Свидетелства за един достоен македонец – Атанас Радоев Мутлешов

“АЗ СЛУШАХ РАЗКАЗИТЕ НА БАБИТЕ И ДЕДОВЦИТЕ СИ И ТЕ МЕ ЗАПАЛИХА ЗА МАКЕДОНИЯ”

Самуил Ратевски
(Продължава от миналия брой)


„Аз слушах разказите на бабите и дедовците си и те ме запалиха за Македония. От тех научих, че съм македонец.“
„Тогава това беше популярно да се създават младежки македонски групи, знаехме, че преди нас са разкривани такива групи. И малко романтично бехме настроени – една клетва бехме написали под влияние на четническите и се заклехме всичките.“
„В групата възникваха и спорове за бъдещето на обединена Македония. Стоян развиваше тезата за Македония в рамките на Югославската федерация, а останалите (в това число и аз) бяха за отделна и независима Македония, без Югославия, без България…“
„Помня, през 1965 г. на преброяването исках да ме пишат македонец, но кмета, който ни беше роднина, каза: „Нема да те пишем, защото ке си имаш неприятности!“ И въпреки моите настоявания ме беха писали българин.“

СПОМЕНИ

При едно друго тържество, посветено на годишнината от рождението на Н. Вапцаров, заедно с подготовката на рецитала трябваше да напиша и доклад. Когато докладът беше готов, секретарят на БКП го поиска. Аз предположих, че ще бъде цензуриран, и отказах да му го дам. Но чрез директора на училището докладът все пак беше взет. Един ден ме извикаха в партийния комитет и видях доклада си пред секретаря, целият нашарен с червено. Всичко, свързано с Македония, беше подчертано. Казаха ми да прочета доклада без това, което е подчертано с червено. Аз отказах. Изглежда от този момент съм настъпил големия дявол по опашката, защото започнаха черните серии в живота ми.
Търсеха начин да се отърват от мене. Смених шест училища в пет различни общини, като съм оставал още два пъти без работа.
Следващите години от живота ми бяха най-травматични и затова не ми се разказва. Не искам да си спомням за тях и да ровя, защото, както казва македонският поет Никола Вапцаров, „разровиш ли го, ще мирише и ще горчи като отрова“.
ОТ ТЕТРАДКАТА НА МЛАДИЯ АТАНАС МУТЛЕШОВ (ПАНАС)
Клетвата, над която са се клели група (6) ученици от гимназията „П.К. Яворов“ в гр. Петрич при образуване на тайна младежка М.Р.О. на 31.I.1964 г.
„Аз, членът на т. мак. организация, се заклевам да бъда верен до края на живота си на идеала на всеки македонец – извоюване свободата на МАКЕДОНИЯ. За измяна на делото да бъда наказан с оръжието, над което се заклевам, от желязната ръка на македонския народ.“

(Продължава в следващия брой)