Паника сред антимакедонците в България

ОТЧАЯНИ ОПИТИ НА ДАНС, ВМРО И ПРОКУРАТУРА ДА СПРАТ ПРИЗНАВАНЕТО НА МАКЕДОНСКОТО МАЛЦИНСТВО

Българско чудо за два месеца

Любомир Марков


Съгласно чел 3 (2) на устава на дружеството „Негови членове могат да бъдат всички граждани на РБългария с македонско и др. самосъзнание“. „Всички граждани на България“, с „македонско и др(уго) самосъзнание“! Ето какво пише обаче прокуратурата: „съгласно чл. 3, ал. 2 от устава на сдружението негови членове могат да станат само и единствено граждани на България, които са с македонско или др. (без да се конкретизира точно какво) самосъзнание, но не и с българско самосъзнание“. Разбира се, авторът на прокурорския иск може и да е неграмотен и да не разбира, че когато се казва „други“ без уточнение, това става отворена и неограничена категория, еднаква на македонско и което и да е друго, всякакво друго и т.н. самосъзнание. Неграмотността е често срещана черта сред политици и в институциите, така че е възможно. Но твърдението, че „съгласно устава“ членове могат да станат „само и единствено“ (това в устава го няма) граждани на България „с македонско или др. … но не и с българско самосъзнание“, е директна лъжа. Те дори и си противоречат сами, когато казват „без да се конкретизира точно какво самосъзнание, но не и с българско“. Срам и позор за подписалия се под тази лъжа прокурор Б. Гълъбова от Окръжна прокуратура – Благоевград.
Тази лъжа се използва, за да се подкрепи друга, която обаче е официална в България и е основна и за доноса на ДАНС.
„Видно… е, че така формулирани, целите на сдружението и средствата за тяхното постигане недвусмислено сочат, че учредителите приемат не само съществуването на македонско етническо малцинство в България, но и че правата и свободите на това малцинство са накърнени, поради което и се налага тяхна защита. Имайки предвид това, че в България не съществува македонско етническо малцинство (в този смисъл Решение № 1от 29.02.2000 г. на КС на РБ по конст. д. № 3/1999 г.), учредяване на сдружението с нестопанска цел с основна задача… защита на правата на македонците… е основание да се приеме, че дейността на това сдружение е насочена срещу единството на нацията, поради което то съществува в нарушение на чл. 44, ал. 2 от Конституцията на РБългария“.
Както се каза (а изглежда, ще се налага безкрайно да се обяснява на разни недоучени магистрати), има или няма македонско малцинство не се определя чрез съда, никой съд няма такива права. Те принадлежат единствено на гражданите, на отделния човек, част са от правата на човека, от правото на самоопределение. Дръзвайки да се изказва по тези въпроси, съдът е потъпкал правата на човека, а прокуратурата се позовава на това беззаконие (за което България е осъдена в Страсбург, да подчертая пак), за да поиска ново потъпкване на правата на гражданите.
Следващият аргумент за забрана е, че дружеството уж има политически цели. Откъде съдят за това? Ами от две работи. Първото е поредната лъжа на проуратурата: „в случая е нарушена и разпоредбата на чл. 12, ал. 2 от Конституцията на РБългария, тъй като в чл. 4, ал. 2, т. 4 от устава на сдружението е прието, че то ще взема отношение и по актуални международни, вътрешнополитически, стопански и други въпроси“. Какво обаче пише в устава наистина? Да цитираме: „Организира изнасянето на лекции, беседи и доклади за миналото на македонския народ, за националните борби на македонците, за техните духовни и културни ценности, както и по актуални международни, вътрешнополитически, стопански и други въпроси“. Ще изнася лекции, беседи и доклади, а не „ще взема отношение“. Не че вземането на отношение е политическа дейност, но тук дори и за това не става дума, а за изнасяне на лекции. Как изнасянето на беседи по актуални въпроси представлява политическа дейност, госпожо прокурор? Как това въобще има отношение към цитирания член на Конституцията, който гласи: „Сдруженията на гражданите, включително синдикалните, не могат да си поставят политически цели и да извършват политическа дейност, присъщи само на политическите партии”. Къде в изнасянето на лекции видяхте „политическа цел“ и „политическа дейност“?
Третият аргумент на прокуратурата е неуместното изказване на един от членовете, който във въпросника е написал, че бил поканен „да се включи в учредяването на сдружение с политическа цел“. Това е аргумент според прокуратурата, че сдружението наистина си поставя политическа цел. Освен това някой бил коментирал, че е по-лесно да се регистрира организация, отколкото партия, нещо, което е добре известен факт, но по какъв начин това доказва, че организацията, учредена на общо събрание, на което е определила целите си свободно, както законът предвижда, си е поставила политически цели, след като това го няма в устава й?
Колко ниско трябва да падне прокуратурата, че да се опитва да се възползва от това, че българските граждани с малки изключения не са прависти, и да се опитва да използва правно неиздържани и без правни последствия изказвания на отделни членове като правно основание за забрана на организация. Сякаш някой очаква всеки български гражданин да е наясно с тънката юридическа разлика, която българските съдилища правят (а често и те не могат да направят) между политическа и неполитическа цел, и да третира думите на правно необразован гражданин като изказване на адвокат в съда или като официална позиция на организацията. И в случая става дума за изказване на само един член, който не е и в ръководството. Едва ли има съмнение, че ако същият бъде попитан, след като внимателно му бъде обяснено какво е политическа, а какво неполитическа цел, то той ще формулира мислите си с други, по-точни изрази, само дето никой не си е направил труда да му обясни. Затова са и тези въпросници – те имат за цел да намерят някое недобре формулирано изказване, грешка в изречението, объркване или някак привидно противоречие, за да се хванат за него. Търси се причина да се забрани сдружението, защото другите „аргументи“ са изсмукани от пръстите и вече осъдени от Страсбург.
Това са двете „доказателства“ – първото е нова лъжа, второто зле формулирано изказване на един от членовете, и те според прокуратурата са достатъчни, за да се докаже, че сдружението е с политическа цел, независимо от устава му, независимо от мнението на всички останали членове, инициаторите, ръководителите и независимо че не е направило още нищо, което да се разглежда като действие с политическа цел. Така е, който иска – намира начин.
Ако нямате аквариум у дома, значи сте… хомосексуалист
Четвъртият аргумент не пада по-нагоре от останалите. „Фактът, че регистрираното сдружение е антибългарско, се подкрепя и от множество публикации в интернет сайта, респ. вестник „Народна воля“, чийто редактор е един от учредителите – Г. Х., използващ псевдонима Я. Пирински. В тях регистрираното сдружение е посочено като „македонско сдружение“ и „македонска организация“. Налице са статии, сочещи района на обл. Благоевград като трети дял – „Пиринския дял“ на Македония. В тази интернет платформа поле за изява намира и обявената за противоконституционна партия ОМО „Илинден“-ПИРИН“.
Откъде ли да я подхване човек да я обсъжда тази прокурорска дивотия (съжалявам, но по мека дума за това не може да се намери в нито един речник по света). Първо, откъде се оказа, че е „факт“, че организацията била „антибългарска“? Какво от казаното дотук говори за това?! Самоопределението като македонец и желанието да имаш своя организация, която да брани твоите интереси, ли е онова, което наричате „антибългарско“?! Също така добре ще е съдът да помоли дълбокомисления прокурор да обясни що за правна категория е това „антибългарска“, в кой закон и по кои критерии се определя, защото такова понятие из законите на България няма. Има го из разни вестници, журналистически пасквили, в речите на политици, тип „Атака”, ВМРО-БНД и подобни, но до такава степен да изпадне прокуратурата, че да използва националистически неюридически понятия в своята работа е наистина за резил и пеза.
После, какво като редакторът на „Народна воля“ е и един от учредителите на дружеството? Вестникът орган ли е на сдружението? Не. Пише ли някъде в устава на сдружението, че ще използва вестника като свой или че е съгласно с всичко, написано в него? Не. Дори и на първа страница на „Народна воля“ много ясно пише, че авторите отговарят за съдържанието на статиите си, а не редакцията. Въпреки това обаче прокуратурата иска новосъздадената организация да отговаря за всичко, написано във вестник, който не е неин. Пазете се, мили дружества – да нямате случайно някой член, който е редактор на вестник, че току-виж ви приписали всичко, публикувано във вестника.
И така, дори и вестникът да бе лош и съдържанието му – ужасно, дружеството не може да носи отговорност за това. Защо тогава въобще го споменават?
Но какво лошо има в „Народна воля“? Вестникът забранен ли е, осъден ли е, що ли? Въобще съден ли е досега за нещо антидържавно, незаконно или „антибългарско“? Не е! Напротив, официално е регистриран, има си каталожен номер и се разпространява чрез „Български пощи”, законно съществува вече почти 40 години. Редакторът му лишен ли е от граждански права, да не може да членува в никаква организация? Не. Как тогава членуването на редактора в дружеството може да бъде инкриминиращо. Това, че на един или друг прокурор не му харесва съдържанието, си е въпрос на техния лош вкус и не може да бъде основание да се иска забрана на сдружение, което дори и няма връзка с него.
Но да видим какъв грях са видели благоевградските прокурори в съдържанието на вестника. „Налице са статии, сочещи района на обл. Благоевград като трети дял – „Пиринския дял“ на Македония“. Олеле! Бързо арестувайте Бойко Борисов и министър Захариева, та нали и те говориха лани и по-лани, че България също има част от Македония. Престъплението на вестника е просто цитиране на общоизвестен и приеман в България и в миналото, и сега от най-високо до най-ниско ниво факт. Да, част от областта Македония е в България. Това може да се нарече факт, а не измисления от прокурора „антибългарски“ характер на организацията. Знам, че на разни националисти тук им се привижда сепаратизъм, но прокурорите поне би трябвало да имат ниво на грамотност над нулата и да схващат, че „Пирински дял на Македония“ не е еднакво на „Пирински дял на Република Македония“. Фактите не са сепаратистки.
Почтеност и честност са необходими, елементарни поне, а не навързване на несвързани помежду си неща по „пътя на логиката“ от вица, както прави прокуратурата. Затова и стига като във вица до велики разсъждения и заключения, че щом нямате у дома аквариум, значи сте хомосексуалист. Дружеството имало член, който е редактор на вестник, в който някакъв автор бил написал нещо, което само по себе си не е невярно или незаконно, но понеже не ни харесва, ясно е, че тази организация е лоша. Така и папата можете да изкарате мюсюлманин.
Но интересно е да се спомене и какви статии от вестника е представила прокуратурата като „доказателства“. Намираме уводни статии от Ян Пирински, в които основната тема е взаимното уважение и признаване. Очевидно сериозно престъпление. Една от тях е от 2005 г., отпреди 14 години. Какво общо има статия отпреди 14 години с едно дружество, регистрирано преди 4 месеца? Намираме статия на Стойко Стойков, който не е член на дружеството, и която дори не е написана за „Народна воля“, а само е препечатана там. Какво пише в нея – ами че македонско малцинство има и трябва да бъде признато. Намираме спомени на хора, които са страдали като македонци преди 70 и повече години и които не са членове на дружеството (като Георги Дукимов). Само два материали касаят дружеството – едното е съобщението за нейното регистриране заедно с устава. Какво ли е престъплението, че един законен вестник съобщава за законна регистрация на дружество, което си поставя цели да работи за правата на македонците? Другият материал съобщава, че при отбелязването на деня на геноцида там е бил и председателят на дружеството и е казал няколко думи. Това вероятно ще трябва да бъде доказателство за „дейност“ на дружеството, макар че председателят е присъствал там не в ролята си на председател на дружеството, нито събитието е организирано от сдружението, а нито пък може прокуратурата да обясни какво престъпно може да има в едно мирно проведено, и то разрешено от властите събиране.
Явно за прокуратурата всяко действие, щом е извършено от македонци, е престъпление.
Следващото „обвинение“ – организацията била наречена македонска в статия. Някъде със закон да е забранено да се наричат така организации? Как това, че някоя организация някъде е наречена македонска, е доказателство, че тя е „антибългарска“? Че то дори и в съкращението на ВМРО има „македонска“, а дори е в правителството. Прокуратурата не би могла да обясни как това обстоятелство има каквото и да е общо с искането за забрана. Просто за светогледа на писалия този пасквил всичко, което е наречено „македонско“, е автоматично „антибългарско“ и подлежащо на забрана, освен ако не е създадено от ДАНС.
По-нататък. „В тази интернет платформа поле за изява намира и обявената за противоконституционна партия ОМО „Илинден“-ПИРИН“. Какво от това? Как пък това касае дружеството? Пак прилагане на „пътя на логиката“ от вица – тъй като някой вестник съобщава нещо за дружество, но съобщава и за една забранена партия, значи дружеството е незаконно. И не се ли прави отново прокуратурата сляпа за слона в стаята – България е осъдена заради обявяването на ПИРИН за противоконституционна от Европейския съд по правата на човека, плащала е глоба за това, но явно нито една институция не иска да си признае това, нито се срамува да се позовава на незаконни дискриминационни присъди.
Ако този текст на прокуратурата бе представен като домашна работа в някой нормален правен факултет, тя не само би получила двойка, но и един безкраен низ от коментари: „И какво от това“?
Поръчковото възмущение на неразбиращите
По стара, изпитана тоталитарна рецепта действията на ДАНС, прокуратура и полиция бяха подкрепени със съответна кампания в „независимите“ медии. На 21 ноември в „24 часа“ дори изпълзя от формалина старата и печално известна с антимакедонските си писания „Тони Маскръчка“ със статия: „Как чиновници признаха македонското малцинство в България (Обзор)“.
Тук тя се опитва да играе ролята на адвокат на прокурора и да обяснява необоснованото искане за отнемане на регистрацията: „Основание за това е дейността на сдружението, която противоречи на Конституцията, на законите и на добрите нрави“. Каква дейност? Дори не му дадоха шанс да извърши някаква дейност, но вече го забраняват заради нея. Какво нарича тя добри нрави, не искам и да си помислям.
Мъката на Маскръчка е че „с вписването в регистъра на сдружението… де факто държавните служители… приемат, че в България съществува македонско малцинство. Нещо повече, то няма права и е необходимо НПО, за да се бори за тях“. (Същият страх, че регистрацията на дружество е еднаква на признаване на малцинството, се изказва и в доноса на Каракачанов). Маскръчка продължава да ръчка темата: „Само че признато малцинство у нас няма и няма как да има. Не сме признали македонска нация, за да се претендира за такова малцинство. Без да се връщаме назад в историята, за всички е ясно, че македонската нация бе изкуствено създадена – на антибългарска основа“. Дали Маскръчка знае, че цитира постановленията на Тодор Живков по македонския въпрос? Може би не, просто е преписала какво са й дали от едно място, защото аргументите са точно като писани от някоя бедна, недоучена и недожвакана душица от ДАНС. И тези „всички“, дето ги „знаят“ глупостите, които е написала, са само онази част от българските граждани, които пропагандата е успяла да измами. Никой друг в света не знае, нито приема такава бледа манипулация.