Из дейността на ОМО „Илинден“ – ПИРИН

ГОДИШЕН ДОКЛАД ЗА ПОЛОЖЕНИЕТО НА МАКЕДОНСКОТО МАЛЦИНСТВО В БЪЛГАРИЯ И ПРАВАТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ С МАКЕДОНСКО САМОСЪЗНАНИЕ ПРЕЗ 2018 ГОД.


Поради това отношение всяко действия и позиция, както и самото съществуване на македонски организации, се определят като нещо скандално или като провокация в българските медии. Поставят се с рубриката „скандално“, „провокация“ или тези определения присъстват в заглавията и текста. Например „Скандал! Епизод на „Неудобните” влезе в скандален текст на годишния доклад на ОМО „Илинден”!“[48] Или твърдението на премиера на РМакедония Зоран Заев, че има македонски език (който е и официален в страната) е охарактеризирано като „поредното провокативно изказване на Зоран Заев“.[49]

Дехуманизация на малцинството

През март 2019 предаването „Неудобните“, издание на „Благоевград нюз“ и „Топ преса“, излиза със своя 19-и епизод от втория си сезон под заглавие „Скандал! Епизод на „Неудобните” влезе в скандален текст на годишния доклад на ОМО „Илинден”!“[50] Става дума за годишния доклад за правата на македонското малцинство в България през 2016 г., в който бяха цитирани няколко предавания и вестникарски публикации, свързани с тази медия, като пример на слово на омраза.[51] Те са недоволни от това, че са цитирани в доклада ни, макар да не посочват неточности в цитирането, нито пък, че са цитирани извън контекст. Заплашват, че би могло да има ответно обвинение от тяхна страна за набедяване. Твърдят, че обидите на етническа основа представлявали „изразяване на обективно мнение“, всичко казано било „искрено“ и „пълни истини“, и се заканват, че ще продължат да коментират по същия начин за „ОМО „Илинден“. „Неудобните“ представят себе си за жертви на нашия доклад, като го оприличават с докладите, правени от комунистическите служби за сигурност, и го приравняват с репресиите против „политическите вицове“ в миналото. Смятат, че цитирането им в доклада представлява проповед на омраза срещу тях, докато обратно, протестите против словото на омраза в доклада са охарактеризирани като искане да се ограничи репресивно свободата на словото и „опит юридически да се легитимира една журналистическа критика като репресия“.
Един от лайтмотивите на това предаване е, че обижданите от тях хора е трябвало да са щастливи, че „въобще някой ги брои за хора“, и да им бъдат „благодарни“, защото те били единствените през годината, които им обърнали внимание.
Освен че трябва да бъдат благодарни, че ги ругаят, към македонските организации са отправени три искания: да докажат, че не са алкохолици, да докажат, че не са правили финансови злоупотреби, и незабавно да се разтурят.
Членовете на организацията са призовани да опровергаят обвинението в алкохолизъм, като „заявят, че не употребяват алкохол“, и докажат, че са въздържатели. „Неудобните предлагат да се отиде с дрегер при македонците и да се проверят промилите алкохол. Македонските активисти са „се пропили и дори не отричат това“, „когато коментираме алкохолната зависимост, да речем мъката по Македония, давена в алкохол, никой не я отрича в този доклад“. „Те всички са пияни и агресивни“, „горди пияници“, с които „не може да се говори, защото са агресивни и не приемат чуждо мнение“. Да се каже, че не са алкохолици, е „все едно да кажеш, че папата е мюсюлманин“, „ако идват тука, ще помоля да са малко по-трезви“ и сутрин да вземат средства за изтрезняване.
Македонските дейци са дехуманизирани: наричани са „тези същества“ и достойнството им по различен начин е унижавано. „Като видиш ръководителите, взимай пример надолу за масата, то срамна работа“. Като се вземе предвид, че между ръководителите са влизали и влизат професори, инженери, лекари, учители, общински съветници, бизнесмени, редактори на медии, дисиденти, лежали в българските затвори за своите убеждения, и подобни, като никой от тях не е съден по криминални причини, а нито са известни с нещо неморално пред обществото, подобни изявления явно демонстрират омраза на национална основа, защото това е единственото, което авторите на предаването знаят за тях.[52]
Предаването е илюстративно за изключително примитивното и вулгарно ниво, на което се смята за приемливо да се говори за македонците в България и което се смята за напълно нормално и дори похвално. То не е единственото през тази година.
Словото на омраза против македонците добива на моменти фашизоидни черти, като например в статия в един от най-престижните български ежедневници „Труд“ от 6 септември, чиято авторка определя себе си като „българка с арийски корени“. Тук се говори за „македонизмът[53] – садистичната утопия, отнела живота на десетки хиляди българи оттатък границата и променила съдбите на стотици хиляди българи от Пиринска Македония”, хората с македонско самосъзнание са наречени „хора с отсечен български корен“, на които се дарявала идентичност и се узаконявало това да са „македонци“. Авторката призовава „да гледаме на територията на запад от Огражден (т.е. РМакедония, б. ПКТ) като насилствено откъснато парче земя от България с българско население и самосъзнание, обитаващо я повече от 1300 години. Милионно население, насилено да се откаже от българския си корен и да се припознае като македонско. След 1944 г. над 150 000 българи бягат от югославска Македония, над 100 000 са минали през лагери и затвори и още през първите години повече от 35 000 българи, отказали да се нарекат македонци, са избити. Този геноцид…”, „Геноцидът над българите“. Заради подкрепата на Македония за НАТО министърът на външните работи е обвинена, „че е забравила българското си потекло“.[54]