Из дейността на ОМО „Илинден“ – ПИРИН

148 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА МАКЕДОНСКИЯ ВОЙВОДА И РЕВОЛЮЦИОНЕР ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ


На 04.02.2020 г. от 16.00 часа по повод 148 години от рождението на вожда на македонската национална революция – Гоце Делчев, членовете на ОМО „Илинден”-ПИРИН от община Благоевград поднесоха цветя на паметника на революционера на площад „Македония” в Благоевград.
На тържеството присъстваше и съпредседателят на партията и главен и отговорен редактор на в. „Народна воля” Георги Христов. След поднасянето на цветята пред паметника на Гоце Делчев членовете проведоха разговор по актуални въпроси, отнасящи се за бъдещата дейност на партията.

АНГЕЛ РАДОНОВ

— — —

На 4 февруари, вече по традиция, членове на ОМО „Илинден” и ОМО „Илинден”-ПИРИН от Пиринска Македония, от Беласица, Коларово,
Кромидово, Хърсово, Черниче, Рупите, Благоевград участвахме в тържеството, организирано в центъра на Струмица, пред величествения паметник на стратега на македонското освободително движение Гоце Делчев. След словото за дейността на войводата и почитане на паметта с едноминутно мълчание поднесохме поред с другите присъстващи организации цветя на паметника на героя.
След тържеството заедно с наши приятели, най-вече от Съюза на народноосвободителното движение на Македониjа, отделихме време за разискване на историята и сегашното положение в страната. Домакините бяха много любезни и внимателни към нас, като даже ни подариха и техни книги.
Следобед си тръгнахме доволни от Струмица, с чувство на изпълнен дълг за почит към бореца за национално освобождение, великия Гоце Делчев, който целия си живот е дал за голямата цел – независима Македония!!!

ИВАН КОТОМАНОВ

— — —

На 02.02.2020 г. по покана на секцията към ОМО “Илинден“- ПИРИН – гр. Шумен се проведе тържество по случай 148 години от рождението на великана Гоце Делчев – наша най-голяма национална македонска гордост и прослава. Въпреки грипната епидемия присъстваха около 30 души, за да отдадат своята почит и уважение към този велик син на македонския народ, възпят в повече от 100 песни. Неслучайно в тези песни той е ,,наш Гоце Делчев“, защото в своя кратък живот е бил толкова близко до болките на своите братя и, разбира се, останал такъв и в своето безконечно безсмъртие, че е неделим от тях.
В своето емоционално слово ораторът притаи дъха на присъстващите за апостолската и революционна дейност на този гигант, олицетворение като хайдушко божество, и то в обстановката на тирания, произвол и безправие. И продължи по-нататък: „В тази обстановка, осветявана от кървавия блясък от ятагана на насилието, се кръстосваха премного чужди интереси и апетити и я нажежаваха до огненочервено. Но именно в такава обстановка се разгръщат, израстват и изявяват истинските великани на човешкия дух, на революционото дело и чертаят верните пътища за освобождението на своя народ от робския мрак, напластяван повече от пет столетия. С безпределна яснота Гоце очерта един от тези пътища със своята безкомпромисна позиция, че „оня, който иска да работи за присъединяването на Македония към България, Гърция или Сърбия, може да се смята добър българин, грък или сърбин, но не и за добър македонец“.
Гоце не доживя да види сиянието на надеждата и да чуе кървавите писъци от разгрома на Илинденската епопея, но тя е неделима от неговата апостолска и революционна дейност.
За великани от типа на Гоце Делчев гибелният куршум носи едновременно и смърт, и безсмъртието. И това безсмъртие беше възпято от македонския народ по неповторим начин, така както може да пее и плаче човешката душа само за роден брат и син. А човешката душа никога не може да пее и плаче по поръчка. Тя пролива своята горчива сълза само за най-близкото, родното, милото, за онова, което синовно е обичала и никога не може да прежали.
Гоце се е борил против домогванията на балканските монархии спрямо Македония, но се
отнася също така със симпатия към народите на трите балкански държави…
Гоце Делчев е най-ярката звезда в лавровия венц на безсмъртието, наречен МАКЕДОНИЯ.
Първата песен за героя запя Пенка Мицова и сама поведе хорото с развято македонско знаме, а самият Гоце като жив ни гледаше от портрета и като че ли беше рамо до рамо с нас на хорото.
„Со песните – секой те знае,
на орото – рамо до рамо
и срцето чука, не трае
едно име имаме само:
МАКЕДОНЕЦ и нищо друго
никой не може да ни каже –
бугарин, србин и гърко
не може нас да излаже“.
Бяха раздадени свитъци на всеки един с мисли на Гоце Делчев и стихотворение за него.
Веселието продължи до късно вечерта. Благодарихме на домакина Илия Борисов, чийто баща е от с. Падеш. Весели и доволни се разделихме, с пожелание до нови срещи.

ДИМИТЪР ИВАНОВ