Исторически истини от български учени

КЪМ ВЪПРОСА ЗА НАРОДНОСТТА НА СТАРИТЕ МАКЕДОНЦИ

Проф. Веселин Бешевлиев
(Продължава от миналия брой)


В началото на 22 глава на кн. V Херодот казва в свръзка с участието на Александър I в Олимпийските игри, че: – Ἕλληνας δὲ εἶναι τούτους τοὺς ἀπὸ Περδίκκεω γεγονότας, κατὰ περ αὐτοὶ λέγουσι, αὐτός τε οὕτω τυγχάνω ἐπιστάμενος καὶ δὴ καὶ ἐν τοῖσι ὄπισθε λόγοισι ἀποδέξω ὡς εἰσὶ Ἕλληνες.
Изпълнението на това обещание някои учени са склонни да виждат в приведената по-горе приказка от VIII 137 и сл. обаче Jacoby R Е Suppl. II 373 забелязва с право, че (Auch VI 103 gegenüber VI 39 und) VIII 137 ff. gegen V 22 sind mehr markierte, spater auszuführende Stellen als wirkliche Ausführung der Versprechungen. Затова остава въпросно дали приказката е всъщност Херодотовият, resp. Александровият ἀπόδεξις за гръцкия произход на македонските царе, или е имало някакво друго предание, което е представяло този ἀπόδεξις?
В по-сетнешната гръцка историографска книжнина Херодотовото предание не се среща. На негово място се явяват други, които се схождат твърде много помежду си и сочат на един общ извор. Едно от тези предания е било преработено от Еврипид в драма под надслов Архелай. Тази драма не е достигнала до нас, но според Hyginus 219 тя е имала следното съдържание:
Archelaus Temeni filius exul a fratribus eiectus in Macedoniam ad regem Cisseum venit. qui cum a finitimis oppugnaretur, Archelao regnum et filiam dare pollicetur, si se ab hoste tutatus esset. Archelaus — hostes uno praelio fugavit et ab rege pollicita petit. ille ab amicis dissuasus fidem fraudavit eumque per dolum interficere voluit. itaque foveam iussit fieri et multes carbones eo ingeri et incendi et super virgulta tenuia poni, quo cum Archelaus venisset, ut decideret. hoc regis servus Archelao patefecit. qui re cognita dicit se cum rege conloqui velle secreto. arbitris semotis Archelaus regem abreptum in foveam coniecit atque ita eum perdidit. inde protugit ex responso Apollinis in Macedoniam capra duco oppidumque ex nomine caprae Aegas constituit.
Едно подобно, ако не същото предание, проглежда в думите на Диоген, отправени към Александър Велики Dio Chrysost.Orat. IV р. 71 ed. Emper: ἢν οὐκ αἰπόλος ἦν ὁ Ἀρχέλαος, οὐδὲ ἦλθεν εἰς Μακεδονίαν αἶγας ἐλαύνων.
Според историка Помпей Трогус (= Justinus VII 1. 7 sqq.) преданието за произхода на македонския царски род е гласяло така:
Caranus cum magna multitudine Graecorum sedes in Macedonia responso oraculi iussus quaerere, cum Emathiam venisset, urbem Edessam non sentientibus oppidanis propter imbrium et nebulae magnitudinem gregem caprarum imbrem fugientium secutus occupavit; revocatusque in memoriam oraculi, quo iussus erat ducibus capris imperium quaerere, regni sedem statuit; religioseque postea observavit, quocumque agmen moveret, ante signa easdem capras habere, coeptorum duces habiturus, quas regni habuerat auctores. Urbem Edessam ob memoriam muneris Aegaeas, populum Argeadas vocavit.
Същото предание се среща y Euphorion fr. 34 Meineke, Analecta Alexandrina p. 59 и y Solinus IX 12, гдето e предадено накъсо така:
Маcedonem Caranus insequitur dux Peloponnesiae multitudinis, qui iuxta responsum dictum deo, ubi caprarium pecus resedisse adverterat, urbem condidit quam dixit Aegas, in qua sepeliri reges mos erat.
Малко по-другояче гласи преданието y Диодор и y Синкел. Diodor. VII 15 (= Euseb. Chron. I p. 227 Schöne):
Karanus ante primam olimpiadem rerum cupiditate motus collegit ab Argivis et ab altera (regione) Peloponesiaca, et cum exercitu expeditionem in partes Makedoniorum suscepit. Eodem tempore Orestarum regi bellum erat cum vicinis suis, qui vocantur Eordaei, rogavit Karanum, ut ipsi auxilio esset: suaeque regionis mediam partem ei se daturum pollicitus est Orestarum rebus compositis; et rege fidem exsolvente Karanus regionem obtinuit regnavitque in ea annis XXX.
– Syncell. p. 261 D: [………………….]
Към тези текстове трябва да се прибави още Павзаний IX 40, 8 sqq.: [………….]
От приведените текстове най-близко стоят един до друг Диодоровият и Синкеловият. Като изключим изречението καὶ πόλιν ἤγειρε κατὰ χρησμόν, което липсва y Диодор (= Евсебий), тези два текста се покриват напълно, което показва, че те произлизат или един от друг или от един общ извор (навярно от оригинала на Диодор). A ако сравним преданието y Диодор-Синкел с това на Юстин (= Помпей Трогус) ще намерим следната разлика. Докато Диодор-Синкеловото предание разказва, че Каран подпомогнал царя на Орестит в войната му със съседните племена и че получил като награда за тази помощ половината от страната, Юстин разправя, че Каран превзел града Едеса като преследвал едно стадо от кози съгласно предсказанието на един оракул. На пръв поглед човек би бил склонен да приеме, че в случая се касае за две различни предания. Обаче едно подобно предположение ще бъде прибързано. Защото изречението καὶ πόλιν ἤγειρε κατὰ χρησμόν y Синкел пoказва, че и това предание е познавало или по-право е съдържало разказа за завземането на град съгласно предсказание. Затова всъщност и двата разказа, Диодор-Синкеловият и Юстиновият, въпреки привидните различия принадлежат към едно и също предание, при което Диодор-Синкел предава навярно първата част, a Юстин втората част на преданието. Вероятно всеки един от нашите разказвачи е смятал за по-важна само една от двете части и затова е предавал само нея.
Въз основа на Диодор-Синкеловото и Юстиновото предание, като се вземе под внимание и текста на Павзаний, би могло да се възстанови първоначалното предание по следния начин:
Κάρανος ὁ
Ἀργεῖος ἀδελφὸς ὢν Φείδωνος,ἑνὸς τῶν ἀφ᾿ Ἡρακλέους καταγόντων τὸ γένος καὶ τῆς Ἀργείας βασιλεύοντος, σπουδάζωνὶ ἑαυτῷ χώραν κατακτήσασθαι δύναμιν ἤθροισε παρὰ τοῦ ἀδελφοῦ καὶ ἐκ τῆς ὅλης Πελοπόννησου [Syncellos].Sedes in Macedonia responso oraculiussus quaerere [Justinus] cum exercitu expeditionem in partes Makedoniorum suscepit. Eodem tempore Orestarum regi bellum erat cum vicinis suis, qui vocantur Eordaei, rogavit Karanum, ut ipsi auxilio esset: suaeque regionis mediam partem ei se daturum pollicitus est Orestarum rebus composais; et rege fidem exsolvente Karanus [Diodor. (= Eusebius)] τὴν ἡμίσειαν ἔλαβε χώραν [Syncellos] καὶ ὁ Κάρανος κατὰ νόμους τοὺς Ἀργείων τρόπαιον ἔστησεν ἐπὶ τῇ νίκῃ• ἐπελθόντα δὲ φασιν ἐκ τοῦ Ὀλύμπου λέοντα ἀνατρέψαι τε τὸ τρόπαιον καὶ ἀφανισθῆναι [**] συνεῖναι τῇ γνώμῃ Κάρανον δὲ οὐκ εὖ βουλεύσασθαι, βαρβάροις τοῖς περιοικοῦσιν ἐς ἔχθραν ἐλθόντα ἀδιάλλακτον καταστῆναι [Pausanias ]. Cum Emathiam venisset, urbem Edessam non sentientibus oppidanis propter imbrium et nebulae magnitudinem gregem caprarum imbrem fugientium secutus occupavit: revocatusque in memoriam oraculi, quo iussus erat ducibus capris imperium quaerere, regni sedem statuit [Justinus].

(Продължава в следващия брой)