ВЪПРЕКИ ФАТАЛНИТЕ КРИЗИСНИ ПОЛИТИЧЕСКИ ПЕРТУРБАЦИИ В МАКЕДОНИЯ, КОИТО ДОВЕДОХА ДО СМЯНА НА ДЪРЖАВНОТО ИМЕ НА СТРАНАТА, ТО НЕКА НАШИТЕ “ДОБРОНАМЕРНИ” КОМШИИ ДА ЗНАЯТ, ЧЕ АМБИЦИИТЕ ИМ ДА ОБСЕБЯТ НАЦИОНАЛНАТА ПРИНАДЛЕЖНОСТ НА МАКЕДОНСКИЯ НАРОД И В БЪДЕЩЕ ЗА ТЯХ ОСТАВАТ ТАКА, КАКТО Е ИЗВЕСТНО В НАРОДНАТА ПОГОВОРКА: “ГЛАДНА КОКОШКА ПРОСО СЪНУВА”!

ПАРЛАМЕНТЪТ НА РЕПУБЛИКА МАКЕДОНИЯ СМЕНИ ИМЕТО НА ДЪРЖАВАТА СИ ОТ РЕПУБЛИКА МАКЕДОНИЯ НА РЕПУБЛИКА СЕВЕРНА МАКЕДОНИЯ

ГЕОРГИ ХРИСТОВ


И след подписването на договора за приятелство и добросъседство между Република България и Република Македония великобългарските стремежи продължават да се популяризират в българските медии, за да се внуши фикс идеята за Велика България, България на три морета.

Сега виждаме, че българските аспирации към Република Македония се възпламениха още повече веднага след подписването на договора за добросъседство в Преспа между Република Македония и Република Гърция. Защото в този договор българите видяха и разбраха, че Гърция окончателно е решила своя проблем с Република Македония, като гърците са запазили правото си, че античните македонци са били винаги и остават гърци. Докато с подписването на договора между Република Македония и Република България българите ликуваха и се радваха, че в договора е прието становището за честване на общата ни история, то сега вече това не им стига и заявяват, че населението там и езикът са български и договорът ще трябва наново да се разглежда. Както е известно, гръмнаха в медиите и заканите на Борисов, когато Заев спомена македонския език. Нали?
Но нека сега да се спрем конкретно на въпроса за промяна на името на държавата, утвърждаване на албанския език като втори служебен език на държавата, приети от Събранието на Република Македония, и други съществени въпроси, които непрекъснато витаят и натежават в политическото пространство и тревожат населението в този исторически момент в страната.
Не могат да се пропуснат и премълчат и очевадните факти, които се случиха през целия този период на инициаторите отвътре и отвън, които се залагаха и наложиха смяна на името на държавата.
А може ли да се забрави официалната офанзивна кампания на няколко високи държавни функционери от САЩ и най-вече от Европейския съюз, превърнали се като явни агитатори за смяна на името на държавата? Или пък фактът как и по какъв начин се събраха достатъчно депутати и гласуваха смяна на името на държавата? Или пък защо се прие албанският език като втори официален език, и то в цялата територия на Република Македония? И още: а защо промяната на името на държавата и приемането на албанския език като втори официален за страната бяха обявени в служебния държавен вестник без подписа на македонския президент?
Знае се, че смяната на името на държавата и гласуването за албанския език да стане официално втори служебен език на държавата стана благодарение на албанските партии, които всъщност осъществиха прогласената албанска платформа.
Сега остава Гърция да ратифицира Преспанския договор, за който гръцкият премиер уверява, че това със сигурност ще стане. Дебатите продължават, резултат все още няма.
Другото, което предстои, е това, че в Република Македония вече има инициатива от СМК за нов референдиум за името на държавата. За да се състои той, са необходими 150 000 подписа.
И друго, което е много важно, е, че Русия поставя под съмнение легитимността на новото име на Македония. Министърът на външните работи на Русия Сергей Лавров заявява: „Смятаме, че този въпрос трябва да бъде разгледан от Съвета за сигурност на ООН в съответствие с параграф 3 от Резолюция 845. Всъщност този процес продължава. Тогава?!

Необходимо е веднъж и завинаги да се разбере, че трябва да се признае естественото право на национално самоопределение на македонския народ. Договорите между страните за добросъседство да са подписани с взаимното признаване на националната идентичност на всяка една от страните. Това е основното, което ще гарантира спокойствие и мир на Балканите.