Из дейността на ОМО „Илинден“ – ПИРИН

ГОДИШЕН ДОКЛАД ЗА ПОЛОЖЕНИЕТО НА МАКЕДОНСКОТО МАЛЦИНСТВО В БЪЛГАРИЯ И ПРАВАТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ С МАКЕДОНСКО САМОСЪЗНАНИЕ ПРЕЗ 2018 ГОД.


ОТРИЧАНЕ СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА МАЛЦИНСТВОТО

Отричането на самото съществуване на македонското малцинство е официална българска държавна политика от 1963 г. досега.
Отричането на македонското малцинство е превърнато в съдебна практика и тази година отново е използвано като основание да откаже регистрация на ОМО „Илинден“, тъй като „целите на същата, касаещи „непризнати национални малцинства“, не трябвало да имат място и да им се дава доверие“ (виж по-долу). В някои случаи, когато на въпрос на съдия за тяхната народност хората отговарят с „македонец“, им се карат, заявяват, че такива няма, и въпреки това ги пишат като българи в протоколите и присъдите, или нарочно избягват да посочат каквато и да е народност (виж по-долу случая на Кирил Тилев).
Отричането се среща редовно в медиите и е вършено от страна на висши държавни функционери и влиятелни обществени фигури, и при това не среща осъждане или критика. Може да ги разделим на две групи, които обаче са тясно свързани: отричане на македонската нация и македонската идентичност и нейните атрибути генерално, и отричане на македонското малцинство в България.
Един от начините, по който това се прави, е чрез игнориране на самоопределението на македонците в България и третирането им като „българи“, или чрез наричането им не македонци, а „македонисти“[6], въпреки че това е обидно за тях.
На 17 януари Велизар Енчев, бивш служител в комунистическите служби за сигурност, посланик, депутат и външнополитически коментатор, по националната телевизия ще нарече македонската нация „един измислен етнос, какъвто е македонисткият”.[7] В бюлетина “Българите на Балканите и по света”, в броя от февруари 2018 г., дългогодишният български дипломат Любчо Тохаров ще напише, „че на тази територия (РМакедония, бел. ПКТ) няма исторически формирана „македонска нация” и принадлежащи й национални малцинства в съседни държави“.[8] На 12 февруари главният редактор на националния ежедневник „24 часа” Борислав Зюмбюлев ще заяви, че „идеята, че съществуват македонци, е изцяло антибългарска“ и също: „всъщност какво искаме от поречието на Вардар – да влязат в ЕС и да са запазили българското чувство, и така на практика да се присъединят към България“.[9]
На 25 февруари в регионалния всекидневник „Струма“ Никола Стоянов излиза със статия, в която третира македонското малцинство като чужда враждебна фантазия, от която РМакедония ще трябва да се откаже като последица от договора за добросъседство и ако иска да влезе в НАТО и ЕС. Изказва се съжаление защо това не е било решено в самия договор, който е трябвало да наложи на Македония конституционни промени, чрез които „да отреже фантазиите за „македонско малцинство” в България“.[10] Същият на 21 март отново атакува „завета на Сталин-Тито-Димитров за македонска „нация” и говори че „една резолюция наложи идеята за „македонска нация” .[11]
На 2 април 2018 г. емисията „История БГ” по Българска национална телевизия е посветена на „55 години от пленума за македонския въпрос“, в която признаването на македонското малцинство от България през 1946 г. е представено като предателство, а започнатата от диктатора Тодор Живков през 1963 политика на дискриминация и асимилация на малцинството – като нещо положително.[12]
Подписването на договора за добросъседство между Македония и Гърция събужда отново опасения в България, че това може да доведе до искания за признаване на македонско малцинство в България. На 13 юни външният министър Екатерина Захариева ще заяви пред Комисията по външна политика: „Ние държим новото име да не води до териториални претенции или претенции за идентичност, култура, история и т.н. В нашия договор за добросъседство и сътрудничество, който вече е ратифициран, има достатъчно такива гаранции“.[13] Тя добавя, че в споразумението, което предстои да се подпише, ще има разпоредба за промяна на македонската Конституция и премахване на текста, който задължава Македония да се грижи за македонските малцинства. „С неговото отпадане те няма да могат да предявяват каквито и да било претенции по отношение на страната ни”, заявява министърът[14].
На 16 юни във връзка с подписването на договора между Македония и Гърция и отказа на българския премиер да се срещне с македонския президент при посещението му в България, македонската идентичност и малцинство отново влизат във фокуса на медиите. Националната телевизия БТВ поставя въпроса пред трима политици и коментатори. Бившият посланик в Македония и председател на Народното събрание Александър Йорданов коментира по следния начин: „Македонската страна защитава македонистичната теза, че македонците представляват отделен народ, език и нация с различен език, култура и история”, и припомня, че според Договора за добросъседство двете страни имали обща история, а „общата история прави общ народ”. Велизар Енчев изказва опасение, че в бъдещите преговори с Македония България ще трябва „тепърва да преговаря за историята с най-големите антибългарски македонисти, които имат на своя страна и международен договор, според който са отделен народ.“

(Продължава в следващия брой)