Исторически истини от български учени

КЪМ ВЪПРОСА ЗА НАРОДНОСТТА НА СТАРИТЕ МАКЕДОНЦИ

Проф. Веселин Бешевлиев
(Продължава от миналия брой)


Явява се сега въпросът дали между Херодотовата приказка за Пердика и преданието за Каран-Архелай има някаква връзка? Според Abel и Gutschmid в основата на преданието за Каран-Архелай лежи всъщност приказката за Пердика и неговите братя. Обаче двата разказа се различават доста много както по съдържание, така и по отношение на подробностите, за да могат да имат някаква тясна връзка помежду си. Освен това едва ли може да се допусне, че Херодот ще е пропуснал да спомене разказа за завземането на града Едеса под предводителството на кози, който разказ така добре би подхождал за неговите истории. Най-сетне самият факт, че начело на новото предание стои някой си Каран, a не Пердика, както е y Херодот, показва, че в случая се касае до едно съвсем друго предание, отделно от Херодотовата приказка.
Друг един любопитен въпрос, който се повдига, без да може да се разреши с пълна сигурност, е кога се е появило преданието за Каран? Ако изхождаме от факта, че Еврипид го е използвал за драмата си „Архелай”, то ще трябва да се приеме, че във времето на македонския цар Архелай (413-399) то ще е вече съществувало и ще е имало официален характер. Но сигурно известни негови елементи ще са съществували много по-рано. Навярно във времето на Архелай преданието ще е добило своята окончателна форма от някой гръцки митолог, който е пребивавал по това време в двора на този македонски цар.
В преданието за Каран най любопитното е самото име Κάρανος. Най-старите известия за това име, които са достигнали до нас, са Theopompos fr. 393 и Marsyos fr. 14. Според Abel името Κάρανος стои може би във връзка с думата Καρανώ • τὴν αἶγα. Κρῆτες (Hesych.), a самата личност Каран е всъщност известният в гръцките предания лапит Κόρωνος, син на Καινεύς, който е бил убит от Херакъл. Впоследствие Корон-Каран е бил въздигнат от македонците в народен герой. O. Hoffmann възприе това отъждествяване на Каран с лапита Корон и се опита дори да установи етимологическа връзка между двете имена. Обаче Gutschmid отхвърли с право Абеловото отъждествяване на Каран с Koрон и прие само връзката между Κάρανος с Καρανώ. Напоследък Ad. Reinach предположи, че някога племената на древна Макетия са почитали един бог-козел под името Κάρανος = рогат. За съжаление материалите, с който днес разполагаме за Каран, са толкова оскъдни, та позволяват да се правят само предположения за неговата същност с по-голяма или по-малка вероятност.
Gutschmid се опита да открие в преданията за произхода на македонските царе отражения на исторически събития. Но този опит с право се отхвърли от критиката. Защото тези предания са създадени с единствената цел да докажат гръцкия, resp. Хераклидския произход на македонския царски род, без да държат сметка за историческата истина. Затова те не могат да служат нито като доказателство за гръцкия произход на старите македонци, нито като сериозен исторически извор. Само в едно отношение те съдържат историческа ядка, a именно, че македонците са дошли от Илирия, че люлката на македонската държава е била областта Орестида и че градът Αἰγαί се е наричал първоначално Ἔδεσσα.
IV. Исторически известия за негръцкия характер на македонците
Най-старите исторически известия за народността на древните македонци, които стоят вън от всякакви съмнителни митологически и генеалогически спекулации, са сведенията, които Херодот ни дава за македонския цар Александър I в свръзка с гръко-персийските войни. Александър I, син на цар Аминта I, е първият македонски владетел, за когото имаме сведения, че се е гърчеел. За своите симпатии към гърците той получил дори прозвището Φιλέλλην – гръколюбец, което не би било подходящо, ако е бил истински грък.
Според свидетелството на Херодот този македонски цар заявявал при всеки удобен случай, че е чист грък. В навечерието на боя при Платея Александър отишъл тайно в лагера на атинците да върши предателство спрямо персите, на която страна бил, като оправдавал постъпката си с това, че αὐτός τε γὰρ Ἕλλην γένος εἰμὶ τὠρχαῖον καὶ ἀντ᾿ ἐλευθέρης δεδουλωμένην οὐκ ἂν ἐθέλοιμι ὁρᾶν τὴν Ἑλλάδα (IX 45). На друго място Херодот разказва, че когато пратениците на персийския пълководец Мегабаз дошли при македонския цар Аминта I да искат земя и вода, било дадено в тяхна чест бляскаво угощение, което завършило трагично с избиването на пратениците. В разгара на угощението Александър I, още престолонаследник, станал и казал според Херодот следните думи на царските пратеници: πρὸς δὲ καὶ βασιλέϊ τῷ πέμψαντι ἀπαγγείλητε ὡς ἀνὴρ Ἕλλην, Μακεδόνων ὕπαρχος, εὖ ὑμέας ἐδέξατο καὶ τραπέζῃ καὶ κοίτῃ (V 20).

(Продължава в следващия брой)