НАРОДИТЕ С ПИСМЕНОСТТА НА КИРИЛ И МЕТОДИЙ ПОЕХА ГОРДИ И ВЪЗРОДЕНИ КЪМ СВЕТЛИ БЪДНИНИ!

ДЕЛОТО НА СЛАВЯНСКИТЕ ПРОСВЕТИТЕЛИ, СВЕТИТЕ БРАТЯ КИРИЛ И МЕТОДИЙ, ИМА ФУНДАМЕНТАЛНО ЗНАЧЕНИЕ ЗА ЦЕЛИЯ СЛАВЯНСКИ СВЯТ, ТО И В БЪДЕЩЕ ЩЕ ОЗАРЯВА НОВИ СВЕТЛИ ХОРИЗОНТИ НА НАРОДИТЕ, ПОЛЗВАЩИ ВЪЛШЕБНОТО ИМ СЛОВО

ГЕОРГИ ХРИСТОВ


Солунските братя Кирил и Методи са родени в Солун, на македонска земя. Те са използвали местния славянски (македонски) говор на населението в Солунско и създават славянската азбука и книжнина, която като неугасим факел осветява бъдещето на народите, които използват сътворената от светите братя азбука.

И именно поради тази грандиозна историческа, духовна и културна значимост на святото дело на светите братя Кирил и Методий всяка година на 24 май славянският свят, а най-вече източноправославният, вече повече от един век празнуват Деня на славянската просвета и култура. И в България всяка година на 24 май се чества празникът на славянската писменост в знак на признателност към великото дело на светите братя Кирил и Методий. Това е добре и така трябва да бъде. Но фактът, истината си остава вечна и тя е, че солунските братя сътворяват азбуката на базата на говора на македонското християнско население от Солунско, а не от говора на населението на територията между Дунав и Стара планина, където някои исторически извори, включително и български, потвърждават, че в VII век тук се настаняват азиатските тюрко-монгорските орди и в 681 година вече изграждат своята държава.
Известно е, че македонските славяни чрез упорита борба против византийската власт успешно изградиха полунезависими държавно-политически формации със свои князе и свои военни структури в границите на християнска Византия.
Всъщност цели два века България и Македония живееха и се развиваха като две съвсем отделни и, разбира се, с различни обществено-политически и етнокултурни области на Балканския полуостров.
В България се развива една съвсем друга култура, а в Македония – славяно-македонско-византийска и при това християнска култура и писменост, която всъщност е и важна бариера против стремежите на българските ханове. А както е известно, Методий е византийски военно-административен управител – стратег, защищавайки Брегалничката област от български нападения. На кого служи Методий тогава – на България или на Византия? В 863 година Борис воюва с Великоморавия, а в началото на 864 година Византия напада България и принуждава Борис да се откаже от съюз с Германия и приеме християнството чрез Цариград.
По този повод може веднага да запитаме българските „историци”: Как така, когато Кирил и Методий живеят в Македония, създават азбуката връз основа на местния македонски говор на солуняни – в Македония, а не в България, воюват против тюрко-хунските орди, т.е. против вашите предци, вие имате наглостта днес да твърдите, че азбуката е българска?
И днес, когато България е членка на НАТО и Европейския съюз, когато има подписан договор за приятелство и добросъседство между България и Македония, включващ и комисия за уточняване и решаване на спорните въпроси, България вместо да се извини за досегашната си срамна и явна аспирация за обсебване на македонската земя и македонския народ, тя продължава с шовинистическите си илюзии към Македония, отричайки езика, културата и идентичността на македонския народ.

Делото на светите Кирил и Методий има огромно духовно и културно значение за целия славянски свят. Ето защо народите, ползващи азбуката им, и за в бъдеще с общо право и свещен дълг да се прекланяме на него. А България ще трябва веднаж и завинаги да се прости с абсурдните си мегаломански мераци към Македония. Друг изход тя няма!