ЗА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕТО НА ИСТИНСКО ПРИЯТЕЛСКО СЪЖИТЕЛСТВО И ДОБРОСЪСЕДСТВО СА НУЖНИ ЯСНИ И КОНКРЕТНИ ОБЩОЧОВЕШКИ ИДЕИ И ПРИНЦИПИ

ПЪЛНА РАВНОПОСТАВЕНОСТ И РЕЦИПРОЧНОСТ. ВЗАИМНО ПОЧИТАНЕ НА НАЦИОНАЛНАТА ИДЕНТИЧНОСТ НА ВСЯКА ЕДНА ОТ СТРАНИТЕ. ЕТО ТОВА Е ОСНОВНОТО, КОЕТО ЩЕ ГАРАНТИРА ИСТИНСКО СПОКОЙСТВИЕ И МИР МЕЖДУ НАРОДИТЕ НА БАЛКАНИТЕ.

ГЕОРГИ ХРИСТОВ


Много пъти съм посочвал, че не трябва да се тълкуват погрешно нашите критики и обвинения към някои гръцки и български историци, политици и държавници, които, обременени от илюзорни мегаломански наслоения на някакви си абсурдни фикс идеи, имат наглостта да отричат и не признават македонската нация, език, история и култура.

Защото тези наши констатации и становища, тези критики са в подкрепа за доброто на всички. Те са съществени и взаимно отговорни. Те засягат общите ни витални интереси.
А защо? Защото изграждането на едно истинско добросъседско съжителство е в полза за всички. Народите винаги са желаели приятелство, винаги са очаквали, че държавните им дейци ще намерят необходимите подходящи методи и форми, чрез които да гарантират равноправно, взаимно уважение и зачитане на общите им интереси. Тези вековни стремежи на народите ще може да се реализират изключително само на базата на равнопоставеност. А такъв взаимен подход е единственият разумен начин за постигане на позитивни резултати, най-вече и поради това, че той е и основна тенденция на Европейския съюз, която включва зачитане правата на човека и на националните малцинства, махане на политическите граници, изграждане на ново общество в свободна и обединена Европа. Наличието на европейския принцип в случая дава прекрасен шанс да се поемат конкретни и незабавни действия за осъществяването на тези важни за страните цели.
Но всъщност какво трябва да се направи, за да се поставят наистина здрави основи за истинско приятелство между съседите? На първо място, зачитане еднакво и равноправно на националните интереси. Но как ще може да стане това, когато и до ден-днешен някои гръцки и български държавници и политици продължават явно да изявяват аспирациите си към Македония? Така се случи и сега с подписването на договора за приятелство и добросъседство между България и Македония, и между Гърция и Македония. Тези страни и днес продължават да не признават езика, историята и културата на Македония. Защо им бе нужно да съставят комисия, в която да се разглежда „общата ни история”? Каква е тази комисия? А целта на комисията е ясна, защото българските представители в нея предявяват претенции, че населението и земята на Македония са български, че българските фашистки войски в Македония са били не окупационни, а освободителни (фашизъм и освобождение – какъв абсурд!). И настояват тези им безочливи фалшификации на историята да се впишат дори и в македонските учебници! Тогава какво може да се очаква? Подобни жалки искания определят злите намерения на българската страна. На техните представители в разговорите ще им бъде нужно рязко, и то точно обратно становище – европейско становище. Та нали са европейци?!… Най-напред е нужно да се приеме политическата реалност, че съществува македонска държава и тя се нарича Република Македония. Както е всеизвестно, тя се възроди през 1944 година. Оттогава е изградила всички държавни институции – такива, каквито ги има всяка една страна по света. Когато България приеме този очеваден факт, тогава и само тогава може да се разчита, че имаме истински взаимен договор между двете страни.
Трябва да се знае, че македонците в България, определяйки се като македонци и настоявайки регистрацията на партията им да се възстанови, да се легализира, в никакъв случай не застрашават националната цялост на българската държава. Напротив, признаването съществуването на македонско малцинство в страната, зачитайки националните им права и свободи, ще предостави необходимата възможност за изграждането на истинско доверие между България и Македония. А за нужното доверие може да се разчита и на македонската Партия за икономическо развитие и интеграция на населението (ПИРИН). Всеки български гражданин може да се запознае с политическата идейна платформа на ОМО „Илинден”-ПИРИН, в която ясно и недвусмислено са фиксирани основните положения на концепцията за зачитане на правата и свободите на македонците в Република България като равноправни български граждани. Политическите и идейните убеждения на македонците, живеещи в границите на Република България, са много важни. Те са изключително логични и полезни в подготовката на взаимна договореност за постигане на желаното европейско съжителство и добросъседство. Още повече че ние, македонците, винаги сме заявявали, че сме лоялни граждани на тази страна. В този случай просперитетът на държавата във всички направления е и наша грижа и отговорност. И то по простата причина, че и ние, македонците, сме членове на това общество.
Нужно е да се знае и за една много често експлоатирана сред българския народ лъжлива теза, че македонците мразели българите и в Македония, и тук, в България. Тази пропаганда е пълна заблуда и с нея се манипулира българското общество и му се внушава и насажда омраза към Македония. Всеки, който иска да се запознае със същността на тази пропаганда, може да прочете българските и македонските медии и да си направи съответния анализ, за да се увери в истинността на този проблем, умишлено натрапван от определени български пишман историци, политици и държавници.
Трябва да се знае и това, че македонците по чувства и мисли, по душа са човеколюбиви. Хуманизмът на македонеца се е превърнал в естествен код и същност на неговата природа може би по причина на злочестата му орис през изминалите векове. Въпреки тежката национална съдба на македонския народ, въпреки многобройните години, в които е живял в злочеста участ, и въпреки факта, че неговите съседи и днес с вълча стръв явно демонстрират своите апетити към него, той запазва своето достойнство, но и търпимост, и застава на човешките принципи – всички проблеми между съседите да се решават с диалог и взаимна отговорност за доброто на всички.
Има един много важен и съществен елемент в съжителството между македонци, гърци, българи и сърби. Както е известно, през 1913 година Македония бе разделена и заграбена от нейните съседи. Македонците в тези страни бяха подложени на жестока асимилация. Особено болезнен ще остане в паметта им споменът за ужасния геноцид, упражнен върху тях от гръцките мизантропи. Въпреки злощастната си съдба македонците трябваше да живеят съвместно с гърци, българи и сърби. Общият им живот в тази нова политическа обстановка наложи и условия за сключване на съвместни бракове. Потомствата от тях станаха техни общи любими рожби. От само себе си се разбира, че тази непринудена ситуация създаде и един естествен и необходим начин на взаимно уважение и съжителство. Ние, македонците в България, също имаме безброй съвместни бракове. Аз като македонец също имам свои най-близки в смесени бракове. Техните деца са мои внуци. Кой не обича своите рожби?!
Може ли при това положение ние, македонците, които имаме общи любими деца, внуци и правнуци с българи, да мразим българите?! Не! Никога! Това се отнася и за гърците, и за останалите съседи. Но не само ние, които сме обвързани със съвместни бракове, но и другите македонци, които нямат подобна обща роднинска връзка. Защото ние, македонците, знаем отлично, че народите не са виновни за лошите им отношения, а техните политици и държавници. Специално се спрях на този факт, защото той ни дава основание, поднася ни една реалност, която и общо ни задължава, предоставяйки ни и отлична възможност да положим истински основи на спонтанно добро съжителство. Този факт ни подсказва необходимостта, че регистрирането на македонската партия и другите македонски организации и сдружения е важно и наложително. Защото регистрацията им е в подкрепа на всеобщата кохезия на съвместно живеене, гарантираща добри взаимни отношения в обществото въпреки различните ни национални принадлежности. Този съвместен живот съществува. Остава само формалната страна – той да се признае и приеме от двете страни. Както се вижда, в този случай различната национална принадлежност не може да бъде пречка за създаване на добри отношения помежду ни. Напротив – тя е импулс и първопричина на създалата се нова обществена ситуация.
Изхождайки от тези анализи и изводи, пред нас блясва истината по въпроса за подписаните съвместни договори за добросъседство между България и Македония и между Гърция и Македония.

А истината е тази, че не Македония бе пречка за сключване на договор за добросъседство и приятелство, а нейните съседи Гърция и България, които, макар и членки на Европейския съюз, поставяха смъртоносни условия на Република Македония, условия, с които тя доброволно да ликвидира народа и държавата си. Те и сега, след подписаните договори, продължават да бълнуват илюзии и миражи, които предизвикват опасни и непредвидими събития на Балканите. Но нека да се знае, че Македония е жива и тя ще бъде вечна!