Отрицание на отрицателите

ДА ПОГЛЕДНЕМ ИСТИНАТА В ОЧИТЕ

Самуил Ратевски


В нея влизат не само комунисти, но и анархисти и традиционни македонски революционери от различните крила на ВМРО. През 1944/1945 г. и Македонския научен институт в София изразява своето желание да играе ролята на Македонска академия на науките. Тодор Павлов пише до Георги Димитров с молба да се застъпи за него пред Тито, за да се изпълни мечтата на живота му да бъде македонски академик. Желанието за обединение на Македония е толкова силно, че дори и българските националисти след 1946 г. възприемат лозунга за обединена Македония, само че под протекторат на западните сили. За да не се осъществи това обединение, причина е интересът на големите сили и тяхната политика, а не волята на самите македонци.
Мнозина не знаят, че дори и смяната на политиката спрямо македонците, извършена от Тодор Живков, е именно поради страха, че Пиринска Македония ще бъде изгубена, защото мнозинството от населението желаe обединение и се чувства македонско. Затова започва кампанията на асимилация и фалшификация на миналото. Тази фалшификация ражда мита за „насилствена македонизация“, нещо, което никога не е било. Никой досега не е могъл да посочи в пределите на България поне по две имена на хора, изгонени от работа, изключени от училище, изселени от окръга, изпратени в затвор или лагер, защото са българи и не са искали да станат македонци. Какво говоря, дори по едно не са посочили. Само се говори, че е имало, че са били много, че е било страшно. Всичко има, само жертви няма – хора с име и презиме, с присъди. Малко им е била тази лъжа за Пиринска Македония, но измислиха още по-чудовищна за РМакедония. Там 20 000 души били застреляни, а 200 000 били пратени в затвори след 1944 г., защото били българи. И пак няма документи за това, само думи. Та това е цялото възрастно мъжко македонско население, като не броим турци, албанци и други. Те сами ли са се арестували и изпозастреляли?

Чрез тези лъжи за „насилствена македонизация“ в РМакедония и в Пиринска Македония се създава омраза и враждебно и дори расистко отношение спрямо македонците като хора, едва ли не с умствени увреждания, жертви на социален експеримент, които трябва да бъдат спасявани от собственото им мнение, самоопределение и свобода. Създава се възможност да бъдеш враг на македонците в името на тяхното добро. А македонците да бъдат смятани за врагове (ако са от РМакедония) или предатели (ако са от Пиринска) на България и българската нация. Само защото са македонци.
Онова, което се нуждае от промяна, се намира в България и в Гърция, в тяхното отношение към малцинствата, към съседите, в техния начин на преподаване на историята на младите. Защото поради изключително тенденциозния начин, на който се води историческото образование в тези две страни, за техните граждани изглежда пълен абсурд и нещо невъзможно да се говори за македонска нация, история и език. Но това е грешка на тези две държави, на тяхната национална идеология и извратения начин, по който се преподава историята в училищата, тук македонците нямат никаква вина.
За съжаление историята е превърната в политика и решението е политиката да се изтегли от историята и историята да се отдели от политиката, а не както България и Гърция настояват – чрез политическо насилие да наложат своите претенции спрямо миналото. Разумните хора имат претенции в настоящето и планове за бъдещето. Балканските национализми обаче имат своите амбиции и претенции, насочени към миналото.

(КРАЙ)