Из дейността на ОМО „Илинден“ – ПИРИН

ГОДИШЕН ДОКЛАД ЗА ПОЛОЖЕНИЕТО НА МАКЕДОНСКОТО МАЛЦИНСТВО В БЪЛГАРИЯ И ПРАВАТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ С МАКЕДОНСКО САМОСЪЗНАНИЕ ПРЕЗ 2018 ГОД.


Вицепремиерът се включва отново по темата на 16 декември, като заявява пред журналисти в Пловдив: „България никога не е признавала македонския език и никой не може да го изисква от нас. Това, че управляващите в Скопие са записали в конституцията, че техният език се нарича македонски, не означава, че трябва да им дадем възможност един ден този език, който те мислят, че съществува напук на цялата лингвистична наука по света, да ни го налагат като някакъв език на малцинства в България. Аз възнегодувах срещу няколко неща – първо срещу изказването на Заев, че един ден така нареченият „македонски“ език ще се изучава в Гърция. Тяхно право е в собствената си държава да изучават какъвто език искат, но не може приумиците на някакви политици от времето на Тито да стават норма за суверенни държави като България и Гърция“.[31]
Един от най-активно нападащите македонския език през тази година е Никола Стоянов. На 21 март той излиза със статия с провокативно заглавие „Как се пръкна „македонскиот jазик” и как днешни еничари реализираха коминтерновския проект на Сталин-Тито-Димитров“, в която говори за „несъществуващ език“ и че „едва ли премиерът е подозирал, че с това изпълни завета на Сталин-Тито-Димитров за македонска „нация” и македонски „език”, като визира ратификацията на договора за добросъседство.[32] На 18 юни отново ще излезе с текст, според който македонската нация е „говореща на западнобългарски диалект, изкуствено инфектиран с немалко сръбски думи“, а „македонският jазик”, базиран на българска лексика, но, както казват някои, „печатан на сръбска пишеща машина”. Неговото де юре признаване с подписването на договора е „консумираното… родоотстъпничество“.[33] На 3 октомври отново ще твърди, че договорът за добросъседство между Македония и България е „антибългарски, защото де факто призна „македонския” език.“[34]
НАРУШАВАНЕ ПРАВОТО НА СДУЖАВАНЕ
На 11 януари 2018 г. Европейският съд по правата на човека постанови нови три присъди срещу РБългария за нарушаване свободата на сдружаване и събиране във връзка с македонската организация ОМО „Илинден“.[35] С това решенията за нарушаване на правата на македонците в България достигнаха 14. [36]
РБългария от 2014 г. се намира под засилен мониторинг на Комитета на министрите поради продължаващите вече 29 години откази да регистрира организации на български граждани с македонско самосъзнание и неизпълнението на серия присъди от ЕСПЧ в тази насока. Като една от мерките за сваляне на мониторинга страната промени Закона за регистрация на неправителствените организации през 2016, като прехвърли регистрацията им към Агенцията за вписванията (АВ). Законът бе гласуван през 2016, но влизането му в сила бе отложено за 1 януари 2018 г. а междувременно от Комитета на министрите бе поискано да премахне мониторинга. Това не се случи до голяма степен поради реакциите на редица македонски и правозащитни организации, които ясно посочиха, че промените в закона по никакъв начин не решават проблема с нерегистриране на македонски организации (виж докладите ни за 2016 и 2017 г.).
Както и се очакваше, влизането на новия закон в сила не реши нито един проблем с регистрацията на македонските организации. Агенцията по вписванията последователно отказва всички опити за регистрация на македонски организации. През 2018 г. държавата даде 12 (дванадесет) отказа на исканията за регистрация на две македонски организации: ОМО „Илинден“ и Дружеството на репресираните македонците, жертви на комунистическия терор. От тях по две бяха на Благоевградски окръжен и Софийски апелативен съд, а осем – на Агенцията по вписванията.
ОМО „Илинден“
– На 15 май 2018 г. и ОМО „Илинден“ поднася документи за регистрация, като на 25 май получава отказ от Агенцията по вписванията на основание, че документите не били правилно попълнени и комплектни. Не били посочени ясно целите на организацията и начините на постигането им. Агенцията при това се била консултирала със съдебната практика по въпроса и констатирала, че целите на същата, касаещи „непризнати национални малцинства“, не трябвало да имат място и да им се дава доверие. Аргумент осъден няколко пъти от ЕСПЧ.
В Комитета на министрите на заседанието му през юни 2018. е посочено, че забележките на съда относно идеите на ОМО „Илинден“ повдигат сериозни въпроси пред Комитета за капацитета на новия регистрационен механизъм да даде възможности за регистрация на македонските организации и за правилното прилагане на член 11 от конвенцията относно правото на сдружаване. Притеснения в Страсбург създава фактът, че забележките на агенцията не дават възможност да се определят точно кои са грешките и пропуските, заради които не се регистрират организациите, а напротив, това се прави с общи думи, което прави много трудно за тези организации да поправят документите си и да опитат отново, без да сгрешат. Този подход въобще не е в съгласие с Конвенцията за правата на човека. Комитетът заявява, че тъй като става дума за много стар случай и за четвърти отказ от 2006 г. досега, то България трябва да вземе всички възможни необходими мерки обжалването или следващият опит за регистрация на ОМО „Илинден“ да бъде проведен при пълно уважение на член 11 от Конвенцията.[37]
– На 11 септември 2018 г. Окръжен съд – Благоевград постановява Решение № 4141, с което потвърждава решението на агенцията, с което се отказва искането за регистрация на ОМО „Илинден“. Въпреки че съдът признава, че длъжностното лице на агенцията не е изпълнило изискването на чл. 22, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ[38] да даде указания на заявителя да представи необходимите документи и че „това опорочаване би могло да рефлектира върху законосъобразността на постановения впоследствие отказ, като би било самостоятелно основание за неговата отмяна, ако обжалваният отказ е основан само на непредставянето на този документ“. Но позовавайки се на другите две основания за отказ – неяснотата по представителството кой представлява организацията пред съда (нещо, ясно посочено в устава на организацията), и това, че организацията предвижда издигане на независими кандидати на избори, и че посочените цели според съда са били политически и не са характерни за обществени организации, съдът потвърждава отказа.

(Продължава в следващия брой)