегистрирането на македонските организации и за непризнаването на македонското малцинство, за това, че властите трябва да започнат диалог с него (извадки от доклада публикуваме в този брой на „Народна воля”, НВ). Разбира се, българските медии генерално пренебрегнаха този аспект на доклада. Съобщават за всичко освен това. Сякаш нищо не е казано. Сакън да не чуят българските граждани, че лъжите, с които ги захранват техните власти, никой по света не ги приема. И в това медиите сляпо следват тона, зададен от правителството. В своя отговор по доклада българското правителство не е споменало нито веднъж понятието „македонско малцинство“. В доклада на комисаря то се среща 22 пъти, ОМО „Илинден“ (ПИРИН) – 5, а в българския отговор двете нито веднъж. Това, на което искам да обърна внимание в този отговор, е позицията на българските власти по въпроса за Рамковата конвенция за защита на националните малцинства, нейното прилагане, самоопределението и правата на малцинствата в България.
Йезуитска логика и дяволски прочит на Евангелието

Ето какво се казва по въпроса в него:

„Що се отнася до въпроса за признаването на малцинствата, бихме искали да се позове на позицията на държавата, съдържаща се в първия и всички следващи доклади, представени от България, относно прилагането на Рамковата конвенция за защита на националните малцинства. В този контекст и по отношение на някои погрешни тълкувания в доклада на комисаря е необходимо да се повторят някои части от тази позиция, които са юридически и фактически обосновани и остават непроменени.
При липсата на определението на понятието „национални малцинства“ в Рамковата конвенция, определянето на личния му обхват е в изключителната компетентност на самите страни.
България прилага на практика принципа, че етническата идентичност е въпрос на свободен личен избор за всеки индивид. Самоопределянето е един незаменим критерий, който трябва да се вземе предвид при определяне на личния обхват на прилагане на Рамковата конвенция. По своята същност обаче самоидентификацията е субективен критерий. Трябва да се припомни обаче, че съгласно параграф 35, второ изречение от обяснителния доклад към Рамковата конвенция: „Субективният избор на индивида е неразривно свързан с обективни критерии, свързани с идентичността на лицето“. От този изричен текст е видно, че личният обхват на приложението на Рамковата конвенция е присъщо свързан с наличието на субективни и обективни критерии. Субективните критерии не трябва да получават решаващо значение, докато обективните критерии не могат да бъдат пренебрегвани на практика, особено предвид нестабилната динамика на субективните критерии (т.е. различна самоидентификация на едно и също лице при променящи се обстоятелства). Следователно всяко физическо лице, което би желало да попадне под закрилата, произтичащо конкретно от принципите на Рамковата конвенция, трябва изцяло да отговаря на двата типа критерии, за да може да получи такава защита.
В тази ясна правна рамка българските власти са възприели наистина приобщаващ подход по отношение на личния обхват на прилагане на Рамковата конвенция. Въз основа на Конституцията на Република България, във връзка със съответната разпоредба на Рамковата конвенция и дотолкова, доколкото индивидуалният избор на всеки човек по отношение на принадлежността му към дадена етническа, религиозна или езикова малцинствена група или общност е свързан с наличието на обективни критерии, свързани с идентичността на това лице, принципите на Рамковата конвенция са приложими за всички граждани на Република България. Дава им се възможност свободно да заявят принадлежността си към определена етническа, религиозна или езикова група. Защитата на техните права и свободи е гарантирана от българската конституция, националното законодателство и международните правни задължения на България в областта на правата на човека при стриктно съответствие с принципите на равенство и недискриминация“.

Мъглите на София: между липсата на определение и обективните критерии

Вай! Каква трагедия на мисълта! Как са се оплели в опитите си да плетат на три стана, седейки на два стола. Ако няма дефиниция какво е национално малцинство, как определяте кои са обективните критерии и дали има или няма малцинство? Коя е и къде е вашата дефиниция? Защо като нямате своя дефиниция, дръзвате да определяте има или няма нещо? На база на какво определяте кой може да се възползва от правата под Рамковата конвенция?
Очевидно от написания буламач е, че по някаква причина българските власти са си присвоили право, което никой не им е дал – сами, и то напълно произволно, да определят кои са, какви са и налице ли са обективните критерии. Или по-точно дори без да определят такива критерии, да смятат субективното си мнение за истински обективен критерий. След това могат свободно да дадат на всеки право да се самоопределя, но само съгласно с техните обективно субективни критерии. Така самоопределението на гражданина се превръща в определение от държавата. Идеята за избор и лично решение от самоопределението изчезва. Вие имате право да кажете, че сте от етноса, към който според властите обективно принадлежите. Имате право да се самоопределите както ви кажат. Това е „приобщаващия подход“, възприет от българските власти. Това е българското разбиране за самоопределението. Това са частите от българската „позиция, които са юридически и фактически обосновани и остават непроменени“.
Властите никъде не са посочили кои са критериите за това дали съществува, или не малцинство, етнос и т.н. Няма къде да ги намерите. Няма по какво да спорите с тях. Всичко е в зоната на здрача. И това не е случайно, защото на практика такива критерии никога не са определяни. Българските власти са движени не от някаква научност или методичност, не от желание да се защити истината, не от обективност, те са движени просто от своите субективни и идеологически обосновани виждания и пристрастия. Съгласно тях македонци просто не може да има. Никакво значение няма за тях, че в цял свят (освен България) науката твърди, че има отделен македонски език. Няма значение, че от средата на 19 век насам имате безброй документи, в които е очевидно развитието на отделна македонска нация (а да припомним – нациите възникват имено през 19 век). Няма значение, че в България на всички преброявания през последните 74 години хиляди хора се самоопределят македонци (то преди това самоопределение не е и било възможно на българските преброявания). Няма значение, че македонците са били признавани за малцинство в България, имали са часове в училищата по македонски език и история, своя „културна автономия“. Няма значение, че са били една от най-преследваните групи по време на комунизма (а ако броим на глава – може би и най-преследваната етническа група). Че стотици са минали през лагери и затвори, и хиляди са били изселвани, бити и тормозени по десетки различни начини. Че България вече е осъдена 13 пъти в Страсбург за това, че ги дискриминира. Не, нищо от това явно не е част от мъгливите „обективни“ критерии на българските държавници. Нито езикът, нито историята, нито правото, нито волята и страданието. Че то какво остана? Остана догмата на другаря Тодор Живков: македонско малцинство няма и не може да има. Това е обективно единственият им критерий. Останалото е измама. За останалото просто институционално ще се лъже. Световната наука може и да казва, че има македонски език, но в България чрез чистки и изкуствен подбор ще се създаде друга „наука“, която да казва, че няма такъв език, за да могат властите да получат поръчания си „обективен критерий“. В „обективните критерии“ на българските власти няма нищо обективно. Те са мотивирани и обосновани от идеологическата нужда лъжи.
Добре известна е поговорката: Който иска – намира начин, който не иска – намира оправдание. Липсата на точно определение е било оставено в конвенцията, за да могат онези страни, които желаят, да я прилагат дори и върху групи, които иначе не биха изпълнили критериите за национално малцинство. Обективните критерии пък са поставени, за да има защита срещу опитите на манипулатори да злоупотребят конвенцията за личен финансов интерес – да се провъзгласят за малцинство на етнически лакомари и да настояват правителството да отпуска пари за запазване на тяхната култура и традиции в преяждането например. Или за шумери, марсианци, антарктидци и т.н…. Обективните критерии имат за цел да оставят тази конвенция отворена само за етническите общности, а липсата на дефиниция пък оставя вратичка на държавите да я прилагат, ако решат дори и извън тази област. Да могат да го правят, не да бъдат принудени.

(Продължава в следващия брой)