Писмо в редакцията

ЗДРАВЕЙТЕ, ДРАГА РЕДАКЦИЯ НА ВЕСТНИК „НАРОДНА ВОЛЯ“


Здравейте, драга редакция на вестник “Народна воля” – Благоевград! Пише ви ваш симпатизант, който живее в село Дреново и е пенсионер. Приятели ми доставят редовно от града нашия македонски вестник. Това е първата ми стъпка към влизане в редиците на собствено македонското ОМО “Илинден”-ПИРИН. Когато съм по-свободен, ще ви гостувам лично и ще се запознаем!
Тази народна песен е издирена и записана на молба на покойния ми земляк и приятел Крум Вагалински, също родом от нашето село. За съжаление неговият почин за написване на книга за историята и етнографията на с. Дреново не беше завършен досега, не по негова вина. Ще се радвам, ако тази песен се публикува.
Народна песен от село Дренково, записана от Йордан Букодолски в края на XX в.

ДРЕНОВКИ МОМИ

Дреновки моми ле, лей-ле, все сами одат,
на друм да найдат ле, лей-ле, пусти ергени,
пусти ергени ле, лей-ле, дреновски момци.
Дреновки моми ле, лей-ле, все вакли моми,
ем търкалести ле, лей-ле, ем църнооки,
ем църнооки ле, лей-ле, ем белодрешки.
На оро одат ле, лей-ле, орото грешат,
на лево оро ле, лей-ле, на право играт,
на право оро ле, лей-ле, на лево играт.
На жетва идат ле, лей-ле, по момци гледат,
ръкойки слагат ле, лей-ле, ветер ги вее,
за тия момци ле, лей-ле, пусти дреновци.
От сите моми ле, лей-ле, една синеока,
па си найдела ле, лей-ле, русо ергенче,
русо ергенче ле, лей-ле, ем къдрокосо.
Одили са си ле, лей-ле, цела година,
па го остави ле, лей-ле, мома лъжлива.
Па го залюби ле, лей-ле, друга дреновка,
друга дреновка ле, лей-ле, по-малой моме,
ем по-юбаво ле, лей-ле, ем по-гиздаво.
Стари жени ле, лей-ле, вода си пият,
криво си гледат ле, лей-ле, мома дреновка,
со стомни писани ле, лей-ле, на чешма шарена.