Свидетелства за един достоен македонец – Стоян Герасимов Василев

„…НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“

Самуил Ратевски


ПРОТОКОЛ ЗА РАЗПИТ

След като разговаряхме известно време, момчето, за което по-късно разбрах, че се казва НИКОЛА, ме попита дали имам желание да работя по „македонския въпрос“. Отговорих му, че този въпрос живо ме интересува и много искам да дам своя принос в разрешаването му в полза на македонския народ, но до този момент не съм имал възможност за това. Отговорих му по този начин, защото не го познавах. В действителност преди пет години написах в селото един лозунг, който закачих на мястото, където са афишите за филмите. Същият имаше текст: „ СМЪРТ НА УБИЙЦИТЕ! ДА ЖИВЕЕ НАРОДЪТ!“. Лозунга написах по повод убийството на двама местни младежи от граничарите, когато са ходили около границата с Гърция. НИКОЛА ме окуражи, като ми каза, че има хора, които работят по „македонския въпрос“, и поиска да се срещнем след два дни в с. Скрът, Благоеградски окръг, за да ме запознае с един човек, който имал големи познания и се занимавал с него. Аз приех предложението му и на уречения ден отидох в с. Скрът, където се срещнахме.
ВЪПРОС: – Колко пъти сте отивали в дома на КРУМ ТИМОВ, по чия инициатива е ставало това и какви разговори сте водили с него?
ОТГОВОР: – Срещата ми с ТИМОВ стана след филма, пред читалището на селото. Там той ми каза да отида към училището, което е на около 30 метра от читалището, и там да го чакам. След малко към мен дойде един възрастен човек и застана на разстояние от мен. Видях, че НИКОЛА се приближи до него, затова отидох при тях и аз. Там той ме запозна с възрастния човек, който се нарече КРУМ МИХАЙЛОВ, като каза, че аз съм момчето, за което са говорили преди. На тази среща не сме разговаряли, като КРУМ каза, че вече е късно, като предложи да отида в дома му някой ден, за да поговорим. След това се разделихме и аз си отидох в село.
След около 4 дни от запознаването ми с КРУМ, беше събота, когато аз отидох в с. Скрът, за да се срещна и говоря с него. Гледах филма, който прожектираха, като на излизане срещнах НИКОЛА. Казах му, че искам да отида при бай КРУМ. Той се съгласи и ме поведе към дома му. Предупреди ме, когато влезем, пред неговите близки да казвам, че съм отишъл за покупката на мед. Влезнахме заедно с НИКОЛА и намерихме бай КРУМ в стаята. Когато останахме сами, той започна да ни говори за „македонския въпрос“. Тогава аз поисках да му разкажа биографията си, за да ми има доверие. Разказах му, че съм завършил училище в Разлог, че работя като товарач в ДЗС, че преди години писах лозунги против властта, за което съм викан в МВР – гр. Петрич. Бай КРУМ одобри написването на лозунг с такова съдържание.
В процеса на разговора ни аз му казах, че има много хора, които мечтаят за автономна Македония, но няма кой да ги организира, за да водят борба за това. Обясних му, че лично аз до този момент сам съм разговарял и обсъждал този въпрос с жители на нашето село, които са съдени за такава дейност, и със своите познати от казармата. Казах му, че същите живеят в Гоцеделчевско и Санданско. Попита ме дали познавам някои хора, които работят в тази насока, на което аз отговорих, че не познавам, но съм слушал, че има такива. Имах предвид разговорите ми със СЛАВЧО и хора от моето село. Тогава бай КРУМ ни каза, че с този въпрос се занимават големи хора, че „македонският въпрос“ бил разглеждан в ООН, но не посочи откъде притежава тези сведения. След това надълго и нашироко ни обясни какво представлява този въпрос – че Югославия иска да присъедини нашия край към своята територия, Гърция също искала да присъедини местата, населени с македонци, към същото се стремяла и България. Накрая обобщи, че македонците искат да се образува „самостоятелна“ и „независима“ от никого Македония, като се позова, че преди години е имало македонска държава, има и сега такава, но била разделена. Посочи, че в автономна Македония трябва да влезнат Пиринска, Егейска и Вардарска Македония. Обясни ни, че ние сме само свидетели на тези големи работи и ще трябва да се подготвим с каквото можем, за да подпомогнем решаването им в наша полза. Поясни, че засега е необходимо да създадем организация, която да има за цел да провежда агитация сред местното население, да разяснява така наречения „македонски въпрос“, като се стремим да привлечем повече привърженици. Посочи ни примери от работата на някакви организации, но не уточни в кои места работят. Каза още, че има хора от местното население, които мислят като него, но в момента било още рано да се действа, понеже населението не било подготвено и нямало да има полза. Стана въпрос, че съществувала история на Македония, с която обеща да ни снабди, да я прочетем. Преди да се разделим, ни препоръча да четем вестници и да следим международните политически събития, за да имаме обща представа от тях. Напомни ни да не разговаряме пред странични лица и да се пазим от разкриване, тъй като дейността ни е нелегална и забранена от закона. Същото знаехме и ние и затова му обещахме да внимаваме.
В началото на м. март т.г. в с. Ключ дойде НИКОЛА с още едно момче, което се нарече АТАНАС. В него познах момчето, което седеше на масата на *** и разговаряше със ***, когато се запознахме с НИКОЛА. Последният ми каза, че АТАНАС е сигурно момче и член на организацията, след което насрочи среща в тяхното село, за да посетим бай КРУМ по негово искане.
С НИКОЛА се срещнахме след киното пред читалището. С него беше и АТАНАС. Тримата отидохме в дома на бай КРУМ, като АТАНАС влезе сам, за да провери дали стопанинът си е вкъщи. Каза, че ако е вкъщи, ще повдигне пердето на прозореца, което ще е знак да влезем. След около 15-20 минути АТАНАС излезе и ни повика да отидем. В стаята заварихме бай КРУМ, дъщеря му и жена му. Докато излезнат, започнахме да играем на карти и да се черпим с ракия, която бай КРУМ донесе. След като двете излезнаха, спряхме играта и започнахме да разговаряме и коментираме въпроси относно дейността на организацията ни.

(Продължава в следващия брой)