Факти и документи от миналото

БОЙНИЯТ ПРИНОС НА МАКЕДОНИЯ ЗА НЕЗАВИСИМОСТТА НА БАЛКАНИТЕ

Генерал Кецкаров Вл.
(Предоставил ГЕОРГИ ХРИСТОВ)


През 19-и век, гръцката патриаршия имаше еднакво отношение към всички славяногласни елементи во Турската империя — отношение на експлоатация и потисническа асимилация. Поради това, цялото славянско население реагира, като единен народ, повежда черковна борба, во резултат на която се създава българската екзархия. Во последствие, Сан-Стефанския договор, който очерта границите на България, върху основата на черковното самоопределяне на българския народ, внесе и политическо съдържание во понататъшното национално развитие на македонските славяни.
Во това развитие, естествено указа влияние и съществуването на българска държава. Македония съставляваше оня дял от Балканския полуостров, който присъединен само към една от балканските държави, беше во състояние да развали равновесието между тях. Така, под влиянието на национален романтизъм и империалистични интереси, се явиха великоманските политически тези на балканските държави — джуджета: гръцката наука доказзаше, че македонското население е славяногласно — елинско, сръбската — че то е безлично славянско, което може и да се сърбизира и да се българизира, а българската — че то е само българско.
Основателите на македонската революционна организация навреме схванаха политическата невъзможност да се допусне от европейските сили непропорционално развитие на една от държавите на Балканския полуостров и застанаха на позицията за политическа отделност на Македония, под формата на автономия, даже во състава на турската империя. Въпросът за националностите. организацията постави върху основите на най-широка търпимост. Друго течение во тая организация се оформи след като Турция даде всички доказателства за негодността си да се реформира, и след като балканските държави стъпиха на базата на подялбата на Македония. Това течение е Федералистичното. Докато во консепциите на вътрешната организация лежаха политически мотиви, во тия на федералистите преобладаваха социалните.

(Продължава в следващия брой)