Исторически истини от български учени – История на Македония до 336 година преди Христа

ЦАР ФИЛИП II МАКЕДОНСКИ

д-р Гаврил Кацаров
(Продължава от миналия брой)


Македонският народ, който в IV в. пр. Хр. имал рядкото в историята щастие да притежава като вожд една силна, творческа личност, образувал държава, напълно противоположна на елинската. В Македония няма държава-град, няма робство в такива размери и с такова значение както в Гърция. Македония представя една национална, демократична монархия; както политическите й, тъй и социалните й условия са напълно различни от елинските. Ние видяхме вече, че македонският народ си имал своя религия, свое национално и държавно съзнание. Всичко това ясно ни показва колко е погрешно схващането на някои нови историци (напр. Белох и др.), които приписват на македонците гръцко потекло и съзнание. Напротив, македонският народ коренно се отличавал от елинския; затова и напълно различни са и историческите им съдбини и ролята, която са изиграли тия два народа във всемирната история. Македонците са тоя народ, който, ръководен от гениалния си владетел Филип, създаде за пръв път в историята една велика сила, каквато елините, въпреки високата си култура, не можаха да осъществят. Великите сили, които по-късно излизат на историческата сцена, подражават на Македония и следват нейния пример. Такъв е случаят с държавите, които произлязоха след разпадането на нетрайната Александрова империя, а също и с римската държава, и с по-новите държави, които се числят в броя на великите сили. В това се състои и по мнението на видния немски историк Ранке огромното всемирно историческо значение на Македония. Наистина македонската държава поради грешките на Александър Велики не могла да се развива по предначертания от Филип път; тя се изтощи във време на безбройните войни на Александър, чиито завоевания отместиха политическия и културен център към изток. Обаче въпреки това нейното историческо значение си остава неизмеримо. Каква услуга пък Македония е принесла на гръцката култура, вече се изтъкна по-рано.
В нашето изложение ние няколко пъти изтъкнахме, че Македония не е могла да не изпита въздействието на елинската култура, която тогава цъфтяла в близко съседство с нея. Но тука трябва да прибавим, че развитието на тая култура днес се преценява другояче, отколкото по-рано. Докато по-рано се вярваше, че елинският народ само по силата на своя вроден гений се издигнал по чуден начин до най-високо съвършенство, днес благодарение на новите археологически открития, които станаха в края на миналия век, ние имаме възможност да съдим по-правило за произхода на развитието на старогръцката култура. Сега ние знаем, че преди дохождането на елините в историческите им жилища в областта на Егейско море е цъфтяла тъй наречената критско-микенската култура, която във II хилядолетие пр. Хр. достигала извънредно високо развитие. Тая култура, създадена от негръцки племена, упражнила силно влияние върху елините и съдействала за бързото им повдигане. И по-късно гърците възприемали много елементи от високата култура на Стария изток (Египет, М. Азия, Вавилония и Сирия). Благодарение на тия разнообразни благотворни влияния и на своите дарби гърците достигнали в V в. пр. Хр. една бляскава култура, която, от своя страна, упражнила силно влияние върху северните области, останали назад в културно отношение.

(Продължава в следващия брой)