Из дейността на ОМО „Илинден“ – ПИРИН

ГОДИШЕН ДОКЛАД ЗА ПОЛОЖЕНИЕТО НА МАКЕДОНСКОТО МАЛЦИНСТВО В БЪЛГАРИЯ И ПРАВАТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ С МАКЕДОНСКО САМОСЪЗНАНИЕ ПРЕЗ 2018 ГОД.


[15] Вицепремиерът Красимир Каракачанов отговаря на техните критики и заявява, че „договорът за добросъседство между България и Македония съдържа гаранции, че Скопие няма да предявява претенции за територии и малцинства.“[16]
На 18.06.2018 г. Никола Стоянов отново се включва в „Струма“, като коментира член 11 на договора за добросъседство, насочен срещу подкрепа на сепаратистка и подривна дейност: „Това може да стане факт едва когато от македонската конституция отпаднат онези членове, „защитаващи” измислените „македонски малцинства” в Пиринска и Егейска Македония.“[17] Същият на 3 октомври говори за „кървав геноцид през полит-административна денационализация до перфидно ерозиране на българското съзнание чрез отровния хашиш на македонизма.“[18]
Македонското малцинство ще се намери отново във фокус в началото на месец декември. На 10 декември вицепремиерът Красимир Каракачанов пред Българската национална телевизия заявява по отношение на РМакедония: „Ние не можем да ги подкрепяме за НАТО и ЕС, а те да продължават да твърдят, че в България има македонско малцинство. Нямаме интерес да прокарваме в НАТО и ЕС държава, която утре ще ни създава още по-големи проблеми”.[19] Той осъжда „фалшификацията на историята и опитите на македонското правителство да натрапва македонско самосъзнание и език не само на населението на своята държава, но и на това извън нея“… „В Скопие се самозабравят и не е лошо от време на време да ги вкарваш в пътя“, допълва вицепремиерът.[20] Той е особено гневен, защото „те продължават да твърдят, че на територията на България има македонски малцинства“.[21]
Пример за отричане на македонската нация и идентичност генерално виждаме и в интервюто на Лилия Чалева с доцент Кочева, озаглавено: „Що е то „македонски език” и може ли да бъде официално признат в ЕС“, в което съществуването на македонска идентичност и култура е директно отречено като лъжа, плагиатство и подмяна на български културни ценности от страна на „последователи на коминтерновската доктрина“.[22]
Подобни изказвания на официални лица показват, че РБългария продължава да се опитва да наложи отричането на македонското малцинство в България като условие за евроинтеграция на РМакедония в Европейския съюз и да продължава да търси гаранции, че никой няма да се застъпва за правата на малцинството, което продължава да отрича, дискриминира и асимилира. Това, от своя страна, показва с какви проблеми се сблъскват представителите на македонското малцинство в България, когато се опитват да си искат правата.
Отричане на македонския език
Част от отричането на малцинството е отричането на самото съществуване на македонския език.
Македонският език се е изучавал в българските училища, излъчван е бил по Българското национално радио и е бил представен в трудовете на български филолози в миналото (като професор Иван Леков). След 1963 г. обаче е била извършена чистка сред учените, признаващи македонския език (като майката на бившия премиер – Дина Станишева), и езикът е провъзгласен за несъществуващ. И след падането на комунизма македонският език продължава да не се изучава нито от малцинството, нито в българските университети, а съществуването му се отрича и дори стана причина за дългогодишен спор с РМакедония. И през 2018 г. той бе обект на отричане в българското публично пространство от най-официално ниво. Основна тема бе да не се позволи някак РМакедония да наложи неговото изучаване в България.
На 17 януари Велизар Енчев пред БТВ заявява: „Така нареченият македонски език, който – трябва да направя една забележка – е югозападният български диалект“.[23]
На 4 юли 21 академици и професори излизат с открито писмо до българското правителство, в което алармират: „С приемане на името Северна Македония географията рязко зачертава историята. Тя отваря път за нови измислици и политически спекулации. Твърдението, че се сбъдва „вековното желание на македонския народ да говори на македонски език”, е ясно потвърждение за това какво предстои“.[24]
На 8 декември вицепремиерът Каракачанов излиза с официална позиция, в която се обръща към македонския премиер със заплаха: „Г-н Заев, не злоупотребявайте с темата за македонския език. Това може да Ви коства членството в ЕС и НАТО!“, а за македонския език, противно с реалността, се твърди, че „е непризнат от никого като официален език“.[25] „Северна Македония е географско наименование, което включва и настоящи земи от Република България. Г-н Заев с този размах утре може да поиска използваният, напълно идентичен български диалект да бъде изучаван като официален чужд език и у нас. Това е недопустимо. Това е провокация.“[26]
Вицепремиерът Каракачанов на 10 декември пред Българската национална телевизия допълва позицията си: „Македония… натрапва някакъв език не само на тяхна територия, но и на наша… Не може да кажеш, че в Гърция трябва да се учи македонски език. Те това го казват за България повече от 20 години. Не искам да се чувствам глупак, като ги подкрепим за НАТО и ЕС, а те да ни готвят такива неща…“.[27] Неговият гняв специално е предизвикан от това, че „те продължават да твърдят, че на територията на България има македонски малцинства, които трябва да изучават езика им“.[28]
Неговото изказване предизвиква дискусия. Бившият посланик в Македония Александър Йорданов на 11.12.2018 г. заявява в националната телевизия БТВ: „Македонският език е норма, диалект на българския език, и от научна гледна точка такъв език няма, но това не е така от политическа“.[29] На 12 декември Лилия Чалева взема интервю с доцент Кочева на тема „Що е то „македонски език” и може ли да бъде официално признат в ЕС“. В него авторката на интервюто отбелязва, че „такъв език не съществува“ и „езикът е български“. От своя страна, доцентът нарича македонския език „вардарско-македонска прекодификация на книжовния български език, която се прави в РМакедония“, „прекодифициран и частично конструиран български език от западен тип“ и „т.нар. македонски език и неговото съчиняване през 1944 г.“ чрез „вътрешноезиков превод, достигащ до плагиатство“, като го представя като продукт от „непрестанни и последователни опити да бъде подменено името на българската народност и на българския език“, и процес на „делитбата (глототомията) на един език се извършва и двудялба на народа (нациотомия), на историята (историотомия), на изкуството (артетомия), на фолклора (фолкотомия) и т.н.“.[30]

(Продължава в следващия брой)