Исторически истини от български учени

КЪМ ВЪПРОСА ЗА НАРОДНОСТТА НА СТАРИТЕ МАКЕДОНЦИ

Проф. Веселин Бешевлиев
(Продължава от миналия брой)


Наистина Атина като Παλλάς, Παρθένος и др. е богиня девственица, обаче като Ἄγλαυρος, Ἀερόπη, Ἀστυόχη, Γοργώ и пр. тя е майка на много герои. Затова Атина като Αἴθυια или Αἰθρία е могла лесно да бъде представена и като майка на Македон. И така според родословието на Марсиас епонимът на македонците Македон е бил син на Зевс и Айтрия, богиня на светлото, ясно небе.
Марсиас е създал това родословие безспорно с определена цел. Както е известно, Деметрий Полиоркет, синът наАнтигон Монофталмос, е изгонил през 307 г. Деметрий Фалеронски от Атина и е възстановил демокрацията. Заради това дело той и неговият баща са били почетени от страна на атинския народ с най-големи почести. Техните златни статуи са били поставени до тази на Хармодий и Аристогитон, издигнати им били олтари като на „спасители“ (Σωτῆρες) и две нови фили били наречени на тяхно име – Ἀντιγονίς и Δημητριάς. [Вж. Diodor. XX 46 и Plut. Demetr. 10.] Навярно във връзка с това събитие Марсиас е поставил в родствени отношения македонците с атинците чрез Αἰθρία, която той свързвал било с Атина, било с Αἴθρη, майката на Тезея. В такъв случай авторът на това родословие може да бъде само Марсиас от Пела. [Suid. s.v.]
Едно друго родословие ни предава Diodor.
[…..]
Eitrem в RE XIV 637 мисли, че zweifelsohne operiert die Erfindung des M. mit dem Pelasgersohne Lykaon „dem Wolfsmanne“. Обаче това предположение e неприемливо. Защото е много съмнително дали един такъв външен белег, каквото е украшението λύκου προτομή, е могло да даде повод за една подсибна връзка. За да се свърже Македон с Осирис, са играли роля много по-дълбоки причини.
В текста, който предхожда непосредствено приведеното място, както и в този, който следва след него, Диодор разказва почти изключително за Осирис като Дионис, за неговия поход из света и за атрибутите на тези двама богове. В I 15, 6 той привежда доказателства, че родното място на Дионис, Ниса, е било в Египет. A на I 11, 3 и 13, 5 същият пише: τῶν δὲ παρ᾿ Ἕλλησι παλαιῶν μυθολόγων τινὲς τὸν Ὄσιριν Διόνυσον προσονομάζουσι и τὸν μὲν Ὄσιριν μεθερμηνευόμενον εἶναι Διόνυσον. Значи този Осирис, за когото става дума във въпросното място, не е никой друг освен Дионис. Отъждествяването на Дионис с Осирис е много старо. Вече Херодот в II 144, 2 казва, че Ὄσιρις δέ ἐστι Διόνυσος κατὰ Ἑλλάδα γλῶσσαν, също 42, 2. Следователно според приведеното място от Диодор, Македон е бил син на Дионис-Осирис. A като се има предвид голямото разпространение на Дионисовия култ в Македония, гдето той изглежда да е бил всенароден, то съвсем естествено се явява македонците, които са минавали за Дионисови поклонници κατ᾿ ἐξοχήν, да бъдат смятани и за Дионисови потомци. Свързването на Македон с Осирис е станало, както Baege с право се досеща, във времето на Птоломеите, когато Дионис бил обявен за техен родоначалник, срв. Theophilus Ad Autolyc. II р.
Самото предание обаче, че Македон е син на Дионис, е навярно много по-старо. Плутарх в съчинението си Περὶ τῆς Ἀλεξάνδρου τύχης ἢ ἀρετῆς 10 I влага в устата на Александър Велики думите:
νῦν δὲ σύγγνωθι, Διόγενες, Ἡρακλέα μιμοῦμαι [Срв. Strab. III 5 p, 171] καὶ Περσέα ζηλῶ, καὶ τὰ Διονύσου μετιὼν ἴχνη, [Срв. Arrivan. An. V 1, 1] θεοῦ Γενάρχου καὶ Προπάτορος, βούλομαι πάλιν ἐν Ἰνδίᾳ νικῶντας Ἕλληνας ἐγχορεῦσαι.
Ad. Reinach в рецензията върху дисертацията на W. Baege, de Macedontim sacris тълкува израза θεοῦ Γενάρχου καὶ Προπάτορας като (il passe pour) Génarchos et Propatôr du roi. Това тълкуване може да се подкрепи с 21 фрагмент на перипатетика Satyros:
Обаче против това тълкуване говорят следните съображения. С изключение на приведеното място от Плутарх, в никой извор Александър Велики не се означава като потомък на Дионис, а винаги като потомък на Херакъл или Еак, напр.:
Arian. An. II 5, 9. αὐτὸς δὲ (scil. Ἀλέξανδρος) ἀπ᾿ Ἄργους τῶν Ἡρακλεδῶν εἶναι ἠξίου. III 3, 2. Ἀλεξάνδῳ φιλοτιμία ἦν πρὸς Περσέακαὶ Ἡρακλέα, ἀπὸ γένους τε ὄντι τοῦ ἀμφοῖν. VI 3, 2. ἐπὶ δὲ Ἡρακλεῖ τε τῷ Προπάτορι σπείσας или
Plut. de Alexandri M. fort. aut virt. II 2 (Ἀλάξανδρος) ἔχων τέχηνη προγονικὴν ἀπ᾿Αἰακιδῶν, ἀφ᾿ Ἡρακλέους.
От друга страна, изразът τὰ Διονύσου μετιὼν ἴχνη (scil, ἐν Ἰνδίᾳ) в разглежданото Плутархово място съответства по-скоро на βούλομαι πάλιν ἐν Ἰνδίᾳ … Ἕλληνας ἐγχορεῦσαι. Всичко това навежда на мисълта, че Διόνυσος в нашия случай ще да е бил θεὸς Γενάρχης καὶ Προπάτωρ на Ἑλληνες = Μακεδόνες, a не на Александър, resp. на македонския царски род. На едно подобно тълкуване думата γενάρχης не противоречи, понеже и тя може да има значението родоначалник на народ, както γένος – на народ, напр. Herodot 1 56.
Ако това предположение е вярно, в такъв случай свързването на Македон с Осирис-Дионис y Диодор няма да бъде нещо съвсем ново, a ще представя само едно видоизменение на едно по-старо предание. Но ако въпреки всичко Плутарховото място трябва да се разбира в смисъл, че Александър Велики се е означавал и като потомък на бога Дионис, то и тук ще имаме същото явление, както по-горе при Еак: родоначалникът на царския род да се смята вторично и за родоначалник на самия народ.
От разгледаните дотук родословия рязко се отделят по значение и естество родословието, което ни е предадено в Аполодоровата библиотека, и неговите по-сетнешни видоизменения. Ето как гласят тези родословия в сьчиненията, където ги намираме:
Apollodori bibliotheca III 8, 1. τούτου (scil. Πελασγοῦ) καὶ τῆς Ὠκεανοῦ θυγατρὸς Μελίβαίας, ἢ καθάπερ ἄλλοι λέγουσι νύμφης Κυλλήνης παῖς Λυκάων ἐγένετο, ὃς βασιλεύων Ἀρκάδων ἐκ πολλῶν γυναικῶν πεντήκοντα παῖδας ἐγένησε· Μελαινέα Θεσπρωτὸν Ἕλικα Νύκτιμον Πευκέτιον, Καύκωνα Μηκιστέα Ὁπλέα Μακαρέα Μάκεδνον, κτλ.
Aeliani de natur. anim. X 48. Λυκάονι τῷ βασιλεῖ τῆς Ἠμαθίας γίνεται παῖς, ὄνομα Μακεδών, ἐξ οὗ καὶ ἡ χώρα κέκληται μετὰ ταῦτα, τὸ ἀρχαῖον ὄνομα οὐκέτι φυλάξασα. Τούτῳ δὲ ἄρα παῖς ἀνδρεῖος ἦν καὶ κάλλεί διαπρεπής, Πίνδος ὄνομα· ἦσαν δέ οἱ καὶ ἄλλοι παῖδες, κτλ.
Stephan. Byzant. s. v. Ὠρωπὸς… κέκληται ἀπὸ Ὠρωποῦ τοῦ Μακεδόνος τοῦ Λυκάονος.
Следователно според Аполодоровата библиотека героят епоним е носил името Μάκεδνος и е бил син на Ликаон, цар на аркадците. A според Елиян и Стефан Византийски той се е наричал Μακεδών, a баща му Ликаон само според Елиян е бил цар на Ематия. Обаче едва ли може да става спор върху това, че Аполодоровата библиотека предава най-точно първоначалния вид на въпросното родословие. Според най-старото предание, запазено y Хесиод, Ликаон е цар на Аркадия [Вж. Strabo V 2, 4. τῷ δ᾿ Ἐφόρῳ τοῦ ἐξ Ἀρκαδίας εἶναι τὸ φῦλον τοῦτο ἦρξεν Ἡσίοδος. φησι γὰρ /Υἱέες ἐξεγενοντο Λυκάονος ἀντιθέοιο/, ὅν ποτε τίκτε Πελασγός (fr. 44 Rzach3], a не на Ематия. И доколкото може да се заключи от достигналите до нас извори, Ликаон е бил смятан през цялата древност за аркадски цар. Единствен Елиян го представя за цар на Ематия. За правотата пък на името Μάκεδνος, което не е нищо друго освен известното от Хомер прилагателно μάκεδνος, говори обстоятелството, че голяма част от имената на Ликаоновите синове са произведени от прилагателни, напр.: Μαίναλος, Μακαρεύς, Μελαινεύς, Μηκιστεύς, Καρτέρων и др., т.е. те са от вида на т.нар. redende Namen.
Различието в ударението не говори за две отделни думи. Напротив, то е едно доказателство в повече, че се касае за една и съща дума и че Μάκεδνος е била първоначалната форма на името на Ликаоновия син. Защото, както е известно, в гръцкия прилагателните, когато се употрябят като лични имена, променят мястото на ударението, доколкото позволява законът за трисричието, напр. γλαυκός, но Γλαῦκος, вж. A. Debrunner, Griechische Wortbildungslehre. Heidelberg 1916. §26. 1. Vendryes, Traité d’accentuation grecque. Paris 1929, § 185. За Ликаоновите синове и за Maкеднос сравни още Ul. v. Wilamowitz-Moellendorff, Pherekydes в Sitzungsberichte der Preuss. Akademie der Wissenschaften. Jahrg. 1926 Phil.-hist. Klasse. Berlin 1926. 143 ff.
Въз основа на Аполодоровата библиотека и на Елиян може да се установи следната родословна верига: Πελασγός-Λυκάων-Μάκεδνος-Πίνδος. Това родословие стои в тясна връзка с втората половина на 56 глава в I книга на Херодотовите истории, която поради своята важност заслужава да се приведе изцяло.

(Продължава в следващия брой)