След посещение в България по покана на ОМО „Илинден“ – ПИРИН:

ДОКЛАД НА ДЕЛЕГАЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СВОБОДЕН АЛИАНС (ЕФА) ЗА МАКЕДОНЦИТЕ В БЪЛГАРИЯ


Брюксел, 20 февруари 2018 г.
Посещение за установяване на фактическото положение – 15, 16 и 17 февруари 2018, извършено от делегация с състав Анке Спурендонк, Андреа Коко и Лорена Лопез де Лакале. До голям брой български институции бяха изпратени писма за договаряне на срещи с тях, но никога не получихме отговор на нашите писма. Съжаляваме за липсата на интерес от тяхна страна да разговарят за македонското малцинство в България.
I. Първата среща, договорена с македонския посланик в София господин Мариан Гьорчев, беше отменена поради посещението на македонския президент в София на същата дата
Теми, по които искахме да говорим с него:
– Съгласуваността на България с Хартата за правата на човека, фокусирайки вниманието върху ситуацията на македонското малцинство в България.
Изпълнението на 8-те присъди на Европейския съд по правата на човека във връзка с регистрацията на македонски организации като ОМО „Илинден“-ПИРИН в България.
– Неговата роля или правомощия (ако има такива) в подкрепата на македонското малцинство в България.
– 10-годишнината на българското еврочленство и сегашното българско председателство на Европейския съюз – да получим известно осветление за оценката му за десетилетието на членството на България в ЕС и да обменим мнения за предстоящите предизвикателства пред страната по отношение на ЕС, докато се явява неин председател.
Обща информация:
Сегашното българско правителство представлява коалиция на партията на премиера ГЕРБ, член на групата на EPP в Европейския парламент, и на крайнодясната ултранационалистическа коалиция „Обединени патриоти“, собственичка на две национални телевизии, коалиция, формирана след гласуване в българския парламент (134 гласа „за” и „101 против” от общо 240 депутати).
Посещението на македонския президент беше главна тема в пресата, радиото и телевизията. Сегашното правителство на Република Македония е коалиция на македонските социалдемократи в малцинство заедно с албанските партии.
Република Македония (от бивша Югославия) представи молбата си за членство в Европейския съюз през 2004 г., 13 години след като стана независима, отделяйки се от Югославия. Те силно желаят да напреднат в този процес по време на българското председателство. Евроинтеграцията все пак ще отнеме поне още 4-5 години. Отлагането на присъединяването се дължи не само на необходимите промени в икономиката, съдебния, социален и политически живот, но и поради самото име на Република Македония.
България е готова да приеме името на Република Македония като такова, но поставя под въпрос съществуването на македонската нация, идентичност, история и език. Гърция настоява за промяна на името и предлага „Република Северна Македония“, или дори да не се споменава в него думата Македония въобще.
Историческа Македония освен от съвременната Република Македония се състои от територии, намиращи се в България, Гърция, Албания и малка територия в Сърбия.
България отрича самото съществуване на македонска народност на своя територия, но би била удовлетворена да признае съществуващата Република Македония в нейните граници, както са дефинирани сега. Във всеки случай македонският въпрос, дори и в Република Македония, е сърцевината на спора за България, която със сигурност ще го използва като възможност за пазарене по време на процеса на преговори за интеграция на Република Македония и ще извърши натиск върху Република Македония да изостави македонското малцинство в България.
Република Македония в това положение прави всичко да не предизвиква България точно сега с въпроса за македонското малцинство в България. Предпочитат за момента да държат главите ниско. Според мнението на господин Красимир Кънев, председател на Български хелзинкски комитет, когато Македония стане член на Европейския съюз, проблемът с останалите македонски малцинства отново ще стане актуален. Стойко Стойков, съпредседател на ОМО „Илинден“-ПИРИН, не е толкова убеден в това.
Някои информации за малцинствата от minorityrights.org/country/bulgaria/
България има четири основни малцинства: турци и роми – признати но все пак дискриминирани, и македонци и помаци – непризнати.
Според българския Национален съвет по етническите и демографските въпроси списъкът включва следните народности: турци, роми, арменци, власи, каракачани, гърци, татари, евреи, сърби, черкези и албанци. Но те са третирани като демографски проблем, а не като малцинства, и в официалния списък не се споменава нито за македонците, нито за помаците.
Помаците: потомци на славяните, не на българите, със свой собствен език – помашки. Макар точни информации да няма в данните от преброяванията, малцинството се преценява, че брои между 160 000-240 000 души, живеещи основно в планината Родопи. Властите не считат помаците за отделно малцинство.
Ромите: преброяването от 2001 г. регистрира 370 908 роми (4.6% от цялото население). Обаче неправителствени извори отбелязват, че има около 700 000 роми в България. През 2007 г. правителството прие регулации, целящи да намалят сегрегацията на ромите в училищата. Въпреки това ромите продължават да са силно маргинализирани в България и редовно се сблъскват с полицейско насилие и произвол; оплаквания заради лошото третиране от страна на полицията и другите често не се разследват. На държавно ниво безработицата сред ромите достига 65%.
Турци: според преброяването от 2001 г. има 746 664 турци в България, съставляващи 9.4% от цялото население, повечето от които живеят по селата в провинцията. Независимо че Конституцията от 1991 г. забранява партии на етническа и религиозна основа, преобладаващо етническото турско Движение за права и свободи (ДПС) успя да избегне на косъм забраната от властите. ДПС продължи да съществува и се превърна в третата най-голяма партия, и като такава е вземала участие в няколко български правителства.
Македонците: Тяхното съществуване не е признато от България. Проблемът дали отделен македонски език се говори в България, и ако да, колко хора го говорят, се отрича от България, защото тя традиционно претендира, че не съществува такова нещо като македонски народ, защото те са етнически българи. Преброяването през 1992 г. отбелязва 10 830 македонци, но преброяването през 2001 г. отбелязва техен спад до 5071, като има и обвинения за официален натиск за разубеждаване на хората да се пишат македонци. Някои неофициални източници претендират, че македонците достигат до 250 000, но тези информации не могат да бъдат проверени. Поради неспиращия натиск да се превърнат в българи броят на македонците постоянно намалява. Мнозинството от македонците живеят в Пиринския край, в югозападната българска област Благоевград, макар че съществуват македонски общности в Пловдив, Бургас, Варна, Русе, Перник и Кюстендил.
II. Среща със Стойко Стойков, съпредседател на ОМО „Илинден“-ПИРИН, на 15 февруари 2018 и среща на 16 февруари 2018 г. с него и съпредседателите Иван Сингартийски, Георги Христов и други членове на ОМО „Илинден“-ПИРИН
Ние също се срещнахме със Стоян Георгиев, почетен председател и основател на движението, който се е срещал с предишния председател на ЕФА Нели Маес на Генералната асамблея на ЕФА през 2005 г. в Рене. ОМО „Илинден“-ПИРИН се присъедини към ЕФА през 2006 г. като наблюдател, а през 2007 г. като пълноправен член.
10 години след като България влезе в Европейския съюз, положението не се е подобрило, обратно, то се е влошило. България като подписник на Европейската конвенция за правата на човека е обвързана да прилага решенията на Европейския съд по правата на човека, европейските договори и директиви и международни закони за защита на малцинствата. Но България не признава съществуването на своя територия на македонско малцинство. Поради това въобще не съществува текст за тях нито в българската Конституция, нито в българските закони.

(Продължава в следващия брой)