ОМО „Илинден“ – ПИРИН, Дружество на репресираните македонци в България, жертви на комунистическия терор, Гражданско сдружение за защита на основни индивидуални човешки права, Македонски дискусионен клуб за етническа толерантност, Правозащитен комитет „Толерантност”, вестник „Народна воля“ и бюлетин „Македонски глас“.

СТАНОВИЩЕ НА МАКЕДОНСКИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ В БЪЛГАРИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С ПОЗИЦИЯТА НА Р БЪЛГАРИЯ ОТНОСНО ЗАПОЧВАНЕТО НА ПРЕГОВОРИ ЗА ПРИСЪЕДИНЯВАНЕ НА Р МАКЕДОНИЯ КЪМ ЕС И БАЗИРАНАТА ВЪРХУ НЕЯ ПАРЛАМЕНТАРНА ДЕКЛАРАЦИЯ


За съжаление не може да се каже, че приетата позиция на правителството и парламента на РБългария е изненадваща – тя е резултат на 66-годишно развитие на тоталитарната национална мисъл и организираното преследване на македонското малцинство в България. Неизлекуваният тоталитаризъм от вътрешен проблем сега се превръща в международен – РБългария се опитва да превърне в условие за членство в Европейския съюз приемането на нейната дискриминационна политика. Опитва се да отрече и смени идентичността на хората в РМакедония, така както безпрепятствено прави това вече 66 години с македонците в България.
Със своята политика и приетата позиция РБългария се стреми да потвърди поговорката, че с такива приятели като нея на Македония други врагове не й трябват! Тя много бързо забрави как Македония някога я пусна да започне преговори с ЕС, без да й поставя каквито и да е условия!
Правителството на РБългария трябва да престане да се преструва, че македонското малцинство не съществува. Няма защо да се заканвате на други държави – не те поставят този въпрос, а ние, гражданите на РБългария с македонско самосъзнание. Вместо да продължава да играе този театър на сенките, по-достойно би било България да приеме препоръките на всички международни институции и да започне разговори с представителите на македонското малцинство. Трябва да спре дискриминацията и асимилацията и да започне да прилага спрямо нас Рамковата конвенция за правата на малцинствата, която е подписана от нейна страна.
Позицията на РБългария представлява директно нарушаване на фундаментални принципи на демокрацията, правата на малцинствата и международния ред. Тя е директно насочена против:
– Принципа на свобода на национално, етническо и езиково самоопределение;
– Принципа на суверенна равнопоставеност на държавите и забраната за намеса във вътрешните работи на други държави;
– Изключението от горното правило, според което правата на хората от националните малцинства представляват съставна част от международната защита на човешките права и тяхната защита не се третира като намеса във вътрешните работи на държавите.
– Свободата на мнение и изразяване, академичната свобода и свободата на научните изследвания;
– Правото на образование, на личен и семеен живот, и свободния достъп до културата и културното наследство.
Позицията е скандална според своето съдържание, тя е абсурден опит да се съхрани една тоталитарна идеология и същата да се превърне в условие за членство в Европейския съюз. Недопустимо е РБългария да злоупотребява своята позиция на член на Европейския съюз за да разпространява и налага тоталитарни практики. Тя трябва да спре да използва политическите инструменти, за да изкривява научната истина, да се опитва да пренаписва историята и да променя идентичността на хората, дори до степен да отрича международно признат и изучаван в университетите по света език и неговото обективно съществуване да го превръща в политически проблем! Политиката трябва да се базира на реалности, а не на фикции от комунистическото минало. Крайно време е българските демократи да оставят духът на Тодор Живков окончателно да си отиде.
Лицемерно и срамно е да искаш от другите онова, което самият не правиш:
– Да искаш признаване и уважение на правата на малцинствата, когато ти самият отричаш и дискриминираш малцинствата;
– Да претендираш за реабилитация на жертви на национална дискриминация, когато самият ти не си признал и оневинил стотиците свои граждани убити или изпратени в затвори и лагери, хилядите изселвани, бити, гонени от работа и малтретирани по различни начини заради своето македонско самоопределение;
– Да се оплакваш от слово на омраза, когато при теб тя е неофициално узаконена и превърната в норма на поведение;
– Да се оплакваш от дискриминация, когато постоянно дискриминираш.
България търси да измисли сламка в окото на Македония, забравяйки и дори оправдавайки гредите в своето. Фактите тук са неоспорими. България е осъдена 13 пъти в Страсбург за дискриминация против македонците, докато Македония е осъдена само веднъж за дискриминация на българи.
Призоваваме България като член на Европейския съюз да даде пример на РМакедония, като самата тя първо приложи европейските принципи, да започне да уважава правата на македонците в България, да спре словото на омраза и даде пример за добросъседство, отказвайки се от всички условия, които не са част от нормалната процедура за влизане в Европа, както и от намерението да злоупотреби със своята позиция на страна член.
Да сложи край на политиката на отричане, дискриминация и асимилация на македонците – последната тоталитарна политика в Европейския съюз.
Призоваваме Европейския съюз и всяка държава член да вразумят правителството на РБългария, да не му позволяват да унижава Европейския съюз с абсурдните условия, които поставя, и да поискат от нея самата да изпълни условията, задължителни за всеки един член на Европейския съюз.
Ние няма да спрем да съществуваме само защото на някого в София много му се иска да ни няма и вярва, че не бива да ни има!