Недостигащата гледна точка

“МАКЕДОНСКО МАЛЦИНСТВО НЯМА И НЕ МОЖЕ ДА ИМА“. ДОКОГА?! ИЛИ ЗА ЛИБЕРАЛИЗМА НА ЛИБЕРАЛИТЕ

Статията “Македонско малцинство няма и не може да има“. Докога?!… е публикувана в “Маргиналиа” на 03.04. 2019 година, а сега я публикуваме и във в. “Народна воля”.

Извънреден професор
Доц. д-р СТОЙКО СТОЙКОВ

(Продължава от миналия брой)


Че е имало масови репресии срещу хората с македонско самосъзнание поради „промакедонски национализъм“ с множество пострадали.
Че до края на 70-те „промакедонският национализъм“ е приоритет в борбата на ДС срещу проявите на „национализъм“ сред малцинствата, изпреварвайки често другите малцинства като брой наблюдавани лица, водени досиета, разработки, арестувани, дела и т.н.
Че македонският език е бил преподаван в българските училища, а е имало и дългогодишна емисия по националното радио.
Че десетилетия македонският език е бил признаван от българските филолози (сред които и доайен като професора и член-кореспондент на БАН Иван Леков), но след решението на БКП да се създаде единна „научна“ позиция по македонския въпрос подобни хора са отстранени (например Дина Станишева) и са заменени с нови, изкуствено подбирани, именно като отрицатели на македонския език.
Че обратно на неграмотните изказвания на вицепремиера Каракачанов, македонският език е световно признат и научно, и политически, и че в славистиката българската е единствената, която се инати по въпроса.
Че сегашната българска политика спрямо македонското малцинство и Р Македония е реално формулирана от идеологическата централа на БКП през 60-те и много малко се е променила оттогава.
Че сегашната официална историческа позиция е също така изкована в структурите на БКП през 60-те години като „единна позиция“.
Че България е осъдена вече 12 пъти в Страсбург заради дискриминацията на гражданите си с македонско самосъзнание.

Че след падането на комунизма в България не е извършен нито един опит за сепаратизъм от македонска организация, а нито някой член на македонска организация е обвинен, съден или осъден за престъпления против държавата.
Че…
Нищо от това не стига до българските граждани.
„Знаят“ те обаче, че македонците са „заблудени българи“ и че има там шепа „омовци“, врагове, предатели и родоотстъпници, неграмотници и платени чужди агенти, алкохолици и дегенерати (защото какви иначе освен абсолютни отрепки не биха се гордели да се нарекат българи, дори и да не са?!). Същества, дето както и да ги дискриминираш, им е малко, и когато и да ги дискриминираш – си закъснял…
И наш‘та мъка ненаписана сама в пространството ще скита (Вапцаров)
Няма кой да им каже, а и в учебниците или по медиите няма нищо за репресиите срещу македонското малцинство в България.
За това как стотици хора са били пращани в лагерите и затворите на България, защото се самоопределят като македонци и не им достига умът да си затварят устата. А всеки все още жив бивш политически затворник може да ви каже, ако иска (и стига някой въобще да го попита) как във всеки затвор с политически затворници по времето на комунизма е имало отделна група от македонци, съдени за „промакедонски национализъм“.
За ужасите из лагери и затвори, ужаси и страдания, споделени от стотици македонци заедно с хиляди български страдалци. И как дружеството на тези репресирани по македонския въпрос хора вече 10 години се бори да се регистрира в България и е получило над десет отказа. За мнозина лежали по затворите македонци, които така и никога не получиха обезщетенията за репресирани, защото навремето съдът е предпочел да „мине“ делото им като криминално (за кражба на пишеща машина за правене позиви например) или пък днешният съд тенденциозно го третира като такова (бягствата през граница например).
За това как македонските политически затворници са държани в Седми отдел на Софийския затвор, където са държани осъдените на смърт, и докато са чакали присъдите си, са можели да слушат виковете на обречените и тяхното извеждане през късните нощ, прощалните им писъци. И така нощ след нощ… За случаи на изведени „погрешка“ на разстрел и „грешката“ е открита в последния момент преди изстрела…
За безследно изчезнали… За върналите се от лагерите със съсипано здраве и умрели наскоро след това. За полуделите от бой…

(Продължава в следващия брой)