Факти и документи от миналото

БОЙНИЯТ ПРИНОС НА МАКЕДОНИЯ ЗА НЕЗАВИСИМОСТТА НА БАЛКАНИТЕ

Генерал Кецкаров Вл.
(Предоставил ГЕОРГИ ХРИСТОВ)


Тази борба срещу Византия е започната едновременно от мизийските и македонските славяни, като непосредствени съседи на Византия, при крайно различни политически и стратегически условия.
Македония е близкият хинтерланд на Солун и е покривала почти изцяло Via Ignatia — единствената връзка на Византия со западните й владения. Освен това, Керамисия беше твърде далече от Цариград, за да може да му се нанасят от там непосредствени удари.
Мизийските славяни, обратно, имаха преимуществото да не разделят на две византийските владения, да бъдат защитени от Хемуса (Стара пл.) и да могат с един скок да заплашват политическият център на Византия — Цариград.
Тези обстоятелства спрегнаха взаимно политически и военно двете славянски групи и затова, до като Славиния (Македония) привлича първите удари на Византия (688 г. — Юстиниан Ринотмет), съпроводени со страшни изселвания на македонски славяни во Мала Азия, Мизия закрепва зад Балкана, за да започне обратното взаимодействие — привличане византийските сили на изток, и облекчаване македонските славяни на запад. Логиката на събитията свързва първоначално политически, а после и културно, двете славянски групи под общото политическо название Българи.
Макар и во състава на България, Македония не е престанала да има свои становища во решителни политически моменти. Така напр. империалистическото увлечение на българите към Цариград, според някои исторически указания, имало своя пръв противник во лицето на най-яркият представител на балканското славянство – Св. Климент Охридски. Това увлечение, на три пъти подхващано от Симеона, и възпирано под влиянието на Климента, можа да се развие само след неговата смърт.
За македонските славяни унищожаването или превзимането на Цариградска Византия не представлява първа политическа задача. Важно е само отстранението на културното й влияние и обединяването на балканските славяни. Тъкмо това е основният политически мотив на Самуиловата държава. Известно е, че тя възниква върху основите на народният протест срещу византинизирането на българския царски двор и висшето духовенство. Военните усилия на Самуила се насочват последователно към мизийските славяни, сръбските княжества, Солун, Тесалия и даже към пелопонезките славяни. На изток Самуил е водил само отбранителни войни. Тази последователност на войните на Самуила открива и неговата основна идея — обединяване на балканското славянство. Така може да се обясни и различното му отношение към сръбските князе и земи, от това което е имал напр. Симеон. До като Симеон си е служил со войни, опустошения и унизително заложничество, Самуил започва со война, но продължава со сродяване.

(Продължава в следващия брой)