Паника сред антимакедонците в България

ОТЧАЯНИ ОПИТИ НА ДАНС, ВМРО И ПРОКУРАТУРА ДА СПРАТ ПРИЗНАВАНЕТО НА МАКЕДОНСКОТО МАЛЦИНСТВО

Българско чудо за два месеца

Любомир Марков


Когато на 30 август 2019 г. бе регистрирано от страна на Агенцията по вписванията Гражданско сдружение за защита на основни индивидуални човешки права, което си поставя сред целите и борба в полза на македонското малцинство, това бе, съвсем меко казано, изненадващо – защото се случва изключително рядко в България, и бе посрещнато с дълбоко съмнение и подозрение.
Защото, от една страна, нищо не се бе променило в отношението на България спрямо македонците. От друга – защото подобен филм сме гледали вече. През февруари 1999 г., когато България кандидатства за получаване на дата за начало на преговори за влизане в Европейския съюз, ОМО „Илинден“-ПИРИН беше регистрирана. Две седмици след като България получи тази дата, на 29 февруари 2000 г. партията бе забранена. И случаят изглеждаше и сега точно такъв. От 2016 година България е под засилено наблюдение в Съвета на Европа в Страсбург заради това, че отказва да регистрира македонски организации. През тези три години бяхме свидетели как държавата, в която живеем, се унижава да лъже и маже пред институциите в Страсбург, че уж проблемът не бил в това, че те просто не искат да ни има, ами в някакви технически грешки, слабости в закона и какво ли не. В течение на това наблюдение властите се изхитриха да спрат да казват грозната причина, поради която отказват да дават регистрации, а именно защото смятат, че македонско малцинство не трябва да съществува. Наложи им се, защото много ясно и по много начини им бе казано, че нямат право да го правят, че по този начин нарушават правата на човека. Така едната половина по-глупави, но по-искрени български съдии се присъедини към другата група по-умни, но подли техни колеги, които отказваха година след година регистрация на македонските организации по „технически причини“. Държавата дори смени закона с отчаяната надежда, че най-после Страсбург ще миряса и ще им се махне от главата и всички ще продължи постарому. Това бе и същината на цялата политика – имитиране на промени, само и само за да се заблудят институциите в Страсбург.
Комитетът на министрите обаче не им се върза и през септември 2019 г. взе решение, което елиминираше българските надежди с една регистрация (която после да отнемат) да се отърват от наблюдението. Напротив, ясно бе заявено, че ако България не реши въпроса, ще последват сериозни санкции.
Македонските активисти бяха наясно с това какво се мъдри в главите на тоталитарните стратези по македонския въпрос в България (то и никога не е било трудно да се отгатне, не е като да се е въртяло там някога нещо особено оригинално и умно). Затова на срещата, посветена на геноцида над независимото македонско движение в България, проведена в началото на септември 2019, бе взето общо решение всички македонски организации да започнат процедури по регистрация. Това би поставило българските власти пред дилемата – да регистрират македонските организации и да решат наистина, а не само наужким проблема или ясно да покажат пред Страсбург, че нямат никакво намерение да го правят. По този начин стратегията на властите ставаше невъзможна – защото лесно е да отнемете една регистрация на една организация и да се оправдавате за това, че не е нарочно, а организацията си е виновна, че е просто инцидент, който не променя вашето добро намерение. Съвсем друго е да забраните 5-10 македонски организации и да се опитате след това да се оправдавате и правите на добронамерен и наивен.
Въпреки това обаче изненадите продължиха. На 30 септември беше регистрирана втора македонска организация – Антични македонци, която си поставя за цел: „изследване и проучване на историята и културата на македонския народ от антично време до днес; научно доказване на връзката между античните и съвременните македонци“ и подобни. Започна да изглежда, че държавата е готова да промени политиката си спрямо македонците, поне толкова, колкото да им позволи да си имат свои организации. Дали най-после се бяха уплашили от заканите на Страсбург? Не съвсем. Последвалите събития потвърдиха това.

Нова антимакедонска истерия

На 9 октомври българското правителство прие позиция по въпроса за започване процеса на преговори за влизане на РМакедония в Европейския съюз, в която направо заяви:
„Република Северна Македония следва да преустанови и да се въздържа от провеждане на политика, независимо под каква форма, на подкрепа и насърчаване претенциите за признаване на т.нар. “македонско малцинство” в България. Република Северна Македония безрезервно и срочно да приведе позициите си и действията си в международните организации и форуми в съответствие с член 11 от Договора за добросъседство, като ясно декларира, че няма исторически и демографски основания да търси малцинствен статут за която и да е група граждани на територията на Република България. Многостранните формати и мониторинговите механизми на Съвета на Европа да не се инструментализират от Република Северна Македония за оказване на натиск върху България по въпроси, свързани с правата на лица, принадлежащи към малцинствени групи“.
Всъщност чл. 11 не предвижда нищо такова – той само ограничава правото на двете държави да се грижат за други освен за свои граждани.
Но истерията не спря дотук – българските власти си мислеха, че сега му е майката, сега или никога – да изнудят Македония да се отрече от всичко македонско.
На 10 октомври българският парламент прие декларация, с която напълно одобри позицията на Министерския съвет, като директно заяви, че РМакедония трябва „да се въздържа от действия, които се свързват с опити за подкрепа и насърчаване на претенции за признаване на т.нар. „македонско малцинство“ в България, включително в международни организации като Съвета на Европа и многостранни формати“.
На 15 октомври обаче Съветът на министрите на ЕС не донесе решение за начало на преговори за Македония, а на 18 октомври това се превърна в окончателно решение на ЕС за момента. Изведнъж изнудвачът се оказа без нищо, с което да изнудва.
Ефектът се почувства веднага. Някои в София решиха, че ужасно много компромиси са направени и че сега е моментът да се поправи допуснатото.
На 24 октомври Софийски апелативен съд – последна инстанция в рамките на България за дела, свързани с регистрация на организации, взе Решение № 2333, подписано от председател Людмила Цолова, във връзка с кой ли поред вече опит на репресираните македонци да си регистрират свое дружество. При това сега отново се върна старият тон, същият, който изчезна поради натиска на Страсбург. Ето какво можем да прочетем в присъдата:
„Според член 44, ал. 1 от Конституцията гражданите могат свободно да се сдружават и това е основно тяхно право… Гражданите не могат чрез сдружаване да извършват дейност, насочена срещу суверенитета, териториалната цялост и единството на нацията, към разпалване на расова, национална, етническа и религиозна вражда… Като такава следва да се квалифицира и организация за защита интересите на етническо малцинство, каквото не е исторически структурирано и обособено на територията на Република България… В случая от чл. 2, ал. 1 на представения устав на сдружението е видно, че основните му цели са защита на правата и законните интереси на македонците, репресирани по време на комунистическия режим заради тяхното македонско самосъзнание и самоопределение, както и заради дейността им в защита на правата и свободите на македонците в България… Систематическото тълкуване на така формулираните в устава цели и средставата за тяхното псотигане сочи, че в него се съдържат твърдения за съществуването на македонско етническо малцинство, чиито права са накърнени и са предмет на защита от страна на сдружението. В България не съществува македонско малцинство по смисъла на Препоръка 1134 от 1990 г. на Парламентарната асмаблея на Съвета на Европа, като обособена и утвърдена на територията на страната група от хора, чиито членове са граждани на държавата и притежават отличителна религиозна, езикова, културна и/или друга характеристика, различаваща ги от мнозинството от населението. Ето защо афиширането на такова малцинство чрез организация… по същество не цели защита на правата им, доколкото те не са различни от тези на останалите граждани, а култивиране сред определена част от българските граждани на различно етническо самосъзнание, каквото не е било формирано по естествен исторически път, а оттам е насочено срещу единството на нацията, за което разпоредбата на чл. 44, ал. 2 от Конституцията установява изрична забрана…“
Тези йезуитски акробатики няма да спасят и тази присъда да получи печат „незаконна“ в Страсбург. Част от българските съдии явно предпочитат да се правят на хахави, все едно не разбират, че правото на самоопределение е право на граждните и то не може да се ограничава на база на това какво си мисли съдът или друг държавен орган по въпроса – съществува или не дадено малцинство. Това се решава от самите граждани чрез тяхното самоопределение. А тук въпросът е ясен. На всички преброявания в България, откакто това е станало възможно, хиляди хора са се самоопределяли като македонци. Стотици са минали и през затворите заради това. България официално е признавала македонското малцинство и му е давала права в миналото. Тук съдът е виновен отвсякъде в узурпиране на права, каквито няма, и използване на лъжа, за да обоснове дискриминация. Но тук също така има и крещяща неграмотност. Самоопределението и самосъзнанието на хората по никакъв начин не може да се окачествява като нещо, насочено срещу единството на нацията. Единството на нацията, което Конституцията защитава, е политическо и правно единство, а не етническо. В противен случай българската Конституция би била тоталитарна и никога не би била приета и одобрена от Венецианската комисия, нито пък България ще можеше да влезе в Европа. България е подписала Рамковата конвенция за националните малцинства и в Конституцията й се говори за граждани, чийто майчин език не е български. Нацията, чието единство Конституцията защитава, не е българският етнос, а гражданите на България. Също така никъде в българското законодателство не е забранено култивиране на каквото и да е етническо или друго самосъзнание на територията на България, дори и да би било то съвсем ново. Дори и ако утре по някоя причина половината български граждани решат, че не се смята за българи или други, ами за тракийски етнос, това е тяхно право и съдът няма право да интервенира. Тези права принадлежат единствено на гражданите, а те по Конституция се явяват суверенът – господарят – съдът е само слуга на гражданите. Така че дори и да беше вярна лъжата на Софийския апелативен съд, че македонско малцинство исторически не се е оформило в България, нищо не би могло да забранява неговото формиране в бъдеще. Но както е очевидно, случаят е още по-зле – съдът освен че узурпира част от правата на гражданите, използва лъжа и превишавайки правата си, потъпква правата на гражданите. Лъжа е и твърдението, че правата на хората с македонско самосъзнание не се отличавали от тези на другите граждани – очевидно не е така, след като всеки друг може да си регистрриа организация, но не и те. Съдийките, подписали се под този съдебен пасквил – Людмила Цолова, Мадлена Желева и Светла Станимирова, не са достойни за званието съдия и най-малкото се нуждаят от множество правни курсове, които да им изправят кривото разбиране на правото.
На 6 ноември в Blitz.bg излезе провокативен материал: „Страшен скандал в Пиринско: Родоотстъпници наричат България „Варвария“, бивш военен се пише за македонец! Клипът е заснет от македонската „делегация“, която обикаля района на Югозападна България и снима българи, които се определят като „македонци“. Обиждайки хората заради тяхната етническа принадлежност, а от друга страна вдигайки шум за нищо и правейки от мухата слон, целта на материала е всъщност да се подгрее атмосферата за поставената вече в движение офанзива срещу македонците в България. Такива медийни „изригвания“ винаги са сигнал, че ДАНС е започнала някаква нечиста операция. Така бе и сега.

Империйката отвръща на удара

Защото вече в началото на ноември ДАНС/Каракачанов (виж по-долу) са внесли „сигнали“ до главния прокурор, който пък възлага на Окръжна прокуратура – Благоевград да започне проверка срещу двете съвсем прясно регистрирани македонски организации. Окръжната прокуратура на 11 ноември възлага на сектора за противодействие на икономическата престъпност към Областна дирекция на МВР – Благоевград да извърши проверка на Сдружението за защита на основни човешки права, като „се снемат подробни обяснения от учредителите на сдружението, в което наред с всичко известно им по случая да посочат кой, кога и с каква реално цел ги е събрал за учредяване на сдружението, знаят ли причината, поради която поставените цели и средствата за тяхното постигане касаят основно лица, самоопределящи се като македонци, от учредяването на сдружението до момента извършвани ли са реални действия и какви, и пр.“
По някаква непонятна причина благоевградската прокуратура смята, че тази македонска неправителствена организация в обществена полза, която не е имала шанс дори да започне да събира членски внос, спада в сферата на компетенции на сектора за противодействие на икономическата престъпност.
До този момент македонците са в неведение за започналата акция срещу тях. Сега обаче всичко ще започне да излиза наяве.
С толкова рядка и дори светкавична скорост МВР се задейства: на 12 ноември, един ден след постановлението, членовете на Дружеството за защита на основни човешки права получиха призовки да се явят задължително в полицията или пък бяха посетени по домовете си от представители на МВР и от тях бе поискано да отговорят писмено на три въпроса:
„1. Кой, кога, с каква реална цел е събрал всички лица, цитирани в протокол от учредително събрание на „Гражданско сдружение за защита на основни индивидуални човешки права” на 21.08.19 г.?
2. Знае ли причината, поради която поставените цели и средства, залегнали в устава на сдружението, касаят основно лица, самоопределящи се като македонци?
3. От учредяването на сдружението до момента извършвани ли са реално някакви действия и какви?“.
Полицията дословно е последвала указанията на прокуратурата. От първия въпрос става ясно, че по някаква причина властите смятат, че посочените в устава на сдружението цели не са реалните. Вторият показва, че са много притеснени, защо основно сдружението се интересува от правата на македонците. То това не е престъпление, разбира се, и гражданите и техните сдружение сами избират за какво да се борят и какви цели да си поставят, което е гарантирано със закон:
„Чл. 2. (1) Юридическите лица с нестопанска цел свободно определят целите си… Чл. 3. (1) Юридическите лица с нестопанска цел определят свободно средствата за постигане на техните цели. (2) Ограничения в дейността и средствата за постигане целите на юридическите лица с нестопанска цел могат да се определят само със закон“.
Какво тогава ги интересува защо хората са решили да защитават правата на македонците и кой закон е нарушен по този начин, не става ясно. Закон не е цитиран, но доколкото сме разбрали логиката на такива „прависти“, законите не се прилагат спрямо македонците както спрямо останалите хора. Ако македонците решат да направят организация, която да се занимава с техните проблеми, това се тълкува като опит да дискриминират всички останали – защо не искат да се погрижат и за тях?! Оказва се, че единствени на този свят македонците са длъжни да се погрижат първо за правата на всички други хора – от пчелари и мечкари до шкембари, а едва накрая евентуално да помислят (но само да помислят) и за себе си. Да защитиш законните си права е дискриминация спрямо хората, което това не ги засяга. Българска правна мисъл.