Факти и документи от миналото

БОЙНИЯТ ПРИНОС НА МАКЕДОНИЯ ЗА НЕЗАВИСИМОСТТА НА БАЛКАНИТЕ

Генерал Кецкаров Вл.
(Предоставил ГЕОРГИ ХРИСТОВ)


И двете течения стояха по националния въпрос на базата на най-широка търпимост и свобода на съвестта, и за това те никога не са бивали врагове. Тази широта на възгледите си македонците доказаха и чрез масовото си участие както во младотурската революция, така и во акцията по свалянето на Абдул Хамида, когато той се опита да извърши контрапреврат.
Съперничеството на съседните държави и войните между тях, хвърлиха македонското население и земята му во пълно бедствие. Въпреки всичките си усилия, велико-сърбите не успяха да асимимилират македонското население, здраво вече застанало на своята македонска позиция, на която теза во България се погледна от едни среди со пълна симпатия, а от други со търпимост. Но шовинистични среди и в двете страни, лелееха надеждата при благоприятни условия да спечелят македонците за своята шовинистична кауза. Това особено пролича при последната българска окупация, при която България влезе во Македония като окупатор и со напълно български административен апарат.
Естествено, македонското население не можеше да не се усети обидено от опекунско-окупаторското третиране от страна на българските власти. Младата генерация на Македония, израсла под влиянието на нови социални идеи и широко разбиране на общото политическо положение, отрече фашистко-империалистична България и застана на позицията на своя собствена македонска националност. Това беше плесница както за великобългаризмът, така и за великосърбизмът. На първа линия се поставиха политическите и социални консепции: федерално устройство на Балканите и демократичен ред во отделните федерални единици, и понеже Югославия бе първата, която приложи на практика този принцип, Македония влезе во състава на Югославската федеративна държава. За възтържествуването на тази идея Македония взе и военно участие со своите народноосвободителни бригади.
Така и во новото преустройство на Балканите, Македония не само застава на общобалканска позиция, но и решително пресича пътя на евентуални национал-империалистични попълзновения. Впрочем, славянските и братя не останаха по-назад от тея разбирания и можем да се надяваие, че старото национално съперничество ще изчезне во вътрешния живот на Македония, тъй като националната свобода е функция на общата социална и политическа свобода, която Македония без съмнение ще осъществява во състава на една възможно по-широка Балканска федерации. Ако съдим но духа на нейната история, трябка да бъдем уверени, че тя неминуемо ще се яви като най-ревностен апологет на южнославянското и общобалканското федериране.
А това е напълно възможно при установените демократични режими в О. Ф. България и федеративна Титова Югославия. Поуките, които българи и сърби можаха да съберат от последните войни, а специално народите на Югославия и от централистният режим на последните Карагеоргевичи, недвусмислено говорят в полза на антишовинистичното възпитание на славянските народи на Балканите.
Тяхното единство е историческа необходимост. И както Византия спои на времето мизийски и македонски славяни в една политическа и национална единица, така и немската културна, стопанска, политическа и военна агресия към изток, ще споява чрез противопоставянето славянството на Балканите за обща самоотбрана. Во това отношение, мястото и ролята на Македония е определена от духът на собствената и история.

(Продължава в следващия брой)