Исторически истини от български учени

КЪМ ВЪПРОСА ЗА НАРОДНОСТТА НА СТАРИТЕ МАКЕДОНЦИ

Проф. Веселин Бешевлиев
(Продължава от миналия брой)


Ако сравним сега така възстановеното предание за Kapara със съдържанието на Еврипидовата драма Архелай, както ни е предадено y Хигин, ще забележим, че от една страна те се схождат много, a от друга страна те се различават съществено. Двете предания си приличат в следното.
И в двата случая родоначалникът на македонския царски род идва на помощ на един цар, който води война със съседите си и който обещава да даде като отплата за това част от царството си.
Както в Еврипидовата драма, така и в преданието за Каран родоначалникът превзема град Едеса под предводителството на кози съгласно указанието на оракула.
Двете предания се различават обаче в следното. Докато Каран по свой почин и с помощта на брат си Фейдон тръгва да дири селища в Македония, Архелай идва при цар Кисей, изгонен от братята си. Докато y Еврипид на Архелай се обещава цялото царство и царската дъщеря, в преданието на Каран се дава само половината от страната. Но най-съществената разлика е, че докато в Еврипидовата драма Кисей не само не дава на Архелай никаква награда, след като този побеждава неприятелите му, но се опитва дори да го убие с измама, обаче бива сам убит от Архелай, то в преданието за Каран царят на Орестите изпълва напълно обещанието си. Най-сетне y Еврипид родоначалникът носи името Архелай, докато в преданието той се нарича Каран. Тази разлика впрочем не е толкова съществена.
Но въпреки тези различия в основата на Еврипидовата драма Архелай лежи безспорно преданието за Каран, разбира се, много променено.
(Според Abel 92 ff. както фабулата на драмата Архелай, така и останалите предания за произхода на македонския царски род стоят в зависимост от Херодотовата приказка. Това Абелово мнение е възприето напълно от Gutschmid 54, който пише: Karanossage, die ich in noch höherem Grade wie Abel als blosse Verdoppelung der Perdikkassage auffassen zu müssen glaube. Gutschmid приема също така, че Еврипид е заел от Херодот мотива за die Vorenthaltung des ausbedungenen Lohns durch einen Barbarenkönig und die vereitelten Anschläge desselben gegen das Leben des Ahnherrn der Makedonier (58). Изобщо той смята, че Archelaosfabel eine Bearbeitung der Karanossage mit Einmischung mehrerer Züge der Perdikkassage ist (73 срв. също 63 ff.). Това мнение на Gutschmid приемам напълно. Само с това не мога да се съглася, че преданието за Каран представя удвоение на приказката за Пердика.)
Естествено, Еврипид като всеки поет е използвал свободно преданието. Той го е променил съобразно поетическата си фантазия и цели. Така напр. той е сменил царя Кисей с безименния цар на Орестите. Но най-голяма промяна е претърпял епизодът за помощта, оказана от Каран на Орестийския цар. Този епизод е бил променен, в смисъл, че един цар се отплаща с черна неблагодарност на спасителя си от голяма беда. Както забелязва Geffcken, този приказен мотив се среща и в Андромеда, друга загубена драма на Еврипид. Освен това Еврипид е вмъкнал още мотива „който копае гроб другиму, сам пада в него“. За съжаление до нас не са достигнали, нито Андромеда, нито Архелай. Затова не може да се установи доколко фабулата на драмата Андромеда е оказала влияние върху тази на драмата Архелай.
От друга страна, между фабулата на драмата Архелай и разгледаната по-горе Херодотова приказка за Пердика и неговите братя се забелязват ясно известни допирни точки. Както Архелай, така и Пердика бягат от Аргос в Македония. Но вече в тази точка двете предания се различават съществено. Архелай идва сам, изгонен от братята си, a Пердика бяга заедно с братята си поради неизвестни причини. Както Пердика, така и Архелай служат на един цар, който не им дава никаква награда за службата. Но и тук има разлика. Архелай се явява като войник и води война, a Пердика е прост овчар. Наистина според Дион Хрисостомос Архелай бил козар (αἰπόλος), обаче ние не знаем доколко тези думи на Дион стоят във връзка с текста на Еврипидовата драма. Както Архелай, така и Пердика отиват в Долна Македония, гдето се установяват. Обаче Архелай идва тук, след като е убил царя Кисей, a Пердика – понеже е загребал слънчевата светлина. Завземането пък на град Едеса под предводителството на кози липсва съвършено y Херодот. Но въпреки изтъкнатите прилики фабулата на драмата Архелай трябва да се отдели от приказката за Пердика, разказана y Херодот. Приликите между тези два разказа може би ще трябва да се обяснят по следния начин. Както е известно, Еврипид е написалъ драмата Архелай в чест на македонския цар Архелай, и то в неговия дворец, отгдето е научил и Херодот приказката за Пердика. Тук Еврипид е имал възможност да чуе също тази приказка и може би под влияние на самия царски двор той е използвал известни мотиви от нея за драмата си.

(Продължава в следващия брой)