Исторически истини от български учени

КЪМ ВЪПРОСА ЗА НАРОДНОСТТА НА СТАРИТЕ МАКЕДОНЦИ

Проф. Веселин Бешевлиев
(Продължава от миналия брой)


Едно друго родословие предава схолият към стих 427 (θεσσαλίη δ᾿ἐπὶ τοῖσι, Μακηδονίης τε πόληες.) на Дионисиевото описание на света (Διωνυσίου Περιήγησις τῆς οἰκουμένης), който гласи така:
ἡ νῦν Μακεδονία πρώην Ἠμαθία ἐκαλεῖτο ἀπὸ Ἠμαθίωνος τοῦ Διὸς καὶ Ἠλέκτρας• ὕστερον δὲ Μακεδονία ἀπὸ Μακεδόνος τοῦ Αἰακοῦ.
Тук Македон се явява син на Еак. Според гръцките предания, както е известно, Еак (Αἰακός) е син на Зевс и Егина (или Европа) и родоначалник на прочутия род на Еакидите, който броял измежду членовете си видни имена като: Пелей, Ахил, Неоптолем, Теламон, Аякс, Милтияд и др. Отличителна черта на този род е била силата, с която Зевс го бил надарил според гръцките предания: Ἀλκὴν μὲν γὰρ ἔδωκεν Ὀλύμπιος Αἰακίδῃσι. За потомък на Еак се смятал пo майчина страна и Александър Велики: Ἀλέξανδρος ὅτι τῷ γένει πρὸς πατρὸς μὲν ἦν Ἡρακλείδης ἀπὸ Καράνου, προὸς δὲ μητρὸς Αἰακίδης ἀπὸ Νεοπτολέμου, τῶν πάνυ πεπιστευμένων ἐστί (Plut. Alex. 2. Arrian. An ab. IV 11, 6 Φιλίππου μὲν παιδὶ, Ἡρακλείδῃ δὲ ἀπὸ γένους καὶ Αἰακίδῃ, ὅτου οἱ πρόγονοι ἐξ Ἀργους ἐς Μακεδονίαν ἦλθον., срв. също I 11, 8). Майка му Олимпияда произхождала от рода на молоските царе в Епир, които твърдели, че си водили потеклото от един син на Пир и Андромаха. За да подчертаят тоя си произход, членовете на това царско семейство носили имена, принадлежащи на прочути Еакиди. Така напр. бащата на Олимпия се казвал Неоптолем, друг един член Ахил и пр. (Името Ἀλκέτας, което носят двама молоски царе и един македонски цар, навярно стои пак във връзка с Еакидите, срв. приведения в текста стих на Хесиод.) Последният македонски цар Персей се смятал също за Еакид, вероятно като потомък на Александър Велики. Александър Велики е отдавал, както изглежда, голямо значение на произхода си от Еак. Защото таченето на Ахил от този македонски цар не се е дължало само на голямото обаяние, което Хомеровият герой е оказвал на читателите на Илиядата, но е имало много по-дълбоки причини. За него Ахил е бил един прадядо, на когото той е трябвало да се покаже достоен потомък. Александър Велики е окичил с венец гроба на Ахил в Троада като негов потомък, както малко преди това е принесъл жертва на Приям като потомък на Неоптолем:
θῦσαι δὲ αὐτὸν καὶ Πριάμῳ ἐπὶ τοῦ βωμοῦ τοῦ Διὸς τοῦ Ἑρκείου λόγος κατέχει, μῆνιν Πριάμου παραιτούμενον τῷ Νεοπτολέμουγένει, ὅ δὴ ἐς αὐτὸν καθῆκεν. (Arrian. anab. I 11, 8.)
Това изтъкване на Еакидския произход от страна на Александър Велики ще да е било извършвано и при други случай и то именно е дало повод на някой от съвременните писатели да направи Македон син на Еак, навярно за да поласкае македонския цар или изобщо царския род и да ги свърже родствено с македонското племе.
[ …..]
Приведените три текста стоят безспорно в тясна връзка помежду си. Очевидно те предават една обща основа, навярно в перифразиран вид. Според изричното указание в последния текст (ἡ ἱστορία παρὰ Μαρσύᾳ) тази общо основа е било едно място от едно съчинение на историка Марсиас. Старогръцката книжнина познава двама македонски историци с име Марсиас (Μαρσύας): един от Пела (около 307 г.) и друг от Филипи (преди 168 г.). Според С. Müller въпросното място е взето от I книга на Μακεδονικά на Марсиас от Пела, a според Phillipp от съчиненията на Марсиас от Филипи. Според Jacoby обаче не може да се установи нито съчинението, нито на кого от двамата Марсиасовци принадлежи.
Докато трите текста се схождат напълно по съдържание, макар и с малки отклонения в отделните изрази, то по отношение на имената на Македоновите родители те се разиждат значително. Според Venetus В бащата е носил името Διών, a според Venetus A и Townleyanus – Ζεύς. Според Ven. B и Town. майката се казвала Αἴθυια, a според Ven. A – Αἰθρια. C. A. Lobeck в Aglaophamus 325 e поправил, навярно под влияние на Stephanus Byzantinus (Μακεδονία• ἡ χώρα ἀπὸ Μακεΐόνος τοῦ Διὸς καὶ Θυίας τῆς Δευκαλίωνος), Δίωνος във Ven. В на Διός, a Αἰθυίας във Ven. B и Town. и Αἰθρίας във Ven. A на Θυίας. Тези поправки са били възприети почти от всички издатели. Обаче въпросните поправки ми се виждат неуместни поради следните съображения. Δίων не е нищо друго освен една друга форма на божественото име Ζεύς. Δίων стои в същото езиково отношение спрямо известното божествено име Διώνη, както Ἠλεκτρύων към Ἠλεκτρυώνη, Λεύκων към Λευκώνη, Πλούτων към Πλουτώνη, Τρίτων към Τριτώνη и πρ. Богинята Διώνη пък представя, както е известно, женската половина на Ζεύς. В старата Додона тя се е почитала наред с Ζεὺς Νάιος. R. Meister пише: Wir finden auf griechischem Boden die starke Form dieses -en Stammes vertreten mit о- Färbung des Suffixvocals in dii̯-n̥-: *Δίων, Διώνη, und mit e- Färbung in di̯ē-n-: Ζήν. *Δίων, Διώνη waren die altdodonäischen Himmelsgötter; für den Namen *Δίων trat später Ζεὺς Νάιος ein, der Name Διώνη erhielt sich. Освен това от Ven. A и Town. ясно личи, че Δίων е равно на Ζεύς. Поради това звездичката пред Δίων y Meister трябва да падне. Servius споменува един митичен лаконски цар Dion, който навярно трябва да се отъждестви със Зевс. Формата Δίων се крие сигурно и в името на героя Πανδίων. И така Δίων представя едно друго название на бога Ζεύς и затова Δίωνος във Ven. В. вм. Διός въ Ven. A и Town. не изменя съществено текста. И в двата случая Македон е син все на Зевс.

(Продължава в следващия брой)