Исторически истини от български учени

КЪМ ВЪПРОСА ЗА НАРОДНОСТТА НА СТАРИТЕ МАКЕДОНЦИ

Проф. Веселин Бешевлиев
(Продължава от миналия брой)


I. Уводни бележки

За да преценим правилно значението на това родословие за народността на старитe македонци, трябва да разгледаме по-отблизо неговите най-важни членове: Девкалион, Тюия и Магнет.
Според гръцката митология, както е известно, след Всемирния потоп родоначалник на новото човечество (не само на гръцката народност, но изобщо на цялото човечество) става Прометеевият син Девкалион, който заедно с жена си Пира се спасили единствени от потопа. Сега като се вземе предвид това предание, то съвсем естествено се явява родоначалниците на отделните народи, като напр. Хелен, Македон, Латин и пр., да произлизат пряко или непряко от общия прародител Девкалион. Ето защо е много погрешно да се вадят заключения за гръцкия характер на македонците само въз основа на обстоятелството, че Македон според Хесиод е внук на Девкалион, както е направил D’Arbois de Jubainville. Ако авторът на родословието беше чувствал наистина македонците за тясно сродни с гърците, то той щеше да постави сигурно епонима Македон в много по-тесни родствени връзки с Хелен и Грайк, като го направи било техен син, било техен внук. Защото родоначалникът на гръцките племена не е Девкалион, a Хелен (resp. Грайк). Напротив, фактът, че Македон е само братовчед на Грайк, a сестрин син на Хелен, показва достатъчно ясно, че авторът не е смятал македонците за тясно сродни с гърците.
Следователно свързването на Македон с Девкалион се обяснява леко и непринудено с прародителската роля на последния в гръцката митология и не предполага никакво тясно сродство между македонци и гърци.
Много по-трудно може да се отговори на въпроса защо Македон се явява син на Тюия в Хесиодовото родословие? Тюия според приведеното по-горе място из Хесиодовия каталог е дъщеря на Девкалион. Херодот обаче ни предава, че тя била дъщеря на Кефисос. Павзаний пък ни съобщава, че тя била дъщеря на Касталиос. Според това Павзаниево известие Тюия е почела първа Дионис и е въвела неговите оргии, и затова всички жени, които се предават на Дионисови оргии, били наречени по-сетне θυίαδες или θυῖαι.
Името Θυία (resp. θυῖαι, θυιάδες) се свързва с глагола θύω, корен dhus- s’elancer avec impétuosité, bondir, se précipiter avec fureur, se ruer. Следователно θυῖαι, θυιάδες са тези, които се втурват, впускат, изобщо които беснуват, лудуват – менадите, вакханките. Основният белег на Дионисовия оргиастичен култ, както е известно, е било лудуването (μαίνεσθαι, μανία), чрез което се е предизвиквало състоянието „извън себе си” (ἔκστασις) и в това състояние почитателите са яли бога, т.е. животното, в което се е вярвало, че богът е въплътен. По този начин почитателят се е изпълвал, приобщавал с бога, т.е. ставал е ἔνθεος. Именно тъкмо представата за това лудуване, беснуване лежи в основата на названието Θυία, Θυιάς. Но не само почитателките на Дионис се означават като Θυῖαι. В един старинен Дионисов култов химн от Елея се казва ἐλθεῖν, ἥρω Διόνυσε… τῶι βοέωι ποδί θύων. Дионисовият празник в Елея се наричал Θυῖα. Имало е и месец Θυῖος или Θύιος. Според епическия поет Панюасис кърмачката на Дионис била θυώνη. У по-сетнешните автори обаче θυώνη се явява като майка на Дионис или като друго име на Дионисовата майка Семеле. Оттук идват и Дионисовите прякори Θυωνεύς или Θυωνίδας.
И така името Тюия е било тясно свързано с Дионис и неговия култ. A понеже в Гърция този култ е бил особено силно застъпен в Делфи, то Тюия е била локализирана в това светилище.
Дионисовият оргиастичен култ след Тракия, неговата родина, е бил най-силно развит в Македония. Това особено добре личи от думите, които трагикът Еврипид слага в устата на хора в трагедията си Вакханки (Βάκχαι).
Известно е, че Еврипид е прекарал последните дни от живота си в македонския царски двор, гдето е написал и посмъртната си драма Вакханки. Там той е имал възможност да види и да опознае отблизо македонския Дионисов култ. Това обстоятелство придава особена тежест на приведените стихове из Вакханките. Македонските вакханки носили името Κλώδωνες или Μιμαλλόνες и се отличавали по своята буйност. Те нападали мирните села и плашели жителите им. […]
От Плутарховото място се вижда, че обичаят на македонските жени да се предават на Дионисови оргии е бил много стар (ἐκ τοῦ πάνυ παλαιοῦ) и тъй широко разпространен, та дори и Олимпия, жена на Филип II и майка на Александър Велики, взимала живо участие в тези оргии. Че македонките били прочути с вакханските си оргии, личи още от едно място из Атеней (Athen. 198 е), гдето народностното име македонки (Μακέται) означава вакханки: Μακέται, αἱ καλούμεναι Μιμαλλόνες. Срв. още Eustath ad. II p. 989, 25 : τῶν περὶ ἐκεῖνον Διόνυσον αἳ Βασσάραι μὲν ἐλέγοντο, καὶ Λυδαὶ καὶ Μακέται καὶ Μιμαλλόνες, δαιμόνιά τινα, τιθῆναι αὐτοῦ.
От изнесеното дотук се вижда, че Македония е минавала за класическа страна на вакханките, което е било по всяка вероятност вече добре известно на гърците във времето на Хесиод. Затова и Хесиод в своя каталог е представил една вакханка – Тюия, родоначалницата на вакханките в Делфи – за майка на епонима Македон. Следователно свързването на Македон с Тюия y Хесиод се дължи на широко разпространения оргиастичен култ на Дионис в Македония, a не някаква особена етнографска връзка между гърци и македонци.
Нека разгледаме сега Магнет (Μάγνης), третия член в Хесиодовото родословие. Магнет, който в други родословия се явява като син на Еол и Айнарета или на Аргос и Перимела, е епоним на гръцкото племе магнети, resp. на полуострова Магнесия. Този полуостров граничи на север с планината Олимп, която го отделя от македонската област Пиерия. Според Хесиодовия фрагмент (fr. 5) Македон и Магнет имат жилища тъкмо на границата около Пиерия и Олимп (οἳ περὶ Πιερίην καὶ Ὄλυμπον δώματ᾿ ἔναιον). Явно е следователно, че географското съседство на двете страни Македония и Магнесия е дало повод да се поставят епонимите Македон и Магнет в тесни родствени (братски) връзки.
Възможно е обаче в случая да се е намесил и един чисто езиков елемент – съзвучието (народна етимология?) между двете имена [1]. Значи и свързването на Македон с Магнет y Хесиод не предполага непременно сродство между македонци и гърци.
И така Хесиод, когато е създавал това родословие на Македон, е имал предвид македонските вакханки и свързания с тях Дионисов оргиастичен култ и съседството на Македония с Магнесия (свързването на Македон с Магнет показва, че във времето, когато се е създавал каталогът на Хесиод, около VI в. пр. Хр., македонците са били достигнали вече Олимп. Срв. D’Arbois de Jubainville, op. cit. 229. Вж. RE XIV 636.), a не народностната принадлежност на македонците. Затова Хесиодовото родословие не може да служи като доказателство за гръцкия произход на македонците.

(Продължава в следващия брой)