Исторически истини от български учени – История на Македония до 336 година преди Христа

ЦАР ФИЛИП II МАКЕДОНСКИ

д-р Гаврил Кацаров
(Продължава от миналия брой)


Както е известно, Македония запазила политическата си независимост до 148 г. пр. Хр., когато вляза в състава на Римската империя. В VI в. сл. Хр. Македония била заляна от славяно-българска вълна. Остатъкът от македонския народ се претопил в новите пришълци, загубил своя език, обаче част от неговите физически и духовни качества продължава да живее до днешен ден у неговите потомци. Ние говорихме вече по-горе, че старомакедонският антропологически тип е запазен отчасти и до днес. Но ние няма да прекрачим границата на историческата обективност, ако изкажем мнение, че и духовните качества, които отличават днешния македонски българин: храброст, издръжливост, несъкрушима енергия, държавнически талант, високо развито национално чувство и родолюбие, са отчасти старомакедонско наследство. Има ли нужда да извеждаме примери за това? Не е ли Македония родината на светите братя, които създадоха условия за зараждане и развитие на славянската книжнина и култура? Националното съзнание така беше закрепнало в сърцата на македонците, че нищо вече не бе в състояние да го покруси. Въпреки мрака, който обгърна българщината след турското завоевание, националното съзнание в Македония не изчезна; то тлееше бавно под натрупаната пепел и чакаше момент да пламне отново в ярък огън. Установено е вече с необходими данни, че Българското възраждане води началото си пак от Македония; там най-напред се почнаха борбите за църковни правдини, за да се превърнат по-късно в борби за политическа свобода и независимост. Политическите и революционни движения в Македония в последните десетилетия образуват една велика епопея; те са пълни с примери от такава храброст, постоянство и безгранично самопожертвуване за идеални цели, каквито рядко намираме в историята на други народи.
Всичко това крепи нашата надежда, че и в тая славна в своето минало страна ще изгрее един ден слънцето на свободата. Тогава и македонците ще добият възможност да проявят и да развият напълно своите високи дарби и да внесат своята дан в съкровищницата на българската и на общочовешката култура.

(КРАЙ)