До президента на Република България

УВАЖАЕМИ Г-Н ПРЕЗИДЕНТ, НИЕ ПРИВЕТСТВАМЕ ВАШАТА ИНИЦИАТИВА ДА СЕ НАПРАВЯТ НЕОБХОДИМИ ПОПРАВКИ В КОНСТИТУЦИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

ОТ ГРАЖДАНСКО СДРУЖЕНИЕ ЗА ЗАЩИТА НА ОСНОВНИ ИНДИВИДУАЛНИ ЧОВЕШКИ ПРАВА И СДРУЖЕНИЕ АНТИЧНИ МАКЕДОНЦИ


Нашето виждане е свързано с поправки, които да не допускат възможност да се злоупотребява с права от когото и да било и с цел ограничаване правата на останалите граждани, особено на най-ранимата част от нашето общество – малцинствата, и в частност с правата на македонския етнос, каквито опити (противоконституционни) текат сега за дерегистрация на нашите две сдружения.
Такъв успешен опит се случи с дерегистрацията на ОМО „Илинден“-ПИРИН преди 20 години, но РБ беше осъдена в ЕСПЧ за това, а ангажираните с решението магистрати – посрамени, защото се касае за универсални човешки права, императивни за всяка правна система.
Ако е истина, че българският и македонският народи (етноси) са най-близки, братски в географската реалност, то безспорна истина е, че определени кръгове от българска страна, която конюнктурно е по-силната, нанасят системни удари върху това естествено братство (къде е благородството на силния брат?!).
Т. Живков – авторът на Възродителния процес, произнесе фатални думи: „Македонски етнос няма и не може да има…“. Знаем, че тези думи в онази реалност имаха сила на конституционна норма. С присъщата системност и постоянство българското общество беше облъчвано с тази „истина“ в продължение на десетки години и сега тя е убеждение на голяма част от българските граждани и за съжаление на голяма част от интелигенцията.
Затова, след като беше регистрирана ОМО „Илинден“-ПИРИН, през 2000 година тя беше дерегистрирана и това се прие от мнозина като нормално.
„Истината“, формулирана от Т. Живков и после последователно култивирана в обществената тъкан, е жива и днес в представите на мнозина, за съжаление и при упражняващите властта в РБ. Иначе как да си обясним табуто върху „Македонския въпрос“ в медиите, а където се случи да се коментира, се прави едностранно, без мнението на опонента, т.е. при навеждане на аргументи само в едната („правилната“) посока – нещо като конно надбягване с един кон. С това се нарушават поредица норми от българското законодателство.
Колкото до това дали има македонски етнос – ние сме тук, видими сме и може да бъдем докоснати с ръка. Като нас са хиляди въпреки всичко.
Истината за това е известна на света и особено в Европа.
Уважаеми г-н Президент,
Не допускайте Европа и светът да Ви сочат с пръст.
Вие може да изберете всяка от тези възможности, но едната е свързана с лъжата и е рушителна за бъдещето на двата народа, и с вражда, която не би обслужвала интересите точно на тези два народа, а нечии други интереси. Пътят на истината е по-трудния път – за него се изисква доблест и сила, но той е, който води към несбъднатите мечти на хиляди, дали живота си в празно противоборство – едните, определящи себе си като македонци, а другите – като българи. Ние тачим паметта на първите, а с лоялността си към братския български народ с достойнство принадлежим към демократичните достижения на 21 век.
Много видимо България се стреми да постигне братски отношения с Македония, но без македонците. Че това е непостижимо, не се нуждае от доказателства. Братството може да се защити в един открит и честен дебат в българското общество, за което Ви призоваваме да лобирате. Ние винаги сме се удивлявали на генериращата конфликти и омраза идея – чрез премахване на неудобните братя да се постигне чисто „братство“.

ОТ ГРАЖДАНСКО СДРУЖЕНИЕ ЗА ЗАЩИТА НА ОСНОВНИ ИНДИВИДУАЛНИ ЧОВЕШКИ ПРАВА И СДРУЖЕНИЕ АНТИЧНИ МАКЕДОНЦИ