“Бугарите ке запалят Македония” – Гоце Делчев

ПО СПОМЕНИ НА ТАТКО МИ ГЕОРГИ БАКАЛОВ


През месец април хиляда деветстотин и трета година Гоце Делчев с трима комити нощували в колибите над село Любовка в Пирин планина. На следващия ден татко ми, тогава осемгодишен, занесъл храна на овчарите. Когато пристигнал, пред колибата чакали овчарите и непознати мъже с пушки, саби и раници, покрити с ямурлуци. Веднага започнали да свалят торбите от коня, а Гоце Делчев прегърнал татко ми, сложил го на раменете си обиколил няколко пъти около тях и повтарял: “Браво, браво”. След кратък разговор казал: “Братя, време е да си одиме. Без наше разрешение върховистите агитират населението за въстание. Планът на българите в София е коварен и опасен. Напразно ще се лее кръв, защото народът още не е въоражен добре. Като пламне в Македония, те ке избягат”. Започнали да се прегръщат, комитите прегърнали и татко ми и тръгнали по патеката. Преди да влезат в гората Гоце Делчев вдигнал ръка и извикал: “Адаааш, ако останем живи, пак ке се видим”. Когато научили, че Гоцето е загинал в с. Баница, овчарите плакали.
Нема веке да го видим нашия Гоце Делчев. Плачеше и татко ми, когато разказваше.

Костадин Георгиев Бакалов, на 79 години