Из дейността на ОМО „Илинден” – ПИРИН

МАКЕДОНЦИТЕ ПРАЗНУВАХА 116 ГОДИНИ ОТ ИЛИНДЕНСКАТА ЕПОПЕЯ

Димитър Иванов


На 11.08.2019 г. по покана на шуменската секция на ОМО „Илинден”-ПИРИН, макар и със закъснение, се проведе илинденски пикник на Шуменското плато по случай 116 години от героичното и славно Илинденско въстание.

В горещия августовски ден под прохладата на дебелите сенки на вековните буки се събраха около 40 членове и симпатизанти на секцията, за да отдадат заслужена почит, уважение, да сведат глави и се поклонят на героите от славната за македонският народ Илинденска епопея – най-големият връх от съвременната македонска иостория.

Тази година имаше представители от с. Царев брод, гр. Варна, дори и от моето родно село Горна Брезница, област Благоевград – Иван, чийто баща е бил първият председател на местната секция на ОМО „Илинден”. След идването на брат му Антон Попов от Рим /отявлен ванчемихайловист/ го разкритикувал и се отказал.

След емоционалното слово на оратора микрофонът бе представен на желаещите за изява, разбира се, със своите патриотични песни да ни вдъхновят и повишат градуса на настроението. Първа взе микрофона вече известната Кирка Стойнева, родена в с. Лешко, последвана от Владимир Серафимов /плоскалия/ и накрая нашия доайен на македонската песен Стоян Аргиров – потомък на брезничани. На хорото, което се виеше непрекъснато, имаше надпревара кой да го води и кой да вее в ръцете си шестнадесетлъчевото червено знаме.

За жалост имаше и върховистко присъствие, но без провокации, с малки изключения – по време на словото нарочно шумно са разговаряли, но нашите им направили забележка, а иначе гледаха да бъдат толерантни с нас, казваха само „защо да се делиме”, но ние им отговаряхме достойно, така както навремето Гоцето и Гьорче Петров им са отговаряли – с потоци от аргументи.

Седналите на 60-70 метра от нас туристи също се включиха в нашето мероприятие, а по-младите дами, поканени от нашите момчета /може би познати/, се настаниха при тях, за да бъдат по-близко до хорото, което не пропускаха. До късно след обяд гората ечеше от нашите мелодични и игриви македонски песни. Разделихме се с пожелание за скорощна среща на 12.09.2019 г. – ден на геноцида, за да положим венец на бюст-паметника на Н.Й. Вапцаров и да се поклоним на избитите македонци от главореза Ванче Михайлов и след него.