Факти и документи от миналото

БОЙНИЯТ ПРИНОС НА МАКЕДОНИЯ ЗА НЕЗАВИСИМОСТТА НА БАЛКАНИТЕ

Генерал Кецкаров Вл.
(Предоставил ГЕОРГИ ХРИСТОВ)


Въпреки че во Македония се постави правилно въпроса за борбата срещу Византия со формулата „чрез съединение към победа”, самуиловият курс не успя. Това стана първо, защото той имаше срещу себе си един голям полководец и далновиден политик, второ — поради недозрялата славянска връзка и трето — поради нестратегичното устройство на държавата, за борба срещу Византия. Западна Македония не можеше да бъде изходно место за борба срещу Византия, тъй както и Абобското плато не можеше да бъде местото от където би могло да се обедини целото балканско славянство. Освен това границата срещу Византия беше твърде дълга, за да може да се отбранява срещу грамадната и сила при тогавашните средства за съобщения. Въобще въпросът за политическата стратегия на балканските славяни, е много сложен и интересен, но той излиза от рамките на поставената задача. Во случая същественото е да подчертаем, че географското положение на Македония за четвърти път во познатата ни история, показва, че македонското население, когато политически е обособено, поради централното си положение, по естествен път му се налага да взима най-правилни позиции, от гледище на южнославянските интереси.
Солидарността на македонците во всяка борба срещу Византия се подчертава и во дните на Душана, когато той пое во ръцете си славянската борба срещу нея. Но самостоятелната позиция на македонците изпъкна и во отхвърлянето на сръбския суверенитет, веднага щом тази борба престана да се води от многобройните наследници на 30-годишното душаново кралство. Нещо повече, при новата опасност от турското нашедствие, първи Вълкашин и Углеш поведоха най-голямата от изкарваните до тогава срещу турците войски (60,000 армия), за да ги изгонят от Балканите. Това е петия момент, во който виждаме Македония на обща Балкано-славянска позиция. Сръбските истерици ревниво пазят Чирменската битка като дело на сръбския народ, но и за всекиго е ясно, че прилепският и серският деспоти не можеха да комплектуват войската си от Рашка, а само от Македония. Следователно, походът на Вълкашина към Одрин е по замисъл македонско дело. Печалният му край сочи пак на един традиционен недостатак на македонските войски през средните векове. Отваряме скоба за пояснение: Самуил беше разбит при Сперхей (996 г.) и Скопие (1002 г.) само поради лоша охрана, осланяйки се на водите на придошлите реки. Со нощна изненада Василий II-и Българоубиец, нападнал на два пъти войските на Самуила и ги е избил почти до крак. Също така на 26 септ 1376 г. Хаджи Илбеки, през нощта нападнал Вълкашина само со 4000 души, всял паника всред войските му и произвел ужасна сеч. Македонската войска на доскорошните сръбски васали била унищожена. Малцина се завърнали по домовете си. Вратите на Македония, дори до Албанските планини, са били отворени. Буря от ужас, грабежи, глад и нещастия, минали през Македония. Всички местни войводи приели турското васалство, по силата на което македонските военни кадри участвуват занапред во състава на турските войски, според Иречека дори на Косово — во 1389 и обсадата на Търново — во 1393 г.
И въпреки това, во тази жалка епоха на позорна раздробеност и взаимопредателство между балканските феодали, всички южнославянски народи намериха личността на турският васал — прилепчанина Крали Марко, во когото да съсредоточат всичкият героизъм на славянските народи и да създадат во негово име, един нечувано единен героичен епос.
Опитите на български и сръбски учени и поети да присвоят за народа си мнимия герой, са смешен израз на сепаратистичен национал-шовинизъм, пред спонтанното единство на общото южнославянско поетично-патриотическо творчество.
И все пак това явление не е случайно. Нито сърбо-хърватските народи можеха да изживеят от близо трагичната борба на Иван Шишмана III срещу турското завоеватслство, нито българите можеха да знаят епичната борба на сръбската конфедерация на Косово поле, за да възпеят краля Лазара. От друга страна, завоевателят пък, изравни по положение балканските роби, застана като общ тяхен неприятел и събуди у тях един общ идеал — освобождението.
Во началото на тая епоха, Крали Марко, кръстосващ Балканите като турски васал или съюзник, сигурно се е явявал като застъпник на христянското население, навсякъде където е минавал со войските на господарите си. Така, този син на Македония се явява като опора и надежда на христянското население, събира като фокус върху себе си надеждите на славянските народи и изличва почти изцяло старият им хероичен епос, за да го възглави под свое име. Тази скромна и не особено симпатична личност, от гледище на историческа роля, става общ синтетичен герой на южното славянство. Само во родното му място са запазени песни, които откриват нещо от истинската му физиономия като „зулумджия”
От този факт трябва да се тегли заключението, че междинното положение на Македония способствува за духовното обединение на източните и западните славяни на балканския полуостров. А трябвада признаем, че народният епос е хранил душата на народите почти до края на 19-и век.
Шестият момент, в който Македония се явява со своя доморасла политическа консепция, по своята същност спасителна за балканските народи, е програмата на Вътрешната Македонска Организация. Мъчно може да се обясни психологически еволюцията на нейната борба, без да се засегне въпросът за националността на македонското население.
Националното възраждане на славяните през 19-и век во Мизия, Тракия и Македония, лежи върху съвършено аналогични основи на политическото им обособяване през средните векове, когато българската нация се яви като политическа последица от образуването на българска държава.

(Продължава в следващия брой)