След посещение в България по покана на ОМО „Илинден“ – ПИРИН:

ДОКЛАД НА ДЕЛЕГАЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СВОБОДЕН АЛИАНС (ЕФА) ЗА МАКЕДОНЦИТЕ В БЪЛГАРИЯ


България е силно централизирана страна, за която единството на нейната територия се е превърнало в идеологически въпрос.
Непризнаването на македонското малцинство означава, че те не могат да основат политическа партия. ОМО „Илинден“-ПИРИН е била регистрирана като политическа партия през 1999 г., по време на преговорите за получаване дата за начало на евроинтеграцията на България, но една година по-късно Конституционният съд я забранява като политическа партия и тя е принудена да се превърне в „движение“. Те са се опитали да се регистрират много пъти след това (2002, 2006, 2007 и 2008), но техните искания за регистрация като политическа партия винаги са отхвърляни от съда. Така те не могат да участват в политическия живот, в изборите и т.н. Единствената оставаща възможност е да включат някои от техните хора в листите на други партии, но официално тези други партии няма да им помогнат да преодолеят съществуващата недемократична ситуация.
Според българските закони съществува праг от 4%, за да може една политическа партия да избере свои депутати на изборите. Македонците са точно под този процент, което означава, че дори ако те всички гласуват, това пак няма да е достатъчно. Не съществуват изключения, които да намаляват този праг за малцинствата, какъвто например е случаят в Германия, където от 5% бариера е специално освободена партията на датското малцинство ССВ.
Македонските неправителствени организации ако кандидатстват за регистрация като неприкрито македонски, им се отказва правото на съществуване. Самата дума македонец е достатъчна да получат отказ, защото това се разбира като опасност за единството на българската нация. Но с малки изключения отказите обикновено не се аргументират с това, че организациите са македонски. Българските власти използват главно други причини да им отказват, като административни или други, защото по този начин избягват възможността ищците да изнесат случая пред други съдилища, било те национални, европейски или международни.
Въпреки това съществуват голям брой твърдения за малцинствена дискриминация, които са поднесени пред Европейския съд по правата на човека, където делата са спечелени, а други такива в момента се разглеждат в този съд и в Комисията за правата на човека в ООН.
Оправданието за отричането за всички права на македонците е твърдението, че са отцепници и сепаратисти, което противоречи на Конституцията. Смятани са за предатели на България. Но подобни обвинения са неоснователни и българските власти никога не са представили доказателства за тях.
Българската Конституция не признава малцинства, но България изисква признаване на български малцинства в други държави.
След 1 януари България прилага наскоро приет закон, който на теория би трябвало да улесни регистрацията на неправителствени организации, но представителите на македонците са по-скоро скептични по този въпрос.
От времето на интеграцията в Европейския съюз в България съществува Комисия за защита на малцинствата, но македонците не са представени в нея.
България е обвързана с договори и международни закони не само да защитава, но и да популяризира езиците, културата и социалния и политическия живот на малцинствата.
Но македонски език не се преподава в училищата и съществуват сериозни проблеми пред неговото преподаване. Освен това българите имат навика да го описват като прост селски език. Подиграването и словото на омраза против малцинствата не се преследват. Съществува само един македонски вестник в България – „Народна воля“, излизащ на македонски и български език, издаван от съпредседател на ОМО „Илинден“-ПИРИН. Не съществуват македонско радио и македонска телевизия в България, а предаванията от Република Македония не могат да се хващат.
Непризнаването също така означава, че македонските организации не получават никаква финансова подкрепа от държавата. Помага им македонската диаспора основно от Канада и Австралия. Те освен това чувстват, че македонската република, обладана от своя стремеж за присъединяване към ЕС, ги е изоставила.
На македонците в България, доколкото не заявяват или признават себе си за македонци, не им се правят никакви проблеми да живеят в България. Това е подтикнало своеобразна доброволна асимилация на македонската младеж, която с цел да избегне социална и икономическа дискриминация, предпочита да изостави своето чувство на принадлежност към отделно малцинство: македонската общност. Недостатъкъ на съзнание трябва също да се свърже със страха от страданията в миналото: затвори, насилие и убийства.
Няма много млади хора в македонското движение и това е истински проблем за бъдещето на тяхната нация.
ОМО „Илинден“-ПИРИН смята, че някой вид на спогодба за взаимни добри отношения трябва да бъде подписана между всички балкански страни, за да могат да се зачитат и признаят всички национални идентичности в региона. Това ще допринесе много за мира и стабилността на Балканите.

Решения

Те разчитат на международното внимание и помощ. Признаването е ключово понятие и техен максимален приоритет.
1. На Генералната асамблея ние трябва да им предоставим 5 минути да представят своето движение с цел да се привлече внимание на членовете на ЕФА. Също така трябва да се възползваме от подновяването на кампанията за събиране на подписи в подкрепа на инициативата “Безопасен пакет за малцинствата”.
2. Трябва да обсъдим с нашите депутати и не бихме могли да организираме изслушване през това полугодие (по време на българското европредседателство) с цел справяне с проблема с участие на добри експерти и някои свидетели. Това трябва да се направи заедно с други евродепутати или европейски партии.
3. Едновременно като парламентарна група и като партия ние трябва да прегледаме добре наскоро приетата (07.02.2018) от Европейския парламент резолюция за защита и недискриминация по отношение на малцинствата в държавите, членки на Европейския съюз.
4. През декември Европейския мониторинг комитет трябва да подготви доклад за България. Въпросът за малцинствата не е в дневния ред на процедурата за проверка на България след присъединяването й към ЕС, но ние трябва да настояваме за неговото включване от гледна точка на защита на основните човешките права.
5. Заедно с фондацията CMC те желаят да се публикуват две добре документирани книги за македонците в България.

III. Пресконференцията
Най-влиятелният местен вестник присъстваше, но не публикува нищо. Заслужава да се отбележи, че журналистът внимателно засне всички присъстващи в залата (представители на неправителствени организации, гостите и нас).

(Продължава в следващия брой)