НИКОЛА ВАПЦАРОВ Е ВЕЛИК ПОЕТ С НЕОПРОВЕРЖИМО МАКЕДОНСКО НАЦИОНАЛНО ЧУВСТВО И СЪЗНАНИЕ

ПРЕДИ 77 ГОДИНИ БЪЛГАРСКИТЕ ФАШИСТИ РАЗСТРЕЛЯХА НИКОЛА ВАПЦАРОВ, АНТОН ПОПОВ И АТАНАС РОМАНОВ ЗАЕДНО С ОЩЕ ТРИМА ТЕХНИ ДРУГАРИ

ГЕОРГИ ХРИСТОВ


Тези героични мъже живееха в бурно историческо време, когато борбата срещу фашизма, борбата за свобода и социална справедливост бе в своя буен кипеж. И именно в тази жестока битка те отдадоха своя живот в името на голямата идея и вяра за един по-добър живот за бъдещите генерации. Нека да следваме героичния им подвиг!

Поради постоянните манипулации на българските шовинисти да оповестяват, че Никола Вапцаров имал българско чувство и съзнание, то аз накратко ще се спра с примери от неговото поетично творчество и част от изнесения реферат пред МЛК, с които той неопровержимо доказва своето македонско национално чувство и съзнание.
По-известните членове на Македонския литературен кръжок в София са Никола Вапцаров, Михаил Сматракалев, Венко Марковски, Коле Неделковски, Георги Абаджиев, Васил Ивановски, Антон Великов, Асен Ведров, Димитър Стефанов, Димитър Шарланджиев, Васил Александров, Георги Деспотов, Кирил Николов и Антон Попов.
Българските тълкуватели редовно използват тезата, че тези македонски дейци са станали македонци след решението на Коминтерна, а това е абсолютна лъжа. Защото и Вапцаров, и останалите от кръжока преди това решение са писали македонски творби. В този аспект академик Блаже Ристовски пише: „Може ли някой аргументирано да обясни защо Никола Вапцаров за цялото десетилетие преди това решение на Коминтерна пишеше ясни македонски патриотични творби, в които недвусмислено е отразено тъкмо македонското национално съзнание и стремеж за обединение на татковината?”.
А сега ще посоча някои примери от стихосбирката на Никола Вапцаров „Моторни песни”, и по-точно от цикъла „Песни за Родината”. И така, в стихотворението „Песен” четем: „Над горите /над Пирина /вятър вее”, а в „Родина” – „Над тебе Пирин /издига гранити”, а към края на стихотворението Вапцаров заявява: „Аз пак те обичам /Родино на Гоце и Даме/ защото израснах /защото закрепнах във теб”. В „Майка” – „Над него синеел Пирин” и „Но възмъжал /и хванал Пирин”. В стихотворението „Илинденска” четем: „В Илинден влехме /наше съдържание”. И „Във Крушево бе феодална власт /и що за скок – /градят сега република?”. Също така: „Не хленча аз, че буря ги обрули /Израстват други в димните пожари /Погледай тук – това е Питу Гули/ а ти, навярно си… Никола Карев”. Да вземем стихотворението „Земя”: „Тази земя /по която тъпча сега/… тази земя – не е моя земя /тази земя /простете, е чужда”. А ето земята и родината на Вапцаров: „Над мойта земя /в небето /опира /Пирин /И мурите в буря /илинденски приказки пеят /над Охрид лазура е /толкоз просторен и син /а още надоле/ е светлия бряг на Егея”. Колкото и да търсим, Вапцаров никъде не споменава за Стара планина, за Дунав, Марица или за Черно море, край което той – във Варна – завърши военното си техническо образование. Защо в поезията си не споменава някой град на територията на България? Явно, както сам заявява Вапцаров, за него тая земя е чужда. Вапцаров в своите творби възпява Гоце, Даме, Питу Гули, Никола Карев, Крушевската република, Илинденското въстание, но не споменава нито дума за Априлското въстание, а за българските национални дейци е посветил редове само на Ботев. Как ще ни обяснят това поведение на поета и човека Никола Вапцаров неговите отрицатели или побългарители?!…
А сега ще се спра с кратки примери на изнесения от него реферат пред МЛК (Македонски литературен кръжок) в София, където ясно и гордо заявява какъв е по националност и коя е неговата родина. Ето какво казва поетът революционер: „Какво всъщност се иска от нас? Много, особено много. Най-много от нас, които сме събрани тук. Ние сме македонци. И нашето творчество трябва да бъде в служба на македонската кауза”.
И още: „Получи се така, че в сръбска и гръцка Македония великобългарските утопии охладняват и якне едно поколение, вдъхновено от лозунга „Свободна и независима Македония”… „но ако тъгуваме за своята татковина, ако в нас има капка македонска кръв, ако в нас е останала капка благороден патриотизъм, този път трябва да се впрегнем, робски да се впрегнем, за да понесем своя дял от отговорността на едно дело и жестоко величие на една епоха”. И още, и още много примери.
А ето какво още казва академик Блаже Ристовски за Никола Вапцаров: „Македонската идеология на Никола Вапцаров е идеологията на македонския народ, която непрекъснато и агресивно се развива поне през 40-те години… Но най-накрая трябва да се разбере, че решението на Коминтерна за македонската нация и македонския език (1934) беше изтръгната именно от самите македонци и беше приета и за интересите на самата Коминтерна. Трябва да се признае обаче, че това решение допринесе за окончателното утвърждаване на македонската национална идентичност и литературата на съвременния македонски език, която беше конституирана като литературна още през 1903 г. в лоното на македонското научно и литературно дружество. Ето защо националното съзнание на Никола Вапцаров не е раждане на нас в сръбски или някакъв вид коминтерновски инсинуации и “уверения”, а е плод на историческа приемственост в процеса на развитие на този народ”.
Нека да споменем и за написаното във в. „Македония” на Петко Славейков преди 63 години от Коминтерна, за Временното правителство на Македония (1880-1881 година), за превода на книгата за Александър Македонски в 1844 година и широкия прием тъкмо в Македония, за устните предания, легенди и песни за Александър Македонски, за Крали Марко, за националното чувство на Мисирков, Пърличев, Георги Пулевски и още, и още!…

От малкото примери, които посочих, се вижда, че Никола Вапцаров е с неопровержимо македонско национално чувство и съзнание. Ето защо напразни са великобългарските ви илюзии – с наглите си и безсрамни опити да обсебвате изтъкнати македонски дейци. И днес чуваме дивите ви крясъци – признайте, Гоце е българин! Иначе напускаме масата! Хей, мегаломани, разберете, че Македония е жива и тя ще бъде вечна!