Исторически истини от български учени

КЪМ ВЪПРОСА ЗА НАРОДНОСТТА НА СТАРИТЕ МАКЕДОНЦИ

Проф. Веселин Бешевлиев
(Продължава от миналия брой)


Явява се сега въпрос кое от двете имена – дали Δίων, или Ζεύς, е стояло в архетипа на схолиите, resp. в текста на Марсиас. Тук са възможни четири предположения.
1. У Марсиас е стояло Διός, a в архетипа, от гдето е преписан пряко или непряко схолият Ven. В, е имало над или до Διός (на бялото поле) прибавено от втора ръка Δίωνος. Впоследствие преписвачите са възприели Δίωνος, понеже са мислили, че това име трябва да стои в текста.
2. У Марсиас или в архетипа на Ven. В името Διός е било написано така, че е давало възможност да се чете и като Δίωνος. Но и в двата случая остава необяснимо защо преписвачът е предпочел да вмъкне в текста много малко познатото име Δίων пред всеизвестното Ζεύς.
3. У Марсиас е стояло Δίωνος, a в архетипа на Ven. A, resp. Town. над или до името Δίωνος е било прибавено от втора ръка Διός, за да обясни рядкото име Δίωνος. Впоследствие преписвачите са вмъкнали в текста по-известното за тях име Δίος.
4. У Марсиас или в архетипа на Ven. B. resp. Town. името Δίωνος е било написано така, че е давало възможност да се чете като Διός. Преписвачите са възприели по-известното име Διός.
Мъчно може да се каже коя от тези четири възможности е най-вероятна. Обикновено се приема, че схолиите Ven. A. и. Town. предават по-добре първоначалния текст, отколкото схолият Ven. В. Обаче, изхождайки от принципа за lectio difficilior, би трябвало да се приеме като по-вероятно Δίωνος. Във всеки случай аз смятам за изключена възможността Δίωνος да представлява една най-обикновена ръкописна грешка на преписвача.
Както се изтъкна вече по-горе, майката на Македон се е казвала споредъ Ven. A Αἰθρία, a според Ven. B и Town. Αἴθυια. И тук се поражда въпросът какво точно е стояло в първоначалния текст и в какво отношение стоят тези две имена помежду си. Lobeck в Aglaophamus 325 е поправил Αἰθρία resp. Αἴθυια на Θυία, понеже е приемал навярно, както Müller, че в архетипа на схолиите е било написано καιαιθυιας вм. καιθυιας, т.е. дитография на αι от καί. За съжаление текстовата история на Хомеровите схолии не ни е никак позната, нито знаем в какво точно отношение стоят помежду си схолиите Ven. A, Ven. В. и Town. Ho във всеки случай, струва ми се, може да се допусне, че по отношение на въпросното място и трите схолии са имали един и същи подлог и че името Θυία е било вече развалено в този общ подлог.
Против едно подобно схващане говорят преди всичко различните форми Δίός и Δίωνος, Αἰθρίας и Αἴθυιας, а също така и отделните изрази, които не се съвпадат в отделните схолии и които очевидно сочат на две различни основи, resp. редакции. Следователно въпросното име ще е започвало по всяка вероятност и в двата подлога все със сричката ΑΙ. A в такъв случай трябва да се приеме, че и в първоначалния текст – Марсиас, от гдето схолиите са почерпили сведенията си за Македон, името на Македоновата майка ще да е започвало със сричката ΑΙ. Но докато двете предадени имена Αἰθρία и Αἴθυια се съвпадат напълно по отношение на първите три букви Αἰθ-, то по отношение на четвъртата те се различават.
Това различие може да се обясни по два начина.
1. В първоначалния текст въпросното име е гласяло Αἰθρία (или Αἴθυια). Обаче преписвачът, resp. ексцерпторът, е прочел погрешно четвъртата буква и затова е написал в преписа Αἴθυια (или Αἰθρία). Тази възможност е малко вероятна и може да се приеме само при липса на друга, по-вероятна.
2. Αἴθυια е дублетна форма на Αἰθρία, както Δίων на Ζευς. Една от двете форми е стояла в архетипа на схолиите, но в един от по-сетнешните преписи е била заменена поради неизвестна причина с другата. Това предположение обаче може да се приеме само ако Αἴθυια е била наистина друга форма на Αἰθρία.
[…]
Αἴθυια значи φωσφόρος и има същия корен, както αἴθω, αἰθήρ, αἰθρία. Това тълкуване Евстатий го е заел сигурно от по-старата гръцка книжнина [Че и древните са схващали така името Αἴθυια, може да се заключи от епитета на Атина Αἴθυια. Този епитет едва ли може да се отдели от представата за Атина като αἰθήρ или ἀήρ и епитета Ἄγλαυρος, вж. О. Gruppe, Griechische Mythologie und Religionsgeschichte Bd. II München 1905, 11973.] Името пък Αἰθρία произлиза очевидно от αἰθήρ.
Следователно за древните тези две имена са били равнозначещи, т.е. Αἰθυια е било дублетна форма на Αἰθρία, както Δίων на Ζεύς.
Този извод ни дава право да направим следните заключения. В архетипа на Ven. A е стояло Διὸς καὶ Αἰθρίας, a в архетипа наVen. В и Town. Δίωνος καὶ Αἰθυίας. Преписвачът на Town. е заменил Δίωνος на подлога с Διός в преписа. Мъчно може да се каже какво точно е стояло в общия извор на трите вида схолии. Аз съм склонен да приема, че в извора е стояло Διὸς καὶ Αἰθριας. В архетипа на схолиите Ven. В и Town. обаче тези две имена са били обяснени или заменени впоследствие с дублетните форми Δίωνος и Αἰθυίας.
ф В старогръцката митология, доколкото тя е позната, името Αἰθρία не се среща [Добре известно e обаче името Αἴθρα или Αἴθρη, дъщеря на цар Питей, съпруга на Егей и майка на Тезей, вж. Roscher s.v. Дали има някаква връзка между Αἰθρία и Αἴθρα освен етимологическата, поради липса на други данни не може да се установи]. Но като се изхожда от значението на думата αἰθρία – светло, ясно небе, може да се предположи с голяма вероятност, че в гръцката или македонската [Hesyсh. ἀδραιά• αἰθρία. Μακεδόνες може би тази глоса стои във връзка с македонската религия и трябва да се свърже с горното божество] религия е съществувала една богиня или персонификация на хубавото, ясно небе под името Αἰθρία, покрай Атина, която обикновено се е смятала за богиня на ясното небе.
Името пък Αἴθυια е известно само като епитет на Атина. [Pausan. 15, 3; 41, 6… ἐτάφη Πανδίων ἐν Αἰθυίας Ἀθηνᾶς καλουμένῳ σκοπέλῳ. Lykophr 359. Срв. F. Pfister, op. cit. 17. Дали няма някаква връзка между Πανδίων и Ἀθηνῆ Αἴθυια, от една страна, и Δίων и Αἴθυια, от друга страна?]. Обикновено то се отъждествява с αἴθυια – чайка, обаче много по-вероятно изглежда мнението на Евстатий, че Αἴθυια идва от Αἴθω и означава Ἀθηνᾶ φώσφορος. Под Ἀθηνᾶ Αἴθυια навярно трябва да се разбира Атина като богиня на светлината, или по-добре на светлото, ясно небе. В такъв случай Αἰθρία и Αἴθυια се схождат не само етимологично, но и по значение. Дори много вероятно е, че и Αἰθρία е било също така един епитет или хипостаза на Атина. Забележително е, че около същото време, когато Марсиас от Пела е писал, в македонските монети, особено от епохата на Антигон Гонатас и неговите приемници, се явява Атина, изобразена с щит в лявата ръка и със светкавица в дясната, т.е. като богиня на гръмотевицата или изобщо на времето. Аз съм склонен да виждам в случая някаква връзка между родословието и монетните изображения. Но и извън това, както се вижда от сведенията на старите писатели, Атина е била на голяма почит в Пела, resp. Македония.

(Продължава в следващия брой)