Из дейността на ОМО „Илинден“ – ПИРИН

ГОДИШЕН ДОКЛАД ЗА ПОЛОЖЕНИЕТО НА МАКЕДОНСКОТО МАЛЦИНСТВО В БЪЛГАРИЯ И ПРАВАТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ С МАКЕДОНСКО САМОСЪЗНАНИЕ ПРЕЗ 2018 ГОД.


2018: 11 години от членството на РБългария в ЕС, 29 години демокрация, 55 години от началото на политиката на отричане, асимилация и дискриминация на македонското малцинство в България
(Правозащитен комитет „Толерантност“, с подкрепата на ОМО „Илинден“-ПИРИН, Дружеството на репресираните македонци, жертви на комунистическия терор, и „Народна воля“)

Съдържание:
• Увод
• Отричане на македонското малцинство, нация и идентичност
• Нарушаване правото на сдружаване
• Слово на омраза
• Организиран тормоз
• Властите отказват диалог
• Заключение и препоръки

УВОД

Отричането на самото съществуване на малцинството, а и на македонската идентичност, език, култура, история генерално, продължава да бъде официална държавна политика. Възползвайки се от ограниченията, които не позволяват на европейските институции да се намесят по въпросите за признаване на малцинствата, правата на малцинствата и ползването на техните езици, което е оставено в правомощията на държавите членки[1], България игнорира всички искания да признае малцинството и да му даде полагащите се права. Възползвайки се от изкуствено създадената атмосфера на нетърпимост, държавата успешно държи представителите на малцинството извън политическия и обществен живот на страната – индивидуално[2] и колективно (нерегистране на македонски партии и организации). Тъй като Европейската комисия може да се намеси само при случай на дискриминация, държавата се е погрижила Комисията срещу дискриминация в България да игнорира напълно всички случаи на дискриминация на македонското малцинство и да лиши последното от формално доказателство, че е обект на дискриминация. [3]
РБългария проява подчертан стремеж да направи невъзможно повдигането на този въпрос в Европейския съюз и дори поставя отказването от македонското малцинство като условие за еврочленството на РМакедония, от която изисква гаранции, че няма да се застъпва за това малцинство, заплашвайки в противен случай с блокиране на нейната кандидатура (виж по-долу).
Ефектите от тази организирана държавна политика се чувстват във всяко направление. Няма (и не е имало) македонски представители в Комисията за малцинствата. Когато се говори и пише официално за етнически групи в България, македонците не се споменават, а македонската култура, език и история не са представени в нито една правителствена публикация или официален сайт. Македонците не са предвидени в нито една програма за етническите общности и не получават никакъв вид на помощ от държавата за запазване и развитие на своята култура и идентичност.
Нито едно от правата, предвидени в Рамковата конвенция за националните малцинства, не е дадено на македонското малцинство. В училищата децата не само не учат нищо за македонската нация и малцинство, но напротив – получават информацията по начин, който не оставя място за съществуването на македонската нация и малцинство. Македонският литературен език продължава да не се изучава. По телевизии и медии постоянно и по различни начини се пласира гледната точка, според която македонска нация няма и всичко македонско е българско. В историческите предавания и диспути македонската гледна точка не е застъпена. Самото македонско самосъзнание („македонизмът“, както го етикетират в България) се третира като изкуствена антибългарска идеология. Македонското самосъзнание в България (но често и македонската нация като цяло) се третира като продукт на комунистически експеримент или като резултат на чужда враждебна пропаганда. В обществото продължава да владее нетърпимост спрямо македонците и те са обект на слово на омраза, често широко тиражирани чрез медиите, без да се санкционират от държавните институции и без да срещат осъждане в обществото.
Нито една македонска организация и партия не е регистрирана.[4] Нито една регистрирана партия в България не защитава правата на македонците.
Въпреки големия брой препоръки от международни институции българските власти твърдо продължават да отказват започване на диалог с македонското малцинство.
Представители на целия обществен спектър, с изключение на малка част от гражданския сектор[5], третират македонците като нещо несъществуващо и несериозно.
И тази година Комисията срещу дискриминацията, а и нито някоя друга държавна институция не е взела никакво отношение по положението на македонците в България, независимо че в началото на 2018 г. броят присъди на ЕСПЧ срещу България нарасна на 14. За 28 години демокрация нито една българска официална институция не го е правила.
Държавата и през 2018 година не е направила нищо за подобряване положението на македонското малцинство. Напротив, правителството демонстрира грижа да се предотврати признаване на македонско малцинство (виж по-долу).

(Продължава в следващия брой)