Исторически истини от български учени

КЪМ ВЪПРОСА ЗА НАРОДНОСТТА НА СТАРИТЕ МАКЕДОНЦИ

Проф. Веселин Бешевлиев
(Продължава от миналия брой)


В съчинението Περίπλους Εὐρώπης на т.нар. Ps. Skymnos стих 618 и сл. гласят така: Ὑπὲρ τὰ Τέμπη δ᾿ἔστιν ἡ τῶν Μακεδόνων
χώρα παρὰ τὸν Ὄλυμπον ἐξῆς κειμένη
ἧς φασι βασιλεῦσαι Μακεδόνα γηγενῆ.
Тук изразът Μακεδὼν γηγενής означава очевидно, че Македон е староседелец, роден в самата страна, а не пришълец, дошъл отвън. А понеже според Aeschyl Suppl. 250 […] староседелското население на Македония е било пеласгийско [за пеласги в Македония вж. Г.И. Kaцaровъ, Цар Филип II Македонски, София 1922, 3 и сл., и там приведената литература, също О. Abel, Makedonien vor König Philipp. Leipzig 1847, 25 ff.], то излиза, че и Μακεδών като γηγενής е бил също пеласг. В свръзка с това стоят навярно и думите на Юстин (Justin. VII 1) Populus Pelasgi, regio Bottia dicebatur.
Както e известно, Псевдоскимнос e използвал за написването на своя Периплус съчиненията на Ефор. Затова Jacoby може би с право предполага, че гореприведените стихове на Псв. Скимнос са написани под влияние на Ефор.
Със същото предание за произхода на епонима Μακεδών, което срещаме y Псевдоскимнос, ще трябва да се свърже вероятно и това, което Страбон ни съобщава в 11 fr. от VII книга: Ὅτι Ἠμαθία ἐκαλεῖτο πρότερον ἡ νῦν Μακεδονία. ἔλαβε δὲ τοὔνομα τοῦτο ἀπ᾿ἀρχαίου τινὸς τῶν ἡγεμόνων Μακεδόνος.
Разгледаните дотук предания за произхода на епонима Македон не могат да служат като сериозно доказателство за гръцкия характер на старите македонци. Защото, както се вижда от изложеното по-горе, те били създадени в различни времена и по разни поводи, които невинаги са имали за цел да изтъкнат народностната принадлежност на македонците. Във всеки случай най-старото предание, това на Хесиод, което стои далеч от всякакви политически тендеции, отделя явно македонците от гърците. Също така и преданието (народно?) за произхода на македонците от бога Дионис говори против свързването на македонци и гърци в една народност. Най-сетне и преданието, запазено y Псевдоскимнос, отрича връзката между споменатите два народа.
III. Преданията за произхода на македонския царски род.
Докато преданията за произхода на епонима Македон са били само мимоходом споменувани в научната книжнина и много накъсо и недостатъчно разгледани от Eitrem и от Stoll, то преданията за произхода на македонския царски род са бивали често предмет на по-пространни изследвания. Като
оставим настрана K.О. Müller, който засяга само накъсо преданията за произхода на македонския царски род, O. Abel е първият, който ги е разгледал подробно. След него идват A. Gutschmid, O. Hoffmann и W. Aly. На български те са разгледани от Г.И. Кацаров [Етнографското положение на старите македонци в сп. Минало I 3 (1909), стр. 275, и сл. и Цар Филип II Македонски, 34 и сл., вж. също В. Бешевлиев, Народността на старите македонци в БИБ. II 2, стр. 6 и сл.] Но въпреки досегашните изследвания въпросните предания трябва да се разгледат и тук, понеже те представят една от съставните части на предмета, с който се занимава настоящата студия.
Македонските царе още отрано са забелязали, че за да могат да се намесят в гръцките политически борби, за да се приобщят към гръцката култура, необходимо и нужно е било да се признае гръцкият произход – ако не на целия македонски народ, то поне на македонския царски род. За тази цел е било създадено особено родословие, според което македонските царе се явявали потомци на Херакъл и водели потеклото си от Пелопонеския Аргос. Създателят на това родословие изглежда да е бил македонският цар Александър I Гръколюбец. Защото за пръв път узнаваме за тези предания в свръзка с този македонски цар.
Желанието да се свързва царският род с някое прочуто митично име, особено с името на някой герой от епоса, не представя един уединен случай у македонските царе. Все по същото време царете на северните негръцки племена, които също тъй проявявали елинофилски стремежи, започват като по даден знак един по един да извеждат рода си от митични личности. Така царят на молосите Тарипас се опитал да въведе в Епир през време на Пелопонеската война гръцка култура и обичаи, и то по атински образец. В свръзка с това той изкарвал рода си от Ахила. Арабай пък, цар на линкестите – племе, подвластно на македонците, и съвременник на македонските царе Пердикас II и Архелай, свързвал рода си с Бакхиадите, прочута Коринтска фамилия. А царете у евхелите, племе в Южна Илирия, се смятали за потомци на митичния Кадмос и Хармония.

(Продължава в следващия брой)