Няколко мисли за македонската нация

ЧАЙ ОТ ТРОСКОТ

Самуил Ратевски
(Продължава от миналия брой)


От друга страна пък, в Югославия се създава елит от македонски национални евнуси. Няма нищо чудно, че Скопие никога няма да извърши особено сериозен натиск над Белград да се застъпи за правата на преследваните македонци в България, нито пък ще ги подкрепи някак си. Оставени сами на себе си, македонците в България ще бъдат прегазени. Този елит никога няма да си постави (както това ще правят елитите в Хърватско и Словения) въпроса: Какво ако Югославия се разпадне? Разпадането на Югославия ще остави тези хора като риби на сухо. През 1991 г. този елит ще се чуди какво да прави и ще се мъчи да спаси Югославия по време, когато народът категорично ще застане зад независимостта на Македония. Останали без Югославия, тези хора и техните наследници никога няма да успеят да създадат национална програма или стратегия (нещо, направено от всички съседни държави), нито да постигнат някакъв национален консенсус, да се договорят поне за пет неща, за които никога няма да се пазарят. Вместо това от самото начало всичко е пуснато на пазара. Преговори за името и знамето с Гърция. Пазарене с албанските националисти за единството на държавата… Обратно, РМакедония така и няма да постави нито веднъж официално въпроса за македонските малцинства в България и Гърция, нито пък ще създаде някаква програма и стратегия да ги подкрепя. Независимо от задължението да прави това, поставено в Конституцията й по волята на народа, а не на елита. Никакво чувство за национална солидарност. Тези малцинства по-скоро ще им пречат, защото създавали проблеми със съседите. Македонците в тези две държави отново ще бъдат оставени сами да се борят, с подкрепа понякога от някои македонски патриоти в РМакедония, но основно от македонската емиграция и отделни международни организации. Никога политическият елит в Скопие няма да проумее какви са наистина стремежите и намеренията на Гърция и България и затова постоянно ще бъде изненадван, ще изпуска всички възможности, които му се предоставят (като българската кандидатура за Европейския съюз), за да свършат накрая да преговарят за идентичността и историята. И дори и на такъв абсурд ще кандисат релативно лесно.

Единствено, което този кастриран елит ще чувства (защото не е сигурно, че го осъзнава), е, че си има нужда от господар. Някой, който да замени Югославия. Такъв елит не умее и не иска да се бори, да рискува, да страда. Ако го направеше, никога нещата нямаше да станат толкова зле за Македония. Чувал ли е някой за контраембарго срещу ембаргото на Гърция? Не. За прекъсване на безумните и унизителни преговори с Гърция и искане от ООН да премахне незаконното условие пред Македония? Да настои България да спре да отрича македонското малцинство като условие за нейно влизане в Европа? Да отговори твърдо и безкомпромисно срещу албанските терористи през 2001 г., вместо да чака одобрение и да плаче пред международната общност, че е жертва? Някой чул ли е македонска опозиция да заяви, че ще подкрепи правителство на малцинството, само и само да не се задоволяват исканията на албанските националисти за федерализация на Македония? Не, не, не!

Само в този смисъл проблемът лежи в Македония – в скопения скопски елит. С такъв елит няма бъдеще. Единствената надежда е, че трагедията, която навлякоха на собствения си народ, ще им изяде главите и ще отвори път за израстване на друг елит. На хора, които ще видят в Македония своя национален интерес, а в подкрепата на македонските малцинства – и дълг и държавен интерес. Хора, които знаят да казват и „не“, и да не приемат власт на всяка цена и при всякакви условия.

А за македонците в България и Гърция остава да правят това, което са правили последните 70 години – да се борят със свои сили за своите интереси, и така, като страничен ефект, да спасят македонската нация и македонската държава.

(Край)