Из дейността на ОМО „Илинден“ – ПИРИН

ГОДИШЕН ДОКЛАД ЗА ПОЛОЖЕНИЕТО НА МАКЕДОНСКОТО МАЛЦИНСТВО В БЪЛГАРИЯ И ПРАВАТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ С МАКЕДОНСКО САМОСЪЗНАНИЕ ПРЕЗ 2018 ГОД.


На 1 октомври 2018 г. ОМО „Илинден“ обжалва решението на Окръжен съд – Благоевград в Апелативен съд – гр. София. С Решение № 2549/5.11.2018 от 31 октомври 2018 г. Апелативен съд – София потвърждава решението на Благоевградския окръжен съд. С това решение Апелативен съд – София оставя като валидно само третото основание за отказ, докато второто отхвърля, като изтъква, че „е основателно оплакването в жалбата“, „няма съмнение, че липсва противоречие между решенията на учредителите и отразеното в устава досежно представителството на сдружението. Видно е, че волята на учредителите е то да се представлява от председателя на управителния съвет“. Обаче потвърждава решението, защото издигането на независими кандидати за избори „сочи на извод за извършване от сдружението на политическа дейност“, каквато едно гражданско сдружение не може да извършва. Аргументите на организацията, че става дума само за подкрепа на такива кандидати, не са уважени. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Организацията внася жалба в ЕСПЧ.
Дружество на репресираните македонците, жертви на комунистическия терор
– На 19 март 2018 г. Дружеството на репресираните македонците, жертви на комунистическия терор, внася молба за регистрация. Служителката в агенцията проверява внимателно документите и констатира, че нищо не е пропуснато. При сканирането на устава извършено там обаче някои страници са заличени, други са копирани само отчасти или объркани. На 23 март се получава отказ, защото документите не били съобразени със закона и по-конкретно, че целите, посочени във формуляра за регистрация, не съвпадат с тези от устава и не са посочени лицата, които представляват организацията, както и поради липса на някои документи. Дружеството решава да не обжалва, а да внесе нови документи.
– На 14 май дружеството внася нова молба за регистрация, подготвена от адвокат. На 23 май агенцията им отказва на основание, че в дадения списък на учредителите фигурират личните им данни, и тъй като този списък следвало да се оповести по закон, то за да се защитят личните данни на учредителите, трябвало „да се представи препис от решението за учредяване на сдружението, в който личните данни освен тези, които се изискват по закон, са заличени“. Тази поправка не е поискана от дружеството преди отказа, както се предвижда по закон.
– На 6 юни Дружеството на репресираните внася ново искане с поправени документи, със заличени лични данни. На 12 юни молбата е отхвърлена. Мотивът този път е, че решението за учредяване на дружеството не е подписано от всеки член.
– На 20 юни документите са внесени отново, но на 27 юни отново получават отказ. Този път причината, която се изтъква, е, че уставът бил подписан само от тримата членове на ръководството, а не от всички учредители, и въпреки че в протокола по основаването на дружеството е казано, че е приет устав, не можело да бъдат сигурни дали е точно този устав.
– Още един отказ по формални причини получава дружеството на 11 юли.
Агенцията отказва да предостави преписи от решенията си и дружеството е принудено да се информира за същите на интернет. Ето защо е принудено да иска със специално писмо на 30 юли да получи копие от четирите решения до този момент. Получава ги на 2 август със забележка, че агенцията изпращала тези документи на дружеството „повторно“, което е невярно и целящо да прикрие тяхното неизпращане до този момент.
– На 6 август дружеството внася обжалване до Благоевградски окръжен съд, обвинявайки агенцията, че „без никакви законови мотиви, съображения или компетентност още в самото начало, независимо от нашите искания досега (вече пети пореден отказ), отказва да ни разясни реда, по който можем да защитим правата си, т.е. да ни уведоми писмено за всички необходими изисквания, които от наша страна да представим пред Агенцията за регистрацията на сдружението ни според наредба в чл. 22, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ“. Освен това грубо нарушение на закона агенцията прави и друго – тя всеки път постановява директни откази, вместо да даде възможност посоченият пропуск да бъде поправен. Дружеството настоява също съдът да присъди агенцията да им възстанови направените разходи.
Благоевградският окръжен съд в лицето на Лилия Масева с Решение № 3933 от 21.08.2018 отхвърля жалбата на дружеството. Тя напълно игнорира основното оплакване и искане, а именно, че агенцията систематично нарушава закона, като не уведомява дружеството за налични пропуски, нито му дава възможност да ги поправи, а постановява направо окончателни откази. Вместо това потвърждава решението на обжалваната инстанция.
– На 29 август решението на Благоевградския окръжен съд е обжалвано пред последната инстанция – Апелативния съд в София. На 27 септември 2018 Софийски апелативен съд с Решение № 3218 потвърждава решението на благоевградския съд относно Дружеството на репресираните македонци, повтаряйки мотивите на благоевградския съд и игнорирайки аргументите на дружеството.
– На 7 ноември дружеството внася ново искане за вписване. Агенцията с отказ № 20181107114629 от 09.11.2018 г. отхвърля заявлението за регистрация. В отказа са посочи конкретни причини и дружеството, вземайки това за основа, както и всички други забележки, давани преди това от агенцията и съда, прави ново искане за регистрация, подготвено внимателно от адвокат, а с помощта и на Български хелзинкски комитет.
– Новото искане е внесено на 29 ноември 2018 г. и веднага от агенцията се получават нови указания за промени, които обаче повтарят старите указания, дадени за старите документи на дружеството, подадени в предишно вписване, а нямащи никакво отношение към новите, в които всички тези забележки вече са поправени. Въпреки че това е указано на агенцията, тя на 4 декември 2018 г. постановява отказ, позовавайки се на старите документи и игнорирайки напълно новите.[39] Случаят е прехвърлен в съда.

(Продължава в следващия брой)