Овчи вой

ИСТОРИЯТА КАТО ПАЛАЧИНКА

Доц. д-р СТОЙКО СТОЙКОВ
(Продължава от миналия брой)


Всеки разумен човек и всеки учен с достойнство би бил против съществуване на комисия, която да определя какво е било миналото и след това да докладва на политици за постигнатото. Това е опит, от една страна, да се суспендира историята като наука, а от друга, да се узакони максимата, че историята се пише от победителите. България винаги се е ръководила от такава политика в историята – всичките позиции по македонския въпрос и по македонското минало през последните 70 години са вземани в политически тела и според политическите и идеологически нужди. Не е чудно, че искат да наложат този метод и на Македония. Но, о, каква подигравка с историята е това!
От друга страна, да се говори по въпроса от учебниците да се махнат неверни неща или да се обяснят по човешки някои моменти от миналото, които създават у подрастващите идеята, че съседът е враг, не е лошо. Да се наблегне в тях и на хубавото, което сближава, а не само на лошото, е дори наложително. В това число и твърденията за „насилствена македонизация“ в Пиринска Македония в учебниците по българска история (например за 6 клас) и представянето на политиката на диктатора Живков по македонския въпрос като едва ли не демократична трябва да се променят като неверни и създаващи лъжливи стереотипи към македонското малцинство в България. Заслужава също така да се обсъди включването на репресиите срещу македонците по време на комунизма поне като една точка заедно с възродителния процес. И други подобни неща. Да, да – има за какво да се говори. Не за историята, а за учебниците. Но не това е формата на наложената от България комисия за съжаление. Македония нямаше къде да иде за момента, освен да приеме комисията в този й вид.
След това идва проблемът с фразата за „общата история“. Тя, разбира се, е неправилна. Лесно е днес да обвиняваме комисията задето говори за „обща история“, но този капан бе поставен от политиците. Понятието „обща история“ и задължението да се преговаря за нея са залегнали в глупавия договор за добросъседство.
Македония и България нямат обща история в нито един смисъл на думата освен в някой изсмукан от здрача на българската национална митология. Нито като нации, нито като държави, а нито като територии и население също. Ако вземем целия известен исторически период за двете страни и техните територии, стигайки назад до зоната на здрача – митологичния период на Троянската война, т.е. 3200 години, и се опитаме да съберем годините, в които териториите на днешна РМакедония и България са заедно в „българска” държава, с 300 напъни не можем да съберем и 200 години. Всъщност точната сметка е под 150 г. (при това съзнателно не слагам тук и територията на Егейска Македония, защото цяла Македония не е влизала в каквато и да е „България“ дори 1 ден). Ако прибавим и времето, когато са били в обща „македонска“ държава, това ще добави още няколко десетилетия. Т.е. тези територии в отделна само за тях си държава са били максимум 200 от 3200 години, или около 140 от последните 1400. Има много по-дълги периоди, когато са били в обща държава, но това обикновено е „друга“ държава (Рим, Османската империя), в която не са сами, а заедно с повечето или всички останали балкански земи. Това е било за около 1300 години общо. Така че „общата история“ е общобалканска, а не „обща българска“, както толкова биха искали да прокарат североизточните националисти, а нито „обща за Македония и България“. Между народите на двете страни и техните територии има общи и преплетени моменти и аспекти от миналото им, а не „обща история“.
Колко българско е българското
Но това далеч не е всичко. Български ли са били българските държави, които броим в тези, има-няма, 150 години?
Всички нации на Балканите са формирани през 19 в. Българската нация не е съществувала в нито една форма преди това. През 19 в. се създава под външно влияние, избирайки си славно историческо име, около което да може да се изгради – името на една наднационална и мултиетническа, имитираща Византия империйка от миналото. Днешна България не е нейно продължение. Средновековните български държави не са на българската нация само защото тя вчера е решила да кръсти така себе си и своята държава. Никой, разбира се, няма нищо против българите да изучават тези държави като част от миналото на земите, в които живеят, да гледат на тях И! като на свои, стига да не се забравят и да не започват (както правят) да претендират, че това е тяхната и само тяхна държава, на техния древен народ. Защото именно това е крадене на история, присвояване на общо балканско минало, което принадлежи в приблизително сходна степен и на днешните нации и етнически групи на сърби, румънци, македонци, българи, власи, гагаузи и т.н. По същия начин, по който Византия не е била Гърция и историята й не принадлежи на гръцката нация, а на всички съвременни балкански народи, включително македонци и българи. Тъжна истина е, че всички нации „крадат“ история, за да докажат древното си съществуване и вечната си обособеност. Неслучайно е славно твърдението на Ренан, че правенето на историята погрешно е част от това да бъдеш нация. Изглежда обаче не е случайно и това, че тъкмо двете нации – балкански шампиони в краденето на славно империално минало, каквито са българската и гръцката, най-силно викат „дръжте крадеца“ и са най-озлобени срещу Македония и македонците.
Науката напредва и руши историческите митове. Антропологията, сега подкрепена и от генетиката, не оставят място за съмнение, че съвременното население на Балканите произхожда основно от античното такова, допълнено с някои други, по-късни населвания от славяни, тюрки и др. Отсъствието на източноазиатски – монголски да ги наречем гени и антропологични белези у съвременните българи, не показва, както се силят да прокарат българските националисти, че „пра“-българите не са били тюрко-монголи, ами „арийци“ – о, били са (а и в това какво лошо има?!), колкото и да не им харесва на някои. Не, това всъщност показва, че „прабългарите“ не са предци на българската нация в никаква степен. Въобще! Не са пра-… Те са чужди предци, които българските националисти си присвояват, за да си конструират славно потекло. Днешните българи произхождат като население на първо място от античните тракийски племена, както днешните македонци – от античните македонци, както и от други антични населения, заедно със съответни славянски и други „наноси“. Като популации, не като нации!!!
Всъщност защо да си вярваме на дума? И защо да питаме историците? Те пък какво общо имат, та ги навираме навсякъде? Днес всеки може да си направи генетичен тест и да се убеди в своя произход. Вече не са скъпи, а и са лесни. Можете да проследите три линии на произхода си (по линия на майка си и на дядото и бабата по бащина линия) и дори до шест, ако дядовците и бабите ви са живи, като направите и тестове на някои от тях. Разбира се, това няма да покаже целия ви произход, а само малък процент по няколко основни родови линии. И със сигурност няма да ви каже кой сте. Но пък ще ви снабди с някакъв твърд факт за самите вас и за произхода ви. Аз не съм правил такъв тест, но членове на моето семейство са. И резултатът е поучителен. И трите линии отиват дълбоко в праисторията на Централните и Западни Балкани. Та какво ми думаха за „общата история“?
Толкова малко се е променило в България и колко много има да се променя
Необходим е плач, голям български плач, но не за изпуснати миражи и недосънувани сънища. А за дереджето на България и нейните наука, интелигенция, култура и общество. Необходимо е покаяние – метаноя, промяна на ума. За толкова много неща! А едно от главните е и по отношение на Македония. Трябва плач, че държавата не е държава и науката не е наука, че културата е безкултурие, икономиката – сиромашия. Че истинските проблеми се заобикалят (твърде са големи, за да се прескочат), а вместо това се създават фалшиви такива, породени от комплекси и фрустрации.
Ужасно е, когато паднеш в капана, да вярваш на собствената си пропаганда, на собствените си лъжи. Създадената в миналото организирана идеология и пропаганда на българизма имаше поне някаква практична цел – да се присвои земя, пък била тя и чужда, притежаваше дори и донякъде разумна цел – да не се изгуби вече взетата територия. Днес в нея няма нищо освен инерцията на лудостта. България неистово се нуждае от признаване на македонското малцинство, дори може би повече, отколкото самото малцинство. И всички се нуждаем от това политиката да се изтегли от историята.

(Продължава в следващия брой)