Държавата, притисната в ъгъла, продължава да шикалкави

НОВ ЕТАП В БОРБАТА ЗА РЕГИСТРАЦИЯ НА МАКЕДОНСКИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ

Любомир Марков


Така, и покрай неуспешността на тези два първи опита, те имат своето значение, защото алармират Комитета на министрите и показват, че проблемите с регистрацията на македонски организации изглежда не са решени след всичките хвалени промени. Ефектът е, че Комитетът въобще не остава доволен и наблюдението продължава, а българските власти са призовани да държат Комитета подробно информиран, а този случай отново ще дойде на дневен ред през декември 2018 г.
Следващите събития потвърждават, че става дума за стара-нова тактика на българските съдилища (виждали сме я например от случая с Правозащитен комитет „Толерантност“ от 2014-2015). След като Страсбург им забрани да използват коментари за това дали целите на организациите се харесват или не на държавата, и след като им забрани да ползват като аргументи минали действия и изказвания на някои от членовете (аргументи, с които някога отнеха регистрацията на ОМО „Илинден“-ПИРИН, а през 2015 отказаха регистрацията на ОМО „Илинден“), властите се чувстват все по-натясно. Остава им само да правят отказите на база на формални пропуски и грешки. Това е и важно предупреждение до всички искащи да се регистрират македонски организации: да използват добри и сигурни адвокати и да бъдат много внимателни към всеки детайл.
За съжаление нямам подробна информация за следващите стъпки на ОМО „Илинден“, освен че са получили нов отказ в края на септември 2018 г. За сметка на това разполагам с доста подробности от одисеята на другата организация – на репресираните македонци.
На 14 май те внасят нова молба за регистрация, подготвена от адвокат. На 23 май Агенцията им отказва на основание, че в дадения списък на учредителите фигурират личните им данни, и тъй като този списък следвало да се оповести по закон, то за да се защитят личните данни на учредителите, трябвало „да се представи препис от решението за учредяване на сдружението, в който личните данни освен тези, които се изискват по закон, са заличени“.
На 6 юни е внесено ново искане с поправени документи. На 12 юни молбата е отхвърлена. Мотивът е, че решението за учредяване на дружеството не е подписано от всеки член. На 20 юни документите са внесени отново, но на 27-и отново получават отказ. Този път причината, която се изтъква, е: уставът е подписан само от тримата членове на ръководството, а не от всички учредители, и въпреки че в протокола по основаването на дружеството е казано, че е приет устав, не можело да бъдат сигурни дали е точно този устав. Следва нов отказ на 11 юли.
Дружеството така и не получава решенията от Агенцията, а се информира за същите на интернет. Ето защо е принудено да иска със специално писмо на 30 юли да получи копие от четирите решения до този момент. Получава ги на 2 август с нагла забележка, че Агенцията изпращала тези документи на дружеството „повторно“, което е чиста лъжа, целяща да прикрие тяхното неизпращане до този момент.
Агенцията е длъжна по закон, доколкото има пропуски или грешки в документацията на някое дружество, да укаже на същите и да даде три дни срок те да бъдат поправени. Агенцията в македонските случаи не постъпва така, защото целта й е да не се регистрират македонските организации и трябва да има някаква причина, за да се даде отказ. В Страсбург знаят това и специално го подчертават, но българските власти вече нямат друг начин да отказват регистрациите и затова не обръщат внимание. Това скоро ще ги постави в много трудно положение, защото са на ръба на пълно изобличение. Просто натискът трябва не да продължи, а да се засили.
Възмутено от подлото отношение на Агенцията, на 6 август дружеството внася обжалване до Благоевградски окръжен съд, обвинявайки агенцията, че „без никакви законови мотиви, съображения или компетентност още в самото начало, независимо от нашите искания досега (вече пети пореден отказ), отказва да ни разясни реда, по който можем да защитим правата си, т.е. да ни уведоми писмено за всички необходими изисквания, които от наша страна да представим пред Агенцията за регистрацията на сдружението ни според наредба в чл. 22, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ“. Освен това грубо нарушение на закона Агенцията прави и друго – тя всеки път постановява директни откази, вместо да даде възможност посоченият пропуск да бъде поправен. Дружеството настоява също съдът да присъди Агенцията да им възстанови направените разходи.
Благоевградският окръжен съд в лицето на не друг, а на печално известната за македонците съдия Лилия Масева (вече оцапала ръцете си с отказa да регистрира Правозащитен комитет „Толерантност“ през 2014 г.), отхвърля жалбата на дружеството. Тя напълно игнорира основното оплакване и искане, а именно, че Агенцията систематично нарушава закона, като не уведомява дружеството за налични пропуски, нито му дава възможност да ги поправи, а постановява направо окончателни откази. Вместо това потвърждава решението на обжалваната инстанция и дори намира още грешки в документите, които се явяват допълнителна причина за отказ. Интересно, ако забележките й са все пак верни, как в Агенцията след пет отказа не са ги забелязали и посочили в нито едно от решенията си?
И тук опираме до нещо особено важно. Документите за регистрация на репресираните македонци от втория опит нататък са си все същите. Единственото, което се променя всеки път, е онова, което е посочено като грешка в последния отказ. А това говори много. Ако са съществували всички тези грешки, посочвани във всичките тези решения, плюс непосочените, които намира съдия Масева, то те трябва да са съществували още в първите документи. Как така още първия път не са забелязани и посочени, а всеки път се посочва само една грешка? Само по една-единствена грешка на решение! Дали защото са гледали документите с една-единствена цел – да намерят причина за отказ, и са спирали в момента, в който са забелязвали първата грешка? Или още по-лошо и по-вероятно – за да останат грешки и за бъдещи откази, да не си ги изхарчат наведнъж (тук Масева може да им е направила, без да иска, лоша услуга, като е разкрила още основания за бъдещи откази, които тези черни агенционни душици са си кътали за трудни дни). С този подход дружеството ще може да поправя всеки път само една грешка, оставено нарочно в неведение за останалите, така че поправянето на документите няма да им помогне с нищо. Тук Агенцията напълно изобличава себе си – която и от двете възможности да е вярна, е очевидно, че тя съзнателно работи, за да попречи на регистрация на македонски организации.
Тази нова тактика е забелязана и в медиите. На 25-26 август „Струма“ пише за тях: „Пореден напън за легитимиране на омовците удари на камък, благоевградският съд спъна македонските в опита им да осъдят държавата за отказ да ги регистрира като сдружение“. Като оставим настрана традиционната неграмотност, проявявана не само от този български вестник относно това кой кой е в македонското движение в България, като описва сдружението като „омовци“, а ОМО „Илинден“ нарича „партията“, и това, че обижда македонците, наричайки ги „македонисти“, все пак там правилно се забелязва, че „с решението на съдия Масева явно отказът за регистрация навлиза в нова фаза нередовни документи“. За съжаление и това е характерно за нивото на страната, в която живеем – журналистката Ваня Симеонова е щастлива от тази нова тактика и от това, че се намират начини да се газят правата на част от нейните съграждани. Тя изказва дори надеждата си, че тъй като „омовци“ били главно хора на преклонна възраст, които ще стават все по-малко, те все по-трудно ще събират хора да подписват нови документи за регистрация. Наистина гнусно!
На 29 август решението на Благоевградския окръжен съд е обжалвано пред последната инстанция – Апелативния съд. Какво ще е решението, остава да се види. Текат делата и на ОМО „Илинден“. А през декември България ще трябва да търси как да се оправдава в Страсбург. Сега е време всички македонски организации, получили откази в миналото, да опитат отново да се регистрират. За да изобличат напълно лъжата, с която се опитва да се прикрие българската държава. И натискът отвън най-после да пробие тази бариера и македонски организации да бъдат регистрирани. С регистрирани организации след това много неща могат да бъдат променени.

(Край)