Исторически истини от български учени

КЪМ ВЪПРОСА ЗА НАРОДНОСТТА НА СТАРИТЕ МАКЕДОНЦИ

Проф. Веселин Бешевлиев


В миналите броеве публикувахме книгата на изтъкнатия български учен академик Гаврил Кацаров за историята на антична Македония. От този брой започваме да публикуваме книгата на друг изтъкнат български учен и също академик Веселин Бешевлиев (член-кореспондент на БАН от 1941), посветена конкретно на въпроса за народността на старите македонци, публикувана през 1932 г. И двете книги ясно показват, че най-изтъкнатите български учени в миналото са смятали, че древните македонци не са били гърци. Публикуваме книгата със съкращения на някои места на чужди езици. Такива места ги отбелязваме с […]. На някои даваме чуждия текст в превод. Бележките под линия даваме в скоб и.

— — —

Въпросът за народната принадлежност на старите македонци е бил често разглеждан, било в особени изследвания, било мимоходом в съчиненията за гръцка или македонска история. Но при все това до един окончателен и общоприет резултат още не е постигнато. Той е бил разглеждан от две становища: от историко-филологическо – въз основа на сведенията на древните писатели за старите македонци, и езиковедско – въз основа на достигналите до нас македонски глоси.
Пръв, който е разглеждал въпроса от историко-филологическо становище, е бил К.О. Müller. В съчинението си Ueber die Wohnsitze, die Abstammung und die ältere Geschichte des Makedonischen Volks. Berlin 1825, той дойде до заключение (49 с.): „че македонците, а именно племето, което всъщност и първоначално се наричало така, са били илирийско племе”.
Няколко години по-сетне на този възглед се противопостави O. Abel Makedonien vor König Philipp, Leipzig 1847. Според него старите македонци са били гърци (91 ff.). След Abel като най-горещ защитник на гръцкия произход на македонците се яви К. Beloch [Histor. Zeitschrift N. F. 43, S. 198. Griech. Geschichte III 1 S. 1 ff.]. За този учен die Frage nach der Nationalität der Makedonen e das Grundproblem der ganzen griechischen Geschichte seit Philipp, [2] от отговора на която зависи правилното разбиране на гръцката история от Филип II насам. Според Beloch може да има никакво съмнение върху това, че старите македонци са принадлежали към гръцката народност. Това мнение се поддържа и от историка Ed. Meyer, Geschichte des Altertums II 12. Berlin 1928, S. 273. Според него македонците са били дорийско племе. Мнението на Beloch и Meyer се възприе напоследък безрезервно от Fr. Geyer, Makedonien bis zur Thronbesteigung Philipps II. München 1930 и RE XIV 697 ff., докато J. Kaerst го отхвърли решително в Geschichte des Hellenismus I [Einl.in die Altertumsw. v. Gercke-Norden III 156 f.].
[….]
Това мнение се възприе и подкрепи с други доказателства от ученика на Kaerst W. Fellmann в Antigones Gonatas, Königder Makedonien, und die Griechischen Staaten. Dissert. Würzburg 1930, 4 ff. [1] В България с македонския въпрос се е занимавал досега само Г. И. Кацаров, който в ред студии (Етнографическото положение на старите македонци в сп. „Минало“ I, 2 стр. 156-175 и 3 стр. 263-281, Observations sur la nationalité des anciens Macédoins въ Revue des études grecques XXIII(1910) 243 sqq., Цар Филип II Македонски. София 1922, стр. 1 и сл. особено стр. 8 и сл., и др.) се изказа също тъй против гръцкия произход на старите македонци.
Книгата на G. N. Hatzidakis – Zur Abstammung der alten Makedonier. Athen 1897, представя съединително звено между историко-филологическото и езиковедското разглеждане на въпроса. Това е единствената работа, в която македонският въпрос се разглежда едновремено от тези две становища. Хаджидакис не само тук, но и в други свои студии (нaпример Indogermanische Forschungen XI (1900) 313 ff.; Zeitschrift für vergl. Sprachforschung XXXVII 150 ff; Γλωσσολογ. Μελέτα: I 32 и сл.; Φιλολογικοὶ Μελέται 87 и сл.; Περὶ τοῦ ἑλληνισμοῦ τῶν ἀρχαίων Μακεδόνων. Атина 1925; Ἀπάντησις πρὸς τὸν κ. διδάκτορα W. Beschewliew в сп. Ἀθηνᾶ XXXIX, 1928 (181-187), застъпва решително гръцкия произход на старите македонци. Обаче първият, който е разглеждал въпроса от езиково становище, е бил Sturz, De dialecto Macedonica et Alexandrina. Lipsiae 1808. В това съчинение е направен и първият опит да се съберат и отчасти изтълкуват остатъците от македонския език. Според него те са отчасти vocabula proprie Graeca et ad veterem Hellenum linguam referenda и отчасти заети ex aliorum populorum linguis, imprimis Persarum, Syrorum, Hebraeorum, Aegyptiorum aliorumque.
Работата на Sturz не стои на изискваната научна висота поради тогавашното състояние на езиковедската наука. Затова като първо сериозно езиково изследване на македонските глоси трябва да се смята работата на А. Fick в сп. Orient und Occident II 718-729. Десетина години по-късно Fick разгледа наново глосите в Zeitschrift für vergl. Sprachforschung XXII 193-235 (вж. Още G. Meyer в Fleckeisens Jahrb. f. dass. Philologie XXI, 1875 (185-192). Според Fick от глосите се виждало, че македонският език бил гръцки диалект.
Това мнение се възприе от O. Hoffmann, който в Die Makedonen, ihre Sprache und ihr Volkstum. Göttingen 1906 подложи на подробно изследване не само македонските глоси, но също така и македонските лични имена, и дойде до заключение, че das Makedonische ist… der Schwesterdialekt des Thessalischen (255, срв. още и RE XIV 681 ff.). (Според F. Solmsen, Berlin, phil. Wochenschr. 1907, 275, македонците са междинен член между еолийци и западни гърци). Според P. Kretschmer, Einleitung in die Geschichte der griechischen Sprache. Göttingen 1896, 288 македонците са заемали едно средно положение. Те не са чисти гърци, но са близко сродни с тях. A Н. Hirt в Die Indogermanen. Strassburg 1905-7, I 149 ff. Il 602 ff. (вж. също Handbuch der griechischen Laut – und Formenlehre. Heidelberg 1912e, 29 f.) ги отдели съвършено от гърците и ги причисли към илирите. Най-сетне V. Lesný в Zeitschrift für vergl. Sprachforsch. XLII (1909) 297 ff. обяви македонците за смесен народ. (Срв. и F. Kornemann в „Vergangenheit und Gegenwart“ XX S. 499). Напоследък А. Κεραμόπουλος в Ἡ ἀρχαϊκὴ νεκρόπολίς τοῦ Τρεμπένιστε παρὰ τὴν λίμνην τῆς Ἀχρίδος въ Ἀρχαιολ. Ἐφημ. 1927-8 и Μακεδονία καὶ Μακεδόνες. Атина 1930, се опита да докаже гръцкия характер на старите македонци въз основа на археологически находки (Срв. рецензиите от B. Бешевлиев в „Македонски преглед“ VI 1 (1930) 136 и сл. и в ИВАИ VI, 323 и сл., a също от Fr. Geyer в Philol. Wochenschrift Bd 51 Sp. 882-885).

(Продължава в следващия брой)