Исторически истини от български учени

КЪМ ВЪПРОСА ЗА НАРОДНОСТТА НА СТАРИТЕ МАКЕДОНЦИ

Проф. Веселин Бешевлиев
(Продължава от миналия брой)


Срв. още Herod. VIII 43 Δωρικόν τε καὶ Μακεδνὸν ἔθνος ἐξ Ἐρινεοῦ τε καὶ Πίνδου. Начинът, по който се определя времето, когато са станали тези събития, показва, че ние се намираме тук не на историческа, а на митическа почва. Думите пък (οἴκεε) ἐν Πίνδῳ Μακεδνὸν καλεόμενον стоят явно в свръзка с името на Ликаоновия син Μάκεδνος и с това на Македновия син Πίνδος. Според Павзаний [VIII 4, 1 Νύκτιμος μὲν γὰρ πρεσβοτάτός τε ἦν καὶ εἶχε τὸ πᾶν κράτος, οἱ δὲ ἄλλοι παῖδες τοῦ Λυκάονος πόλεις ἐνταῦθα ἔκτιζον ἔνθα ἑκάστῳ μάλιστα ἧν κατὰ γνώμην] всички Ликаонови синове са основали градове и са станали техни герой епоними. В такъв случай Μάκεδνος ще бъде епонимът на Херодотовия Μακεδνὸν ἔθνος в Пинд (έν Πίνδῳ), което пък, както се досеща с право Н. Stein, е градът Πίνδος на едноименната река при Парнас, а не планината Пинд в Тесалия, както го тълкуват всички изследвачи. A според запазеното y Елиян предание героят епоним на реката Пинд е бил Македновият син Πίνδος.
Явява се сега въпрос дали има някаква връзка между Херодотовия Μακεδνὸν ἔθνος и по-сетнешните Μακεδόνες. Някои от съвременните учени са склонни да смятат тези два народа за един и същи. Обаче Херодот, който едничък споменува Μακεδνὸν ἔθνος, не го отъждествява с македонците. A едва ли може да се допусне, че той не е могъл да знае или да съзре връзката между Μακεδνὸν ἔθνος и Μακεδόνες при наличността на голямото, очевидно съзвучие между тези две имена, ако наистина е имало такава връзка. Против отъждествяването на двата народа говори също така и обстоятелството, че жилищата на Μακεδνόν ἔθνος са били всъщност при Парнас, докато македонците по всяка вероятност са се спуснали в Македония от север, resp. северозапад към юг, resp. югоизток, a не обратно [Г.И. Кацаровъ, Цар Филип II Македонски. София 1922, 38 и сл.]. Нахлуването на македонците е станало в една сравнително доста късна епоха, понеже Илиадата още не познава македонци в Македония, та споменът за едно евентуално преселение на македонците от средна Гърция в Македония би могъл лесно да се запази y гърците.
Най-сетне и самата езикова анализа на двете имена не говори в полза на тяхното сближаване или отъждествяване. Преди всичко Μακεδνόν y Херодот и на двете места, гдето се среща, е прилагателно, както това ясно личи от Δωρικός, с което прилагателно то е съчетано в израза Δωρικόν τε καὶ Μακεδνὸν ἔθνος или въ Μακεδνὸν (scil. ἔθνος) καλεόμενον… Δωρικὸν ἐκλήθη.
Μακεδνός пък като прилагателно не принадлежи към Μακεδών, от което прилагателните гласят: Μακεδονικός (Herod. VII 131, Xen. Hell. V 2, 43, Plut Pyrrh. 2);
Μακεδόνιος (Herod. VII 9, като име Anth. IX 275, Μακηδόνιος Anth. IX 649);
Μακεδονὶς γῆ Herod. VII 127;
Μακεδονῖτις Aelian. de nat. anim. XV 20;
Μακεδὼν γῆ Anth. VII 45; a e едно и също с Хомеровото прилагателно μακεδνός „висок“, срв. Homer. Od. VII 106 и Nikandr. Th. 472.
Следователно μακεδνόν ἔθνος ще е означавало първоначално „висок народ“, т.е. народ от високи, снажни хора. Това значение с течение на времето, когато прилагателното μακεδνός е излязло от употреба от всекидневната реч, е било забравено и μακεδνός е било сметнато за народностно име, на което е било създадено и особен герой епоним Μακεδνός. Прилагателното μακεδνός е образувано от основа μακεδ- и суфикс -νος, срв. напр.: ἁγνός, δεινός, γυμνός, σεμνός παιδνός, лат. dignus и др., и принадлежи по корен към групата μακρός, μῆκος, περι-μήκης, περι-μήκετος, μηκεδανός. Коренът μακ- е бил удължен със суфикса -ετ-, както μηκ- въ περι-μήκ-ετ-ος, който суфикс се явява в думите като: ἀργής (y Хомера ἀργῆτα, ἀργῆτι покрай ἀργέτα, ἀργέτι), но ἀργός, πένης, но πενία, ἔχης и пр. Към така удължената основа е бил прибавен суфиксът -νος, пред който обаче -τ- е минало в -δ-, както е в πελιδνός срещу πελιτνός.
Според Hoffmann основата на прилагателното μακεδνός е μακεδν- и представя по-ниската степен на основата μακεδον-, от която е образувано народностно име Μακεδόνες. Това мнение обаче, макар да е възприето от много учени, е явно погрешно по простата причина, че Μακεδόνες трябва да се раздели на Маκεδ- и -όνες, както това добре личи от големия брой народностни имена, образувани по същия начин, напр.: Ἀμύμονες, Breones, Βυλλίονες, Κίκονες, Μαίονες, Μυρμιδόνες, Παίονες, Παφλαγόνες, Πηλαγόνες, Χαόνες и др. Че това име наистина така трябва да се разчлени, се вижда още от страничната форма за македонец Μακέτας, Μακέτας. Тази форма съдържа същия елемент Μακετ-, който се крие и в Μακεδ-ών. Според Kretschmer омекчаването на tenuis -t- в media -d- в Μακεδών срещу Μακέτας се дължи на промяната на ударението и може да се сближи с подобни явления в месапийски: „Xoneϑtihi (Fabretti n. 29954,5), Gen. Sg. des Patronymikons *Xoneϑtesi = Xoneties lässt einen von Χῶν abgeleiteten Namen *Χωνέτας erschliessen, zu welchem sich mess. Xonedon(Gen. Xonedonas Fabr. 2ο953) verhält, wie Μακεδὼν zu Μακέτας; vgl. Ferner Baledonas neben Baletϑihi”. Че действително с илирийски трябва да се обясни тази промяна, се вижда още от обстоятелството, че почти всички народностни имена, образувани със суфикс -ων, -ονες, се намират в трако-илирийски области. Дали основата Μακετ- в Μακεδών има някаква връзка с основата μακετ- в μακεδνός, както мнозина учени приемат, не може да се каже. Защото ние не знаем какво означава точно името Μακεδόνες. Затова, въпреки голямата звукова прилика между тези две имена, по-добре е да се остави засега този въпрос открит.
И така, името на Ликаоновия син е гласяло Μάκεδνος. Този Μάκεδνος е бил герой епоним на Μακεδνόν ἔθνος, което племе е живяло на река Пинд при планината Парнас и не е било тъждествено с народа Μακεδόνες. Следователно първоначално Ликаоновият син Μάκεδνος не е стоял във връзка с македонците. Впоследствие обаче, когато споменът за Маκεδνὸν ἔθνος изчезнал, a самото име на Ликаоновия син Μάκεδνος станало неразбираемо, някой късен писател, навярно от императорската епоха (= Елианъ?), е свързал името Μάκεδνος с Μακεδόνες и го е изменил съобразно с това в Маκεδών. A за да се премахне противоречието, което се е появило с тази промяна между Μακεδών като епоним на Μακεδόνες и Λυκάων като цар на аркадците, навярно същият писател е направил Ликаон цар на Ематия. По този начин първоначалното предание, което не се е отнасяло до македонците, било приспособено за тях. Обаче въпреки направените поправки първоначалното предание е останало да проглежда и в новата редакция благодарение на Македновия син Пинд, епоним на реката Пинд при Парнас, който зле се съгласува с локализирането на Македнос в Македония.
В речника на Стефан Византийски името Μάκεδνος се явява променено също в Μακεδών. Изглежда обаче, че Стефан Византийски е различавал две лица с име Μακεδών, a именно единият – син на Зевс и Тюия, a другият – син на Ликаон. Поне към едно подобно схващане подтиква изтъкването на бащиното име на Македон в израза ἀπὸ Ὠρωποῦ τοῦ Μακεδόνος τοῦ Λυκαονος.

(Продължава в следващия брой)