Паника сред антимакедонците в България

ОТЧАЯНИ ОПИТИ НА ДАНС, ВМРО И ПРОКУРАТУРА ДА СПРАТ ПРИЗНАВАНЕТО НА МАКЕДОНСКОТО МАЛЦИНСТВО

Българско чудо за два месеца

Любомир Марков


Третият въпрос е направо смешен – едва два месеца са минали, каква дейност очакват да се е извършила? Но е и изобличителен. Очевидно е, че властите не са нито чули, нито видели някаква дейност от страна на сдружението, иначе нямаше защо да питат членовете му. Но въпреки това са решили, че трябва да го разследват. Това е най-ясният показател, че причина за разследването не е нещо, което дружеството е направило, а самоопределението на членовете му. Това много скоро се потвърждава и от другите действия на институциите.
На 19 ноември гръмна новината, че Каракачанов бил внесъл сигнала, но скоро медиите излязоха с друга версия, че всъщност това е било направено от ДАНС. Ето какво намираме в „Правен свят“ на 19 ноември:
„Главният прокурор Сотир Цацаров е бил сезиран от Държавна агенция “Национална сигурност” (ДАНС) за регистрирано сдружение с нестопанска цел с наименование “Гражданско сдружение за защита на основни индивидуални човешки права” със седалище в Благоевград, чиито цели са насочени срещу единството на нацията и представляващо заплаха за националната сигурност. Главният прокурор е изпратил справката от ДАНС на компетентната прокуратура – Окръжна прокуратура – Благоевград“.
Същото се казва с половин устав и в постановлението на благоевградската прокуратура за възлагане на проверка, подписано от прокурор Биляна Гълъбова на 7 ноември 2019 г.: „Преписката е образувана по повод писмо на заместник на главния прокурор ведно със справка от ДАНС, в което се сочи наличие на основание за иницииране на исково производство по чл. 13 от ЗЮЛНИЦ“.
Имайки предвид миналото на министъра, едното ни най-малко не изключва другото. Или ДАНС е подала сигнала чрез своя „бивш човек“, или същият е направил това от тяхно име, или просто се е опитал да грабне малко чужда „слава“. Всъщност Каракачанов изглежда дотам е пощръклял, че дори е внесъл иск и срещу адвоката, който защитава друга организация – Македонски клуб за етническа толерантност пред съда в Страсбург – Тони Менкиновски. Това вероятно е първият случай в историята министър да започва дело срещу адвокат на организация, съдеща неговата държава, и при това адвокат от друга държава (Менкиновски е от РМакедония). Последиците от тази щуротия на министъра за държавата ще бъдат много неприятни, но кога ли патриотинът е давал пет пари за България?
Но за да не бъдат неинформирани читателите по какъв член и закон е внесен сигналът, да поясним. Цитиран е Законът за юридическите лица с нестопанска цел, а частта от член 13, на която се позовава прокурорката, е в глава „Прекратяване” и гласи:
„Чл. 13. (1) Юридическото лице с нестопанска цел се прекратява… 3. с решение на Окръжния съд по седалището на юридическото лице с нестопанска цел, когато: а) не е учредено по законния ред; б) извършва дейност, която противоречи на Конституцията, на законите и на добрите нрави; (2) Решението на съда по ал. 1, т. 1 и 3, букви “а”, “б” и “г” се постановява по иск на всеки заинтересуван или на прокурора, а в случаите по чл. 44а, ал. 4 след уведомяване от Агенцията по вписванията“.
Македонските организации навремето реагираха срещу съдържанието на този член, който е относително нов и позволява на всеки да започне процедура за закриване на всяко едно дружество. Изглежда и това е била идеята при правенето на закона, да се даде шанс разни креатури на ДАНС да подават „сигналите“, такива като известните ни дежурни „възмутени граждани“ от миналото. Но в случая за съжаление дежурните възмутени граждани са заети – в управляващата коалиция са. ВМРО-БНД сега не може да изпълни манипулационната мисия, възлагана й от ДАНС в миналото, защото лидерът й е заместник на премиера. Явно акцията е била много набързо започната и недобре подготвена.

Скотоумно скудоумие

В този сигнал на едно място се е събрало цялото скудоумно скотоумие на антимакедонската правна „мисъл“ в България.
Сигналът е внесен до Цацаров „относно: регистрирани юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на дейност в полза на „македонско малцинство“ в Република България“. Разбира се, работа в полза на каквото и да е малцинство не е нещо незаконно, нито пък регистрация на такива сдружения. Дори само това е достатъчно прокуратурата напълно да игнорира сигнала. Представете си сигнал за регистрация на организации, които си поставят за цел да работят в полза на българското малцинство, да речем в Сърбия или Молдова, и това да бъде основание да се подава сигнал и да започва разследване от прокуратурата. Но, разбира се, както ни е много добре известно, в България всеки сигнал срещу македонците, колкото и глупав и необоснован да е той, независимо че не ги обвинява в нещо незаконно, задължително е последван от публично рекламирано разследване. Така беше и при преброяванията, и при регистрацията на ПИРИН, и при още толкова много случаи. Подобно поведение прави българската прокуратура активен съучастник в престъпната политика на репресиране на македонското малцинство в България.
Първият аргумент на „Каракачанов“ за забрана на Дружеството за защита на основни права е, че целите му били като онези на „Македонски клуб за етническа толерантност“, на който през 2013 г. бе отказана регистрация и че тогава съдът я бил определил „като организация, чиято дейност е насочена срещу суверенитета, териториалната цялост и единството на нацията по смисъла на чл. 44, ал. 2 от Конституцията на Република България (КРБ), и като сдружение, което си е поставило политически цели в противоречие с чл. 12 от КРБ“. Това, че използваните в тази присъда фалшиви аргументи вече няколко пъти са осъждани в Страсбург, разбира се, не тревожи ДАНС, както и това, че България е осъдена вече 13 пъти за подобни своеволия, или че до няколко месеца се очаква България да бъда осъдена отново и точно във връзка с незаконното решение на българския съд срещу Македонски клуб за етническа толерантност. Едното престъпление е правна основа за искане на ново нарушаване на закона. Българско право.
Нека видим по-нататъшните мисловни напъни на ДАНС/Каракачанов:
„Внимателният прочит на устава на сдружението „Гражданско сдружение за защита на основни индивидуални човешки права“ установява, че същите тези цели, които са предмет на обсъждане в цитираното съдебно решение: „1. Отстояване и реализиране на девиза Европа и Балкани без граница; и 2. Защита на човешките права на македонците и други етнически малцинства в България съгласно Рамковата конвенция за защита на националните малцинства и останалите релевантни български и международни документи“, са заложени и като цели на това сдружение. Нещо повече, същите средства за постигането им фигурират и в устава на „Гражданско сдружение за защита на основни индивидуални човешки права“ – работа за защита на правата на македонците (чл. 4, ал. 2, т. 3); организира изнасянето на лекции, беседи и доклади за миналото на македонския народ, за националните борби на македонците (чл. 4, ал. 2, т. 4 от устава); организира национални македонски събори, чествания на исторически дати и събития (чл. 4, ал. 2, т. 6 от устава) и др.
Систематичното тълкуване на целите и средствата за тяхното постигане води до извода, че в устава се съдържат твърдения за съществуването на „македонско малцинство“, чиито права са накърнени и са предмет на защита от страна на сдружението. А това твърдение противоречи на т. ІІІ от Решение на Конституционния съд № 1 от 29.02.2000 по к.д. № 3/99 г., в която изрично се установява, че „В РБ няма обособен македонски етнос“. Затова афиширането на такова малцинство чрез сдружение с нестопанска цел по същество не цели защита на правата им, а създаване в определена част от българското общество на различно етническо самосъзнание, каквото не е било формирано по исторически път, т.е. дейността е насочена срещу единството на нацията“.
Читателите сами могат да преценят какво ниво на „разсъдък“ съдържат тези съждения. Отново едно незаконно решение служи за правна основа за вършене на други съдебни престъпления. Това е и очаквано – едно престъпление може да се „оправдае“ или прикрие само с друго. Конституционният съд нито има право, нито е компетентен да решава има или няма македонско малцинство. Това е в правата на гражданите, а не на съда. Конституционният съд се е самозабравил, вземайки горното решение, като директно е нарушил правата на човека. Това решение е причина България да бъде осъдена в Страсбург. Ама ако не е тази престъпна присъда, на какво да си подпрат сакатите аргументи?
Единственото, в което са могли да обвинят сдружението освен неговите идеи, е, че е подписало становището, подписано от почти всички македонски организации в България срещу декларацията на българския парламент за евроинтеграцията на Македония (публикувана е в ноемврийския брой на „Народна воля“). В тази декларация няма нищо незаконно, подалият сигнала не може да посочи нещо такова в нея, факт е, че българската позиция по този въпрос е критикувана и в България, и в Македония, но все пак подписът на организацията е посочен като аргумент за искането тя да се забрани.
Друг ужасен грях е и това, че един от членовете на дружеството е ръководител на Македонския клуб за етническа толерантност. Това отново не е забранено – всеки човек може да бъде член на колкото си иска дружества. По някаква причина обаче и това е дадено като аргумент за забрана. Мъдрият автор на този фалшив донос явно не осъзнава, че с тези аргументи признава, че гражданските права на македонските активисти са отнети. Не само че не им се дава да регистрират свои организации, но дори и нямат право да членуват в други организации, иначе последните могат да бъдат забранени.
Същият аргумент се повтаря и по отношение на дружеството Антични македонци: „Видно от списъка на учредителите на това сдружение, в него фигурират лица, които са сред учредителите на политическа партия ОМО „Илинден”-ПИРИН (обявена за противоконституционна с Решение № 1 от 29.02.2000 г. по к.д. № 3/99): Иван Сингартийски (председател на партията), Иван Гаргавелов (секретар на партията) и Ангел Безев (заместник-председател)“. Интересното в случая е и това, че се цитират тези трима души не като сегашни членове на ОМО „Илинден“-ПИРИН, а като членове на ръководството на партията преди 20 години – именно тогава те са имали посочените функции, а не сега. Сега партията въобще няма председател и заместник-председател, а Председателство, и Гаргавелов със сигурност не е секретар. Значи виждаме, че на македонските активисти според авторите на цитирания пасквил правата им са отнети без съд и присъда завинаги – след 20 или 200 години, няма значение. Те нямат право да участват в учредяване на каквито и да е организации.
И тук срещаме важния, макар и не според разумността си, аргумент. Тъй като Конституционният съд някога е решил, че целите на ОМО „Илинден“-ПИРИН, записани в устава й, биха могли да не отговарят на истинските й цели, значи като такива трябва да се третират и целите, записани в устава на Антични македонци (?!). Осъдената в Страсбург престъпна присъда се цитира като някакво свето писание, и то ни в клин, ни в ръкав. Но и това не е всичко. За да направи своето фалшиво заключение, Конституционният съд някога се позова на дейността на партията и тъй както това не бе достатъчно, без никакво основание включи към нея и дейността и изявленията на ОМО „Илинден“ (нищо че последната по онова време не само нямаше нищо общо с партията, но дори бе враждебна към нея). По този начин Конституционният съд придаде привидна логика на твърдението си, че целите, посочени в устава, се разминават с истинските, защото, видите ли, изявленията на лидерите и дейността им противоречала. То че не беше вярно – не беше, че си беше манипулация – беше, но поне създаваше впечатление, че се използват някакви наченки на разум. Да, ако действията противоречат на думите, ясно е, че целите са по-други от онези, които се заявяват. Това е добре известно и неслучайно се казва, че по плодовете се познава, че делата говорят по-силно от думите и че трябва да гледаме някого какво прави, а не какво говори. Проблемът обаче на дансаджийските прависти е, че в този случай няма „дела“, няма „действия“. Нито едно от двете дружества не е имало време да направи каквото и да е. Как тогава въобще може да се твърди, че действията противоречат на целите, посочени в устава, след като такива няма? На какво основание може да се каже, че целите не са действителни? Поне една година да им бяха оставили, както някога на ОМО „Илинден“-ПИРИН, колкото да могат да прикрият истинските си мотиви при забраната. Сега всичко е ясно за всекиго. И понеже няма никакви действия, а по нечия наредба се бърза, се прокарва безумната идея, че щом сред учредителите имало членове на някоя друга организация преди много години, то сигурно и целите трябва да са други. Или иначе казано, ако аз след 20 години реша да стана член на пчеларския съюз, същият би трябвало да се разследва за сепаратизъм, нищо че аз не съм бил сепаратист. Да съм бил.
Така ни става ясен безумният въпрос за това какви били „реалните“ цели на сдруженията.
„Съвпадението на заложените цели и лицата, които участват в учредяването на сдружението (лица, заемали ръководни постове в обявена за противоконституционна политическа партия), дават основание да се направи извод за връзка и приемственост между обявената за противоконституционна партия ОМО „Илинден”-ПИРИН и юридическото лице с нестопанска цел „Антични македонци“. Нещо повече, създава се основателно притеснение, че чрез дейността на сдружението ще се прикрива осъществяването на политическа по характера си дейност“.
Удивително наистина. То по тази логика дружество няма да остане в България, защото едва ли ще намерим такова, в което да няма членове, които някога или сега да са били членове на някоя партия. На базата на това „притеснение“ се иска забрана на дружеството. И на двете.
Нищо ново – ние отдавна знаем, че България няма, а и няма как да има правно обосновани аргументи, с които да защити дискриминирането на македонците, нищо не й дава право на това. Всичко – истина, право, правда, морал – е против нея. Затова и всички позиции и аргументи са изградени чрез лъжи, измами, манипулации, двуличие. Такова е естеството на държавата…
Искане за отнемане на регистрация заради… нищо
Полиция и прокуратура проведоха своето следствие, което се състоеше от трите необосновани въпроса и ровене из страниците на „Народна воля“. Човек би се излъгал, може би, че след като проучат фактите, ще се засрамят и ще спрат гаврещата се със закона процедура. Ама все пак това е България и говорим за македонско дружество. В такава ситуация коя българска институция спазва българските закони? (За международните да не споменаваме!). Правилно – никоя. Та и нали ако прокуратурата постъпваше с професионално достойнство, нямаше да е започвала всичките онези „следствия“ срещу македонците и техните организации в миналото, мотивирана на практика само от това, че са македонци! Този път тя реши да надмине себе си и внесе искане в съда за закриване на дружеството. При това с текста на иска си постигна нещо хич не лесно само по себе си. Човек би помислил, че българска институция не може да падне по-долу от ДАНС/Каракачанов и техния „сигнал“, но не – прокуратурата се е справила, успяла е да се закопае дори по-низко.
Тя използва фактически лъжи. Помислете си колко трябва да е оскотяла държавата, в която живеем, щом нейната прокуратура си позволява официално да лъже и да използва лъжата си като аргумент да се ограничат правата на гражданите! Така след неправдата и беззаконието, и лъжата е повикана на помощ срещу справедливите и законни искания на македонците.