Насилие, политика и памет

ЕДИН ЧЕСТЕН СПОМЕН

Доц. д-р СТОЙКО СТОЙКОВ
(Продолжува од минатиот број)


Не казва ясно дядо му писал ли се е македонец, или българин? Изглежда е второто. И тук се появява въпросът къде е репресията, нали уж е било задължително (което не е точно), но няма наказания за онези, които не са съгласни. Какви са били последиците за онези, които не искали да се пишат македонци? Гледали ги с лошо око: „Добре, ама който не иска като дядо ми и като другите, ги смятат като врагове“. (Груев, 302). И не е чудно – след като опозицията политизира самоопределението българин като вот срещу комунистите, а комунистите интерпретират самоопределението като плебисцит „за“ или „против“ обединението на Македония, не е чудно, че някои комунисти са гледали с лошо око на самоопределилите се българи, като на хора, обявили се против тяхната партия и политика. Такива хора обаче не са имали последици. И не навсякъде е било така – напротив, множество хора в самата комунистическа партия са се самоопределили българи през 1946 г. и не са имали последици заради това. Някои заемат изключително високи постове.
Не е така за тези, които са се писали македонци след това. Ето какво разказва Димитров: „Освен това пък взеха да преследват такива, които се бяха надъхали млади, които искаха да бъде така [Пиринска Македония да се присъедини към Македония]. Македония -едва ли не всеки мислеше, че сме потомци на Александър Македонски… След това властта като обърна политиката, тези момчета, които се македонееха, се превърнаха едва ли не като врагове на новата [социалистическа] власт. И имаше един Кольо Гугушевия и други, дето ги арестуваха, когато беше това, акцията за Белене… нали, под формата на хулигани. Това беше 1956-57 година, тогава и Белене създават, тогава и Ловешкия лагер (Ловече е създаден през 1959 г., бел. СР). И такива под формата, че са хулигани, попадат там. А те не саникакви хулигани, тук какво ще прави един хулиган? Какви хулигански прояви може да има едно селско момче и такова, работливо?… Но под предлог на това те ги вземаха в лагерите. Ето това беше една неправилна репресия и това момче, Кольо, мой връстник, после заболя, върна се от лагера, ама с разбито здраве, и си отиде. Разказваха какво е било в лагера, ама тихомълком, само на който имат доверие, защото много са ги измъчвали и са подписали декларация, че няма да говорят, защото ги следят. И верно ги следяха тука. Беше репресивна властта. ДС-то навсякъде си имаше маши. И тука хора простички така, веднага са готови, за да се харесат на властта и донасяха така.
И ограничаваха се, не смееха да говорят, но много са ги мъчили, събличали ги голи в лодка, и са поставяли лодката във водата вечер, и вика: „Само с телата се гушкаме”. Един е трябвало само да дежури и като изстине – друг. Чисто голи. Още като ги вкарали в острова, минали с лодки ли, с какво там, и вика: „Като стъпихме и полицаи с коне и с бичове, бият, удрят, кой падне, сгазват го. Още тогава ни взеха страха”. И много са били жестоки с тях. Имало е и политически затворници, и каза, че с тях са се отнасяли по-добре. „Докато ние, хулигани ни смятаха… и без съд, без присъда умираха много. Не можеше да се издържа”. Храна никаква, река Дунав като придойде, заливала всичко, вода, работят не знам какво. Един ден копаят, друг ден зариват, само да се намират на работа. Това е. Трудно се е издържало. Той е бил две години там. Те по-рано го пуснаха. Какво ли не правиха тука, а той потомък на дядо Стефан и наш братовчед, младо момче, и вика – не се издържа там. Страшна работа. Но той пък смел беше такъв и вика, при една буря паднал гръмоотвод на някаква постройка и се очаквало гръм да удари много, и питат кой ще се престраши да закачи горе гръмоотвода и някаква привилегия ще му дадат. Я храна, я нещо ще го освободят. И той вика: „Аз се качих с риск да ме убие”. Покатерил се и закачил гръмоотвода и нищо не му дали, излъгали го, и така”. (Груев, 302-304).

(Продължава в следващия брой)