Свидетелства за един достоен македонец – Стоян Герасимов Василев

„…НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“

Самуил Ратевски


ПРОТОКОЛ ЗА РАЗПИТ

гр. София, 29.V.1970 год.
Подписаният Стоян Крумов Спасов – следовател при отдел Следствен ДС, днес разпитах в качеството на обвиняем лицето:
СТОЯН ГЕРАСИМОВ ВАСИЛЕВ – роден на 10.IX.1948 год. в с. Ключ, Благоевградски окръг, жител и живущ в същото село, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, образование VIII клас, член на ДКМС, по професия шлосер-монтьор, работи в ДЗС – с. Коларово, Благоевградски окръг, като общ работник.
По поставените въпроси обвиняемият отговори, както следва:
СЛЕДОВАТЕЛ: – ВАСИЛЕВ, предявява Ви се постановление за привличането Ви в качеството на обвиняем по чл. 109, ал. I, във връзка с чл.чл. 95, 108 и 110 НК, и чл. 195, ал. I, т. 5, във връзка с чл. 20 от същия закон, за това, че в началото на м. май 1970 год. заедно с *** и други сте образували нелегална националистическа организация, която си поставила за цел да откъсне част от територията на НРБ и присъединяването й към „свободна“ и „независима“ македонска държава.
За провеждането на пропагандна дейност за осъществяване на горната задача, в съучастие със *** по предварителна уговорка сте откраднали от ОКС – гр. Петрич пишеща машина, с която да пишете и размножавате пропагандни материали срещу НРБ.
Разбирате ли предявеното Ви обвинение?
ОБВИНЯЕМ: – След като се запознах с предявеното ми постановление за привличането ми в качество на обвиняем и разясненията, които ми бяха направени на посочените текстове на закона, разбирам същността на извършеното от мен престъпление и наказанието, което се предвижда за него….
СЛЕДОВАТЕЛ: – На основание на чл. 40 от НПК Ви поканвам да дадете обяснения по предявеното Ви обвинение и съгласно правата Ви по закона доброволно, по собствена инициатива и искрено да разкажете пред следствието за престъпната си дейност.
ОБВИНЯЕМ: – Действително на 2.V. т.г. заедно със *** *** *** образувахме нелегална организация, която имаше за цел да агитира местното население да води борба за уреждане на „македонския въпрос“ в негова полза, за създаване на „самостоятелна“ и „независима“ македонска държава. За да пишем и размножаване на пропагандна литература с промакедонско съдържание, за постигане на поставената цел заедно със СЛАВЧО откраднахме пишеща машина от ОКС – гр. Петрич.
ВЪПРОС: – Откога се познавате със СЛАВЧО СТОЯНОВ?
ОТГОВОР: – Славчо познавам по-отблизо от м. декември 1969 год. Запознаването ни стана случайно, по повод неговия протест да се запише българин в новия си паспорт. Обясних му, че по този начин ще си навреди, без да има някаква полза. След това на няколко пъти СЛАВЧО е идвал в компанията ми, с която пеем македонски песни, за да ни слуша. Пеехме песни, които са записани на плочи в Югославия и пренесени оттам в България. В тази компания влизат ***, ***, ***, всичките от Ключ, и *** от с. Габрене, Благоевградски окръг. Веднъж той ме запита дали нямам връзка с някоя организация, която да се занимава с „македонския въпрос“. Отговорих му, че нямам сведения и връзка с такава организация, но се интересувам от този въпрос и може да създадем по-късно такава, когато открия други, които да се интересуват от този въпрос. Тогава СЛАВЧО ми каза, че преди известно време е имало създадени такива нелегални организации в селата Петрово и Катунци, Санданско, но са били разкрити, а членовете им осъдени. Не ми обясни откъде ги знае тези неща. В последващи разговори отново сме обсъждали този въпрос, дейността на тези организации, какво са постигнали и какво са искали да постигнат. СЛАВЧО ми е разказвал по-специално за организацията в с. Катунци, където събирали членски внос и са имали пишеща машина. Така в разговори с такъв характер до м. януари 1970 год. двамата стигнахме до решението да създадем такава нелегална организация и ние.
През м. февруари т.г. една вечер, когато заедно с компанията си пеехме македонски песни в хоремага в с. Ключ, към мен се приближи един младеж, когото познавах по физиономия. Той ми даде едно листче, на което имаше написана песен, и ме помоли да я изпеем. Аз се съгласих и изпълних желанието му, след което отидох и седнах на неговата маса. Заедно с него седяха *** и още едно момче, което до този момент не познавах. Поведохме разговор с него относно песните, които пеем, Каза, че и той обича песните, като постепенно преминахме на обсъждане на „македонския въпрос“ *** и другото момче не взеха участие в разговора ни, като пиеха ракия и гледаха настрани.

(Продължава в следващия брой)